Европейският парламент прие Регламента за транс-европейската енергийна инфраструктура, но отхвърли споразумението за орязването на разходи за инфраструктура

 

След постигнатото политическо споразумение със Съвета и Европейската комисия (ЕК) през ноември миналата година, на 12 март членовете на Европейския парламент (ЕП) дадоха зелена светлина за Регламента за Насоките за транс-европейската енергийна инфраструктура (Regulation on Guidelines for trans-European energy infrastructure). Документът бе приет с 539 гласа „за“, 85 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.

 

По този повод Гюнтер Йотингер, европейският комисар по енергетика, каза: „Това е наистина пробив и ще даде голям тласък на крайно необходимата инфраструктура: вместо да чакат по 12 години или по-дълго за разрешително, компаниите, развиващи ключова трансгранична инфраструктура – например газопроводи или енергийни мрежи – ще имат решение в рамките на 4-годишен период. Това ще им спести време и пари – и ще ни помогне в създаването на истински европейски пазар, където енергийните системи са физически свързани една с друга. Потребителите и компаниите ще се възползват от това, защото конкуренция държи разходите ниски.“

 

С цел възползване от така необходимите инвестиции от €200 млрд. за електрическите и газови мрежи до 2020 г., Регламентът въвежда нова регулаторна рамка за ключови инфраструктури: предвижда нова, по-прозрачна и ускорена процедура за издаване на разрешителни като сроковете за това са лимитирани до максимум 3 години и 6 месеца. Процедурата ще намали административните разходи за даден проект в цяла Европа като средно ще бъдат спестени 30% за развиващите проекта.

Ускорената процедура ще се прилага само за ключови инфраструктури или така наречените „проекти от общ интерес“ (projects of common interest/PCI). Съгласно Регламента, това са проекти, които са трансгранични или имат ползи за две или повече държави-​​членки на ЕС. Проектите могат също да бъдат допустими за финансиране от ЕС в рамките на Connecting Europe Facility.

В този контекст, въпреки че предстои текстът на Регламент официално да бъде одобрен от Съвета, преди да влезе в сила, ЕК настоява за по-бързото финализиране на първия списък на проекти от общ интерес (PCI), които ще бъдат приоритизирани и потенциално биха могли да получат обществена подкрепа. Желанието на ЕК е за завършване на първия PCI списък така, че той да бъде публикуван до юли 2013.

Новият подход по отношение на  енергийните инфраструктурни проекти определя дванадесет географски „коридори“ в целия ЕС и функционални/приоритетни области, обхващащи електричество, газ, петрол, мрежи за въглероден диоксид и интелигентните мрежи. Всеки от избраните проекти ще трябва да попада в най-малко един от тези приоритетни области и да отговаря на определени критерии, свързани с интеграцията на пазара, сигурността на доставките или устойчивостта.

 

Организаторите на проектите ще трябва да кандидатстват за получаване на PCI статут на цикличен принцип на всеки две години; проектите ще бъдат преглеждани от представители на националните правителства, ЕК, от системните оператори на европейско ниво като първите двама в крайна сметка вземат решение относно включването на съответен проект в окончателния PCI  списък. Всички проекти от списъка ще могат да се възползват от специално регулаторно третиране, което е насочено към намаляване на сложността на трансграничните инфраструктурни проекти. Същественото е, че те също ще се възползват и от облекчени разрешителни процедури, които често са идентифицирани сред основните пречки за развитието на инфраструктурата. Това ще включва по-добра координация/централизация на процеса на издаване на разрешителни и задължителен максимален срок от три години и половина за приключване на цялата процедура.

Проекти от PCI списъка, които не са търговски жизнеспособни, биха могли да получат подкрепа от публичното европейско финансиране, отпуснато по Connecting Europe Facility. Въпреки това, като част от политическото споразумение по Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 през февруари, държавните и правителствени ръководители „орязаха“ Connecting Europe Facility – финансирането, ориентирано към енергетиката – като от предложени €9,1 млрд. средствата намаляха на €5.1млрд.

 

В същото време, депутатите на ЕП не се съгласиха с това политическо споразумение на  държавните и правителствени ръководители на държавите-членки – в своя резолюция, приета на 13 март, те посочиха, че в този си вид МФР не отразява приоритетите на Парламента и неговите загрижености. Депутатите също така подчертаха, че МФР за периода 2014-2020 г. следва да гарантира успешното изпълнение на стратегията „Европа 2020 “ и […] значението на съществено по-високите инвестиции в иновации, научни изследвания и развитие, инфраструктурата и младежта, постигане на европейските цели в ЕС в областта на изменението на климата и енергетиката […]. „