Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени
Постоянното покачване на цената на електроенергията през последните години започна да се превръща в един все по-болезнен проблем за българина. Проблем, който стана повод за най-масовите протести в последните години. Но какво всъщност означава да „замразим“ цената и възможно ли е това в условията на пазарна икономика? Възможно ли е наистина изкуствено да намалим дадена цена или просто отлагаме неизбежното й покачване? Кой и по какъв начин определя какво да се случва с цената на електроенергията? Какви са предимствата и недостатъците на регулирания и тези на свободния пазар? Отговорите точно на тези въпроси биха наклонили везната в едната или другата поска.
Въпреки че покрай протестите доста се изговори по темата за цената на тока, тя не стана по-ясна за обикновения гражданин. Случи се точно обратното. В медиите хаотично се изляха тонове информация. Политиците, преследвайки собствените си цели, предлагаха „решения“, част от които бяха абсурдни от гледна точка на закона и пазарните принципи. Една от първите заблуди, които започнаха да си прокарват път, е, че монополите могат да бъдат разбити, ако електроразпределителните дружества бъдат национализирани. Това може да разбие самите компании, но в никакъв случай няма да разбие монопола в енергетиката. Единствената разлика би била, че монополът ще се държи от държавно предприятие. Друга заблуда, която също намери място в медийното пространство, е че електроразпределителните дружества са основният виновник за високите цени на тока. Според данните на ДКЕВР обаче, техният дял в сметките на потребителите е само около десет процента. Това от своя страна означава, че колкото и да бъдат свити техните разходи, промяната в цената ще е минимална. Анализирайки тези данни, се оказва, че тежките проблеми може би не са при т.нар. ЕРП-та, а при другите участници във веригата – производителите и НЕК.
Говорейки за регулиране на цените, трябва да се спомене и ключовата роля на регулатора. Сегашният модел на управление на електроенергийната система предполага съществуването на независим държавен регулатор, който да определя колко да плаща крайният потребител за консумираната енергия. Този регулатор трябва да може да определи такава цена, че от една страна да не е твърде висока за потребителите, а от друга – да не е твърде ниска и електроцентралите и доставчиците да фалират. За да работи нормално един такъв орган, той трябва да се ползва с голямо обществено доверие. Но тъй като не са обявени точните критерии, по които регулаторът определя цената, гражданите остават с впечатлението, че регулаторните органи защитават корпоративни интереси вместо техните. Друг проблем на сегашния модел е, че квотите на електроцентралите са блокирани за обществения доставчик. По този начин те нямат право сами да търсят начини за реализиране на продукцията си на външни пазари или да я продават на други доставчици на електроенергия. От друга страна, електроцентралите получават заплащане за т.нар. „студен резерв“. Заплащането на студения резерв означава, че дори да произвеждат минимални количества, електроцентралите пак ще получават пари за разполагаемост. Този комфорт, който им е създаден, убива конкуренцията помежду им и съответно спомага за изкуствено завишаване на цените. Този модел не ги стимулира да инвестират в по–нови и по-ефективни системи, а напротив – те знаят, че ще получат заплащане дори и да не произвеждат ток. Още един проблем при сегашното положение е, че към НЕК, която подържа мрежата за високо напрежение, няма изисквания за постигната ефективност и таван на разходите. Така тя е по-скоро стимулирана да пилее пари, отколкото да ги пести. Разбира се, този модел на управление на електроенергийния пазар има и своите предимства. Основното му предимство е, че цените се променят веднъж годишно и така всеки потребител може да прецени какви сметки да очаква в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче, никой не може да предвиди със сигурност какво ще реши регулаторът след една или повече години, а това е важно за инвеститорите.
Един от основните въпроси е какви промени да очакваме при едно евентуално освобождаване на пазара и как то би повлияло на цените. Първата важна промяна при отпадане на регулаторния модел е, че цената ще се формира на пазарен принцип. Така тя ще стане динамична и ще се променя постоянно в зависимост от потреблението и предлагането. По този начин инвеститорите ще могат да пресметнат разходите си за електроенергия в дългосрочен план, знаейки, че те ще зависят от предлагането и консумацията, а не от следващото решение на регулатора. Чрез преминаването на борсов принцип за изкупуване на електроенергията, производителите ще бъдат поставени в условия на конкуренция. Това автоматично би ги стимулирало да инвестират в по-нови и ефективни технологии, за да могат да предложат по-добра цена. Друга полза от свободния пазар е, че той би развързал ръцете на производителите да търсят сами начини за реализиране на продукцията си. Автоматично би отпаднало изискването за разполагаемост и съответно неговото ценово отражение в сметките. Основният недостатък на борсовия принцип е, че ако участниците на борсата са твърде малко или са собственост на едно лице, може да се стигне до положение, в което цените да бъдат изкуствено завишавани. За да се избегнат подобни ситуации, борсата трябва да е така организирана, че да позволява на максимално голям брой електроцентрали да се включат в нея.
Другото важно звено във веригата са доставчиците. В момента единствените доставчици, от които можем да закупим ток, са ЕРП-тата. Те са разпределени на териториален принцип и на практика нямат конкуренция. За да се създаде такава конкуренция, трябва да се даде достъп на повече доставчици до мрежата. В редица европейски страни съществуват механизми за избор на доставчик на електроенергия. Така не се налага някой да регулира разходите или печалбите на дружествата. Просто всеки може да смени доставчика си ако не е доволен. В България също има разпоредба, според която всеки потребител има право да избира доставчика си, но на практика е невъзможно, защото няма ясни механизми, по които това да се случи. Либерализацията на пазара има и своите недостатъци. Един от тях е, че потребителите губят защитата от държавния регулатор, понеже сами избират доставчика си.
В крайна сметка никой не може да каже със сигурност кой от двата модела е по-добър. Свободният пазар не означава задължително по-ниска цена. Със сигурност обаче означава едно – право на избор. За производителите това е правото на избор на кого и на каква цена да продават. За потребителите това е правото на избор кой да ги обслужва. В повечето случаи изборът е между по-високото качество и по-ниската цена, но най-важното е, че всеки може да избере според собствените си нужди. Защото само когато човек има избор, може да поиска по-качествено обслужване и по-добри цени.
Атанас Керезиев, Компютърни системи и технологии, ТУ-София
Източници:
