„Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?”
Резюме.
Настоящото есе разглежда актуалната в момента тема за цената на електроенергията. Това е комплексен проблем, но обект на изследване е икономическата му страна, като използваните данни са широко достъпни, а изведената позиция е, че няма как в условия на демократично обществено развитие и пазарен икономически модел на производство, разпределение, обръщение и потребление на благата, да има „замразяване“ на цените на които и да е стоки.
Електроенергийна система и ценообразуване.
Като изходна точка на дискусията за цената на тока, считам, че може да се използват следните параграфи:
- България е призната за страна с действаща пазарна икономика от 2002 г. насам.[1]В условията на „свободен пазар“, всеки индивид има личната свобода да избира, макар и това да е в известна степен обективно неизмеримо, то тази свобода се основава преди всичко върху собствеността над производствените фактори-труд, земя и капитал. А така също и над възможността свободно да се потребява или не, фактически цените изпълняват функцията да изразяват парично стойността на стоките и услугите. Никой не трябва да има монопол над тяхното образуване, да ги „замразява“, ускорява или снижава по свое усмотрение.
- Електроенергията е стока по своята икономическа същност-защото е в резултат от производство и е предназначена за размяна[2], а така също и от правно-нормативна, където тя, енергията, е определена като движима вещ, с всички произтичащи от това обстоятелства.[3]Обаче има един ключов недостатък-електроенергията не подлежи на съхраняване в големи обеми, тоест-производството й следва да е равно на потреблението, защото иначе може да се стигне до недостиг или свръхпредлагане[4], като и в двата случая това не вещае нищо добро.
- Електроенергийната система е сложна техническа, а бих казал и икономическа система и категория. Посредством нея се реализира производството, транспортът, разпределението и потреблението на ток в страната. За да бъде ефективно всяко нейно звено, е необходимо крайната цена на електричеството – и за вътрешно потребление, и за износ – да бъде на необходимото равнище. В противен случай системата се изправя пред декапитализиране, дебалансиране и в крайна фаза-разпад.[5]
- Ценообразуване – в условията на „свободен пазар“, би трябвало всички цени да се образуват свободно и да се формират под давлението на основните пазарни сили – търсене и предлагане, а така също и желанието за реализиране на определена норма на печалба. В енергийната система на България обаче нещата стоят значително по-различно. То е разделено най-общо казано на два етапа. При първия даденият производител на електричество – ТЕЦ, ВЕЦ, ФЕЦ или някой др. калкулира всички свои разходи и определя цената, на която иска да реализира производството си. При втория се намесвадържавнатаинституция ДКЕВР, като тя определя на каква цена може да продава съответният производител. Разбира се, тази констатация е валидна за т. нар. „регулиран“ пазар в страната, но към настоящия момент той заема около 2/3-ти. За износа пък е налице друга административно-икономическа тежест – „таксата“ за пренос. Налице е груба намеса на държавата в ценообразуването на една от основните съставки в „кръвта“ на съвременната икономика-енергията.
Не „замразяване“, а дерегулация на цените.
Първо нека видим колко се плаща в България за единица електричество, за да се разбере абсурдността на идеята за „замразяване“ цената на електроенергията (такова би следвало да има, ако цената е твърде висока).
Към януари 2013 г., цената на тока в България е най-ниската в рамките на ЕС-средно 0,076 евро за КВтч, което е 2 пъти по-ниско от средното за Общността.[6] Но това е в номинално изражение, в реално, тоест отнесено към доходите, токът у нас е значително по-скъп от този в редица европейски държави. Темата за доходите обаче не е обект на настоящото есе. Изводът е в две части – първо, ниската цена на тока у нас, спрямо нивото в ЕС, не стимулира енергийната ефективност, в тази връзка България остава най-енергоемката икономика в Европа.[7] Второ, ниската цена на електричеството затруднява строителството на нови мощности[8] и инвестициите в обновление на съществуващата мрежа.
В синтезиран вид може да се обобщи, че наличието на институцията ДКЕВР, като инструмент за държавно вмешателство и „публичен“ (уж) контрол над енергийното ценообразуване е вредно. Освен чистият абсурд да има държавно регулиране на цените в пазарното стопанство, то благодарение на тази институция са налице и още по-големи абсурди в нашата енергетика-само за пример може да дадем АЕЦ „Козлодуй“, чиято цена на електроенергията, предназначена за „регулирания“ пазар, е под производствената себестойност. В тази връзка никой не търси отговорност за това кой ще покрие загубите на централата, ако тя не може да реализира достатъчно печалба от продажбите си на „свободния“ пазар.
За цените на електроенергията в бъдеще време.
Последният фрагмент от тезата ми за свободното електроенергийно ценообразуване е свързан с бъдещето на енергетиката, което съответно ще рефлектира в цената на тока. При всички възможни екстраполации тя ще расте. Причините са следните:
Първо, самите пари губят своята стойност с течение на времето. Теорията за времевата стойност на парите[9] ясно извежда тезата, че парите днес са „по-скъпи“ от парите утре, тоест налице е инфлация, което автоматично значи, че в чисто номинален размер бъдещите цени, ще са по-високи от днешните.
Второ, нуждата от строителството на нови производствени мощности, което все някога трябва да се случи, за да се заменят старите. Без значение е какви ще бъдат те – нова АЕЦ, нов блок в съществуваща АЕЦ, нови ТЕЦ (тук допълнителен ръст в цената оказват квотите са СО2), нови ВЕЦ или пък ВЕИ (които пък имат две огромни преимущества – не изгарят фосилни горива и не замърсяват), цената на произвежданата от тях електроенергия ще бъде със сигурност по-висока.
Трето, България все още е далеч от изграждането на т. нар. „умни“ мрежи за разпределение и пренос на ток. Въпреки безспорните си предимства, те също ще изискват значителни инвестиции, които могат да бъдат възвърнати само под формата на по-висока цена.
Четвърто, ако приемем, че енергетиката на бъдещето е тази, основана предимно на ВЕИ, то остава въпросът, а кой ще плати „затварянето“ на настоящата АЕЦ, рекултивацията на площадките на ТЕЦ, както и подобните мероприятия, които са необходими и за мините, които са ги снабдявали. Най-вероятно това ще се случи отново, чрез нарастване на цените, които ще съдържат и този компонент.
Заключение.
В заключение, мога уверено да заявя, че „замразяване“ на цените в пазарната икономика днес, и то от държавен орган не трябва да има. Това е просто нонсенс. От друга страна, както е видно и от анализа, направен в есето, цените на тока в България, в настоящия момент, са ниски, но те ще нарастват във времето, поради напълно обективни причини. Проблемът на нашата енергетика е не нуждата от „замразяване“ на цените, а сборът от неща като проектът с неясно бъдеще и тъмно минало АЕЦ „Белене“, крос-субсидирането на топлофикационните дружества, промените в нормативната уредба, въвеждането на различни такси, наличието на излишни структури, като БЕХ и т.н.[10]
Освобождаването на електроенергийните цени и либерализацията на пазара, освен, че е в унисон със законите на пазарната икономика, до голяма степен според мен ще спомогне и за разрешаване на текущите проблеми в енергетиката.
[1] Доклад на ЕК за напредъка на страната от същата година.
[2] Кънев, М., „Микроикономика“, Абагар, 1999 г.
[3] Вж: Закон за собствеността, чл. 110
[4] На такова сме свидетели в момента у нас.
[5] Последното е напълно актуално за България.
[6] По данни на Евростат.
[7] Вж: http://ime.bg/bg/articles/energiinata-efektivnost-na-bylgariya-i-akciznata-politika-na-es/
[8] В тази връзка е показателен примерът с проекта АЕЦ „Белене“, в доклада за него HSBC изведе цена от 75 евро за МВтч.
[9] Вж: Адамов, В., „Финанси на фирмата“, Абагар, 2003 г.
[10] Всичко това е отлично изведено и показано в одитните доклади на Световната банка и ЕК, които излязоха в началото на месец март.
