ЗАМРАЗЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНИ?

ИКОНОМИЧЕСКО ЕСЕ

 „Ние, икономистите, не знаем много, но знаем как да се създадем недостиг. Ако искате да доведете до недостиг на домати, например, приемете закон, според който търговците на дребно не могат да продават доматите за повече от два цента на фунт. Мигновено ще има недостиг на домати.”

Милтън Фридман

 

Рязкото нарастване на социалното напрежение постепенно измести приоритета на политиката от фискална консолидация към опит за стимулиране на растежа, както и подобряване положението на най-бедната част от населението. Традиционно чувствителна тема за гражданите са разходите за основни стоки и услуги, затова един от употребяваните инструменти за туширане на напрежението са административно определяните цени, сред които (все още) е тази на електроенергията за битови потребители и бизнес потребители с по-малки мащаби. Дали обаче подобна краткосрочна реакция ще доведе до ползотворни ефекти за цялостното развитие в посока устойчив растеж и повишено обществено благосъстояние? Според автора стопирането на процесите на либерализация в българския енергиен пазар премахва финансовите стимули за инвестиции в нови електропреносни мрежи и адекватното внедряване на нови технологии в съществуващите предприятия. В условия на значителна правна несигурност инвеститорите се въздържат от големи инвестиции в сектора, а на фона на все по-амбициозните стратегически цели и относително по-висока енергоемкост на производствата спрямо средното равнище в ЕС, страната ни изглежда „опряна до стената”.

 

Дефиниране на проблема

За правилното разбиране на проблема е нужна дефиниция на основните понятия и тяхната взаимовръзка. В най-общ смисъл „освобождаването” на цените означава тяхното определяне на договорна основа, водено от силите на търсене и предлагане. Обратно, „замразяването” следва да се свързва с намеса на държавните власти с цел налагане на ценови таван. Важно е да се отбележи, че дефинирайки ги, ние косвено поставяме ударение и върху инструментариума, чрез който те се осъществяват – докато замразяването на цените видно е свързано с налагането на специфичен вид регулации от страна на държавата, то либерализацията на цените изглежда далеч по-сложен за прилагане метод. Самата либерализация често е отъждествявана като процес, който включва най-малко следните основни характеристики[1]:

• Приватизация на държавните монополи в енергетиката.
• Вертикално разделяне на потенциално конкурентните сегменти от сегменти, които ще продължат да са регулирани.
• Хоризонтално преструктуриране на производствения сегмент.
• Хоризонтална интеграция на преносни съоръжения и мрежови оператори.
• Създаването на борса за спот-сделки с електроенергия, студен резерв и квоти за вредни емисии.
• Развитието на институции от страна на търсенето.
• Прилагането на регулаторни правила за разделно счетоводство и гарантиране на достъп до преносната мрежа.
• Създаването на независима регулаторна агенция с добра информация за разходите и качеството на услугите.

Критичните оценки на европейските партньори[2] на България по отношение на някои от посочените по-горе стъпки и необходими условия за създаването на ефективен пазар са показателни, че процесът на либерализация е напълно стопиран още в начален стадий.

На фона на напълно несъответстващата на европейските изисквания[3] пазарна структура, държавната власт вменява на обществото необходимостта от въвеждането на нормативен ред, който да подпомага използването на енергия от възобновяеми източници[4]. Това преформулиране[5] на индивидуални потребности посредством „неявен” публичен избор създаде условия за неангажираност на масовия потребител, асиметричност на информацията и липса на стимули за прозрачност.

При тази липса на инвестиционно доверие в сектора няма как даден инвеститор да вложи средствата си, без да получи допълнителни гаранции за своята възвръщаемост. Последното налага необходимостта от дългосрочни ангажименти за задължително изкупуване на енергия. Вместо конкуренция и пазарен механизъм, при който инвеститорът поема целия риск, върху плещите на данъкоплатците попада цялата отговорност. Още повече с настъпването на икономическата криза търсенето на енергийни продукти силно се редуцира и вече договорените нива са надхвърлящи предвидения дял в общия енергиен микс. Всичко това резултира в повишаване на дефицита на НЕК с около 20 млрд. лв. до 2030 г.[6] и повишаване на цените на ел. енергията – следва нова несигурност и разнобой между социални мерки, предприятия, които „трябва да работят” и икономическа ефективност.

Графика 1

Източник: Световна банка

 

Хипотетичният сценарий, при който съществуват работещи доброволни институции за търговия на ел. енергия на едро, както и стриктен механизъм за покупко-продажба и използване на емисионни квоти, показва, че инвеститорите не биха вложили средства в скъпи технологии и при очаквания на дълбока рецесия, ако бъдещите приходи не покриват пазарните рискове и направените разходи. Много показателен за обяснението на подобна имплементация на имитационен пазарен механизъм, наложен посредством нормативен ред, е моделът на Беев[7], при който се дава теоретична интерпретация на причините за неефективността в публичния сектор, като се дефинират две особено важни явления – „квази-цени” и „квази-конкуренция” в публичния сектор. При използването на нормативния ред за удовлетворяване на остатъчното търсене, определено на фиг. 1 а) като пространството под кривата КD и надясно от т. C, в икономиката възниква неефективност, тъй като цената, определена като „изкупна” (квази-пазарна) не може да бъде равна на пазарната, тъй като самите предприятия, които предлагат продукцията си (в случая електроенергия) ще я продадат на свободния пазар[8].

Фиг. 1 – а) и 1 – б)

Анализът на общественото благосъстояние (welfare) определя, че колкото по-висока е квази-пазарната цена, толкова по-голяма ще е загубата на полезност за обществото. Съпоставката на средната цена при оптимално използваните предприятия и тази, която е определена в ситуацията  „предприятия, които трябва да работят”, отразява именно тази загуба за обществото (за акуратната оценка са необходими и монетарните измервания на  външните ефекти от замърсяването).

 

Дял на зелената енергия в енергийния баланс и цени на дребно при наличие на пазарен механизъм

Във връзка с гореизложеното е логично да се зададе въпросът дали въобще българинът е готов да плати за зелена енергия и ще дойде ли инвеститор в пазарни условия при положение, че цената на електроенергията в България е най-ниска в целия ЕС[9]. Проверка на фактите обаче показва, че в цената на суровините за традиционните електрически централи, например въглищата, има ясна тенденция към нарастване (виж долната графика) като за последните 14 години то е с над 250%, а към тях можем да прибавим и вредните ефекти от ТЕЦ, които надхвърлят с поне 40%[10] пазарната цена на произведената електроенергия.

Графика 2

Източник: Световна банка, собствени изчисления

 

От друга страна възможността за спад в цените на технологиите за възобновяеми източници е значителна – с около 10-15% постоянна годишна норма на намаляване на цените[11], тъй като за разлика от производството на елементи за традиционните централи (ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ и пр.) производството на части за новите централи може да бъде стандартизирано, специализирано, да се получат изгоди от разширяване на мащаба и обхвата, което неминуемо ще доведе до намаление на покупната им цена. Освен това самите технологии тепърва ще навлизат в своята зрялост и ще стават все по-продуктивни.

Така в опростен вид можем да формираме динамиката в развитието на производствения микс при либерализиран пазар[12]:

При максимизиране на печалбата от фирмите, уравнение (1) отразява изборът на съотношение между електроенергията, произведена от ТЕЦ и тази от възобновяеми източници. Симулациите показват, че при развитие на цените на съставните елементи (и суровини за ТЕЦ) C_F и C_R в рамките на трендовите стойности, темпът до достигане на зрелостта на новите технологии ф(е) (предполагаме, че по отношение на ТЕЦ те са нулеви) и затрудненията в мащаба на производство на електричество а=1/2 при централите за производство на енергия от възобновяеми източници, цената на двата типа ще се изравни в период 9-15 години, вземайки предвид и външните ефекти от замърсяването на ТЕЦ (при калибрирането използваме показаните по-горе референтни стойности на индикаторите). При прогнозна годишна обща инфлация за периода от 5% и 3,5% ръст в реалните доходи на населението годишно[13], това би следвало да означава, че цената на произведената електроенергия ще нараства, но ще бъде в много по-висока степен достъпна на потребителите. Поставените цели за голям дял на възобновяемите източници също вероятно ще бъдат изпълнени.

 

Вместо заключение: Да свържеш технологията на бъдещето в технологията на миналото

            Гореизложените аргументи, подкрепящи в известна степен освобождаването на цените (разбира се, само в рамките на стриктно изпълнени условия за структурни промени), все пак остава хипотетичен случай. В действителност страната ни е поставена пред силно ограничаващи ангажименти, което прави дескриптивния анализ с по-малка познавателна и приложна стойност. Въпреки това фактите, които са налице, поставят ударение на един силно належащ проблем. Пътят, начертан от развитите страни по отношение на внедряването на мощности за зелена енергия, е безусловен дори това да се осъществява при по-високи цени. Това, върху което е редно да се обърне внимание, е свързано с възможността тези мощности да достигат до точните места (алокативна функция). Развитието на енергията от възобновяеми източници ще изисква използването на географски зони, все по-отдалечени от потребителите. Не можем да си позволим да „включим” тези мощности в система, позната дори на Томас Едисон. Настоящата пазарна структура не стимулира инвестициите в преносната мрежа, което би обрекло на неуспех дори и най-акуратните планове за навлизане на зелена енергия. Само гореописаният либерализиран пазарен механизъм би дал тази възможност. Развитието на мрежови капацитет ще спомогне за достигане до общоевропейския енергиен пазар, давайки стимули на българските фирми в сектора, а и извън него да предлагат своя продукт и да се конкурират, да създават работни места и да внедряват технологии.

[1] Joscow, P., (2008) „Lessons Learned From Electricity Market Liberalization”

[2] Доклад на Световна банка и ЕК

[3] Трети енергиен пакет. Вж. на: http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/legislation/third_legislative_package_en.htm

[4] Стратегия „Европа 2020”. Вж. на: http://ec.europa.eu/europe2020/index_en.htm

[5] с уговорката, че не поставяме под съмнение важността от внедряването на зелената енергия

[6] Виж бележка 2

[7] Беев, Ив. (2012), Смесена стопанска система: квази-пазарен сектор, дисертационен труд за присъждане на научна степен доктор по икономика

[8] Квази-пазарната цена не може да надвишава и бюджетната цена, тъй като поносимостта на възникналото бреме ще бъде твърде висока.

[9] По данни на Евростат

[10] По данни на NEEDS ( New Energy Externalities Development for Sustainability)

[11] Пак там.

[12] Не се взема под внимание ядрената енергия, тъй като в ситуацията на България тя е по-скоро обект на политически анализ, отколкото на пазарен.

[13] Тези бенчмарк стойности са по собствени изчисления на база на метод на относителните цени спрямо средните за ЕС по отношение на инфлацията и метод на производствената функция за измерване на потенциалния БВП по отношение на растежа на реалните доходи