ЕСЕ

 

 На тема

 Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?

от

 Михаела Емануилова Манолова

 

 

Електроенергийните цени – болното място на българската политическа обстановка, контролният лост при управлението на процесите в икономиката, барометър за чувствителността на българското общественото мнение, деликатният повод за отприщване на всеобщото недоволство или ... Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени? Непазарни или пазарни механизми? Регу лиран или свободен пазар? Фиксирани или свободно договорени цени? Електроенергийните цени са основният паричен еквивалент и показател за състоянието на разполагаемостта с енергийни ресурси. Формирането на тези цени се определя от изключително сложна и никому неизвестна методика, която в последните месеци е предмет на ударни и внезапни промени с цел да „допринесе“ за социалното благополучие чрез едноцифрен процент надолу.

 

Електроенергийните цени често са смятани и за инструмент за укротяване на бурни обществени настроения у нас. От там сякаш на тях се придава една изключително важна чувствителност в курса на провеждане на политика, не са в енергийния сектор в България. Те са смятани за своеобразен и светкавичен индикатор за „напипване“ на общественото отношение спрямо провежданата политика на последните две правителства. Естествено, като такива, въпросните цени подлежат на незабавно преразглеждане и нужда от промяна на методиката при тяхното формиране. Отговорните органи се чувстват сякаш длъжни за тази промяна без необходимостта от прозрачно формиране и ясно представена методика.

 

Кое замразява и „размразява“ (или освобождава) електроенергийните цени? Липсата на свободен пазар налага замразяване на цените посредством регулация. Процедурите по организирането на т.н. либерализиран пазар в Европейския съюз са с повече от петнадесетгодишна история. Директива 54/2003/ЕС относно общите правила на пазара на електрическа енергия регламентира правилата, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите, както и условията за управление на мрежите. Какво е важно за правилното функциониране на един свободен пазар? Участници, между които се осъществява свободна размяна на стоки, блага и услуги , която е предприета доброволно, без да е резултат от външен натиск или принуда. Доброволно споразумение относно цената на електроенергията между продавача (единствен такъв в България – НЕК) и купувача (този, който ги получава – всички останали) не се осъществява, тъй като пазарът е регулиран (замразен) за клиентите от битовите потребители. На свободния пазар в България участват потребителите от средно и високо напрежение. Липсата на формирани балансиращи групи (обединения от търговци и производители на електроенергия), които да подкрепят пазара в моментите на по–слабо потребление и да продават в моментите на усилено търсене, дава своето отражение в цялостния облик на свободния пазар у нас. А енергийна борса? Създаването й е обвързано с отделянето на Електроенергийния системен оператор от Националната електрическа компания, както и въвеждането на нова платформа за търговия. Борсата трябва да притежава способността максимално бързо да превръща активите в парични средства при възможно най –минимални разходи, тоест да бъде ликвидна, в противен случай пазарът подлежи на манипулации.

 

Да, съществува някакъв електроенергиен пазар в условия на кански усилия в сферата на средно и високо напрежение, но за ниско напрежение, където попадат битовите потребители, такъв не съществува. Не съществува и енергийна борса, балансиращ пазар. Не е ясно на самите потребители какво представляват. Няма предпоставки и интерес те да знаят. Спомням си времето, когато имаше само един мобилен оператор и в него бяха съсредоточени всички козове на безжичната комуникация в България. Подобно нещо представлява НЕК в момента – единствен купувач. Дори последните два пъти приети промени в ЗЕ потвърдиха тази му роля. Какъв тогава би бил либерализираният пазар, за който се говори още от 2004 г. насам? Регулиран. Замразен. Несвободен.

 

Пазар на природен газ. Абсолютно регулиран. 89%. Липса на алтернатива след последното решение на консорциума „Шах Дениз II“ да избере трасето на TAP, заобикалящо територията на България. Интерконекторите със съседните държави Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са в процес на изграждане, което препятства тъй желаната диверсификация.

 

През 2014 г. България трябва да е част от общия Европейски пазар на електроенергия, което е заложено в Третия либерализационен пакет. При неизпълнение на тези си задължения страната ни ще изплаща напълно заслужени санкции за неспазени срокове и липса на синхронизация между българските нормативни документи и тези на Общността.

 

Дерегулацията на пазара и деструктуризацията на ключовите играчи се явяват проблем с повишена трудност или внимателно координирана посока в управлението на дейностите?

 

Пазарните принципи не кореспондират ли с идеята за устойчиво енергийно развитие? Не отразяват ли основополагащия принцип в търговията, гласящ, че търсенето определя предлагането? Ако утре реша, че искам да сменя телекомуникационния си оператор, защо да нямам правото да сменя и доставчика си на електроенергия? Защо у нас е практика внедряването и прилагането на минималните изисквани от ЕС промени по нормативите? Защо за да се намали цената на електроенергията не се прилагат пазарните механизми, а се налагат допълнителни натоварвания върху бизнеса, който сякаш е длъжен да поеме отново това задължение като спасителен пояс или нова социална структура в защита на битовите потребители? Цените на електрическата енергия за домакинствата за ЕС–27 към 01.010.2007 г. са с 42.5% по–високи от цените за индустрията. Това стандартно съотношение произтича от два основни фактора: от по–високите разходи за мрежови услуги на битовите консуматори поради присъединяването им към мрежа ниско напрежение и от по–високите разходи за енергия (на кВтч) поради спецификата на битовото потребление, което е по–нестабилно и с по–големи флуктуации в денонощен и сезонен разрез в сравнение с индустриалното. Ако се запази цената на електроенергията за защитените потребители, а се увеличи средният доход на глава от населението, няма ли да се намали цената на електроенергията? Ако се намали енергоемкостта на производството посредством внедряване на енергоефективни мерки, няма ли да се намали себестойността на произведените продукти?

 

Практиката показва, че не е възможно функционирането на пазар без никаква регулация. Държавата се намесва чрез налагането на данъците и таксите, контрол на цените, антимонополно законодателство, определени мерки за защита на потребителите и др. Свободният пазар стимулира конкуренцията и иновациите, като при свободния достъп до пазара и множеството възможности за осъществяване на пазарна размяна предимство имат по–предприемчивите, предлагащи по–качествени стоки и услуги на по – добри цени за купувачите. Противоположен на свободния пазар е регулираният пазар. При него производството, преноса, разпределението, снабдяването, количествата и цените на енергоносителите са изцяло регулаторно формирани и не са подчинени на реалните нужди на потребителите и пазарното търсене. Това, обаче, създава една специфична тромавост, често стигаща до парализа при управлението на динамичните енергийни потоци. Неистовата регулация на цените от ДКЕВР и пълното отсъствие на гъвкавост в организацията на квотите за регулирания и свободен пазар карат участниците от последния да се въртят в порочен кръг. Липсата на прогнози и изначална за процеса стратегия само потвърждава ограничеността на обща визия и неспособността при прилагане на промяна в даден процес. “Планът е нищо, планирането е всичко” – казва Айзенхауер, защото чрез процеса на планиране се проверяват хипотези, изследват се и се сравняват алтернативи, търсят се бъдещите последици от едни или други днешни решения. Последните гласувани промени в ЗЕ и ЗЕВИ от правителството не подлежаха на никакво обсъждане, дискусия, още повече на оценка за въздействието...

 

Регулиран или свободен? Планиран или прогнозиран? Манипулиран или естествено формиран? Планова или пазарна? Неконкурентноспособен или конкурентноспособен? Задължение или възможност? Монопол или не? Статукво или промяна?