Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?
Българският енергиен сектор от години е извор на социално напрежение. Растящите цени на електроенергията, влошеното качество и липсата на избор са причини за недоволство и раздразнение сред потребителите. Неразбирането на системата и недоверието към регулаторните органи правят комуникацията между участниците на пазара трудна и неефективна. Преходът от регулиран към свободен пазар създава допълнителни предпоставки за дисбаланс и нарушения.
През февруари недоволството от енергийната система изригна в протест. Основното оръжие на тогавашното правителство за справяне със ситуацията бяха обещания за бързо смъкване на цените. Служебният кабинет също залагаше на подобна методика. През март цените на ток за битово потребление бяха намалени и социалните плащания за „енергийно-бедните” увеличени. Впоследствие често започна да се говори за нови държавни намеси на пазара за електричество.
Желанието за замразяване на електроенергийните цени от страна на политиците е лесно за разбиране. Когато хората са недоволни, е нужен бърз и удобен начин да те да бъдат успокоени. Политическите интереси са на преден план и основната цел е незабавното потушаване на създалото се напрежение. За съжаление, този изкривен начин на взимане на решения често е водил до краткосрочни и противоречиви политики. Създадена е нестабилност и липса на дългосрочни цели и перспективи в енергетиката.
Друг голям виновник за сегашното положение на българската енергетика са силните частни интереси. В енергийният сектор има голямо съсредоточаване на капитал и това го прави изключително „апетитен” за влиянието на дадени кръгове. Те са довели до сериозен дисбаланс в системата и до трайни изкривявания в морала на регулаторните органи. Тази тема е с голямо значение, но също така е изключително чувствителна към интерпретации и лични разбирания. Поради тази причина, за предпочитане е да не я засягаме в дълбини, а да преминем към по-безпристрастната страна на нашия анализ.
По своята същност, основните доводи за замразяването на цените на електроенергията са социални. Голяма част от обществото изпитва затруднения при плащане на енергийните си сметки и това е начин тези хора да бъдат подпомогната от държавата. На пръв поглед това изглежда като една разумна и отговорна политика. Въпросът е колко трайни ще са облекченията и какви ще са крайните ефекти от тях. Има ли опасност от нежелани странични ефекти и създаване на още по-големи дисбаланси на пазара за енергия? Възможно ли е временното замразяване на цените да доведе до рязко поскъпване в бъдеще?
За да отговорим на тези въпроса е нужно да вникнем по-дълбоко в същността и положението на енергийния пазар. Българският енергиен сектор е бил силно регулиран повече от половин век. До края на деветдесетте години цените на енергията са били определяни от държавата. Едва в началото на новия век започва частичната либерализация на пазара. Въведена е системата с независим регулатор. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране става отговорна за контрола върху сектора. Започва и сключването на частни сделки за снабдяване с електроенергия. До днес достъп до този „свободен” пазар имат само най-големите предприятия в страната. Малкият и среден бизнес, както и домакинствата, все още нямат алтернативни на фиксираните от ДКЕВР цени.
В момента цените за киловатчас електрическа енергия за битово потребление са 0,08472 лв. (около 8,5 стотинки) на дневна и 0,02723 лв. (2,7 стотинки) на нощна тарифа. Това са стойностите след намаленията от март. Те са най-ниските в Европейския съюз, като цените в западна и северна Европа са три-четири пъти по-високи, а в централна Европа – около два пъти по-високи. Най-близки до българските цени имат Румъния, Гърция, Полша, както и Балтийските страни. Прави впечатление, че по-големите и либерализирани пазари предлагат по-високи цени на тока. Не трябва да забравяме обаче, че доходите там също са в пъти по-високи от българските. Средната заплата в Швеция е шестнадесет пъти по-висока от тази в България, в Германия – седем пъти, в Австрия – шест, а в Полша и по-голямата част от средна Европа – около два пъти. Тази статистика ни показва известна свързаност между жизнения стандарт и цените на енергията. Страните с високи доходи имат и по-скъпа енергия. Очевидната разликата е, че средният европеец харчи значително по-малък процент от приходите си за енергия от българина.
Всичко това ни кара да се замислим къде всъщност е проблемът – във високите цени или в ниските доходи. Имайки в предвид, че една от целите на Европейския съюз е интегриране на вътрешните пазари, включително и тези за електроенергия, трудно можем да очакваме намаление на цените в бъдеще. Напротив, тенденцията е те да се покачат и да се изравнят с европейските. Насоката, в която трябва да насочим повече усилията е вдигане на доходите, а това се постига единствено с икономически растеж и инвестиции.
Не твърдя, че цените на електроенергията в България са оптимално ниски. Смятам, че съществуват известни резерви и тяхното намаляване в действителност може да доведе до поевтиняване. Уви, дълготрайната перспектива е за увеличение в цените – нещо съвсем нормално за високотехнологичен продукт, какъвто е токът.
Важна дилема е как да се реконструира и реформира толкова закоравял и небалансиран сектор като енергийният. Идеи като намаляването на студения резерв, отпадането на „зелената” и „кафява” надбавка от цената за пренос и излизането на европейския пазар за зелена енергия имат потенциала да облекчат „агонията”, в която се намира енергетиката. Всичко зависи как и колко добросъвестно тези мерки ще бъдат изпълнени. Важно е всичко да бъде обсъдено на експертно ниво и да има реален диалог между засегнатите страни. При липсата на съгласувани действия между участниците на пазара, често се достига до недоразумения и конфликти. Типичен пример са заведените срещу България дела на „EVN” и „Атомстройекспорт”.
За съжаление, в досегашните си опити за намаляване на цените, единственото, което ДКЕВР прави, е да измества тежестта от едни консуматори върху други. Именно това се случи при последното намаление, когато цената беше платена от бизнеса. България е на челните места в Европа и ДКЕВР е отличен регулатор погледнато откъм солидарност на частния сектор към сметките на битовите потребители.
Тук и трябва да се замислим какви ще са обозримите последствия от това поведение. През лятото на тази година се очаква нова стъпка към либерализацията на енергийния сектор в България. На свободния пазар ще излязат и стопанските абонати на средно напрежение. Това са средно-големи предприятия като складови бази, по-малки фабрики, търговски и логистични центрове. Тяхното откъсване от ЕРП най-вероятно ще доведе до още по-сериозни дисбаланси в системата. Тежестта за по-ниските сметки на домакинствата вече ще се носи предимно от малкия бизнес, който и без това изнемогва. За ДКЕВР може би няма да има други перспективи освен отново да вдигне цените за електроенергия. Разбира се, винаги съществува алтернативата за прехвърляне на загубите към частните електроразпределителни дружества и рискуването на нови дела срещу България в арбитражния съд. Ето как недомислени и прибързани решения на належали проблеми водят единствено до увеличаване на щетите в бъдеще.
За много хора е ясно, че реформата в енергийния сектор е закъсняла с десетилетия. Посредственото и непоследователно управление на сектора са го довели до прага на колапс. Няколко поредни правителства показаха, че не са способни да възстановят баланса и здравето на индустрията. Какво ни кара да вярваме, че следващите управляващи ще се справят по-добре? Либерализацията ли е изходът от задънената улица, в която се намираме? Вярвам, че отговорът е „да”.
Либерализирането на енергийния сектор е нещо, което институции като Европейската комисия и Световната банка ни препоръчват от години. Това е един сложен и неизбежен процес. За един остарял модел е невъзможно да съществува в днешната среда на глобална икономика и международна конкуренция. В момента българският енергиен сектор се намира в едно „хибридно” състояние. Той е тръгнал по пътя на либерализацията, но не може да скъса с корените си. Редуват се периоди на развитие, застой и регрес, водещи до „болезнена” нестабилност и негативно влияние върху обществото и икономиката.
Едно евентуално освобождаване на цените би дало начало на оздравителен процес, който да възстанови равновесието на пазара на електроенергия. Дисбалансите между търсене и предлагане биха изчезнали, а конкуренцията би се установила като основен принцип на пазара. Основателни са страховете от вдигане на цените при либерализация. Възможни са ценови шокове на пазара преди той да се стабилизира, но това е риск, който трябва да поемем. Ние не усещаме, но всеки ден плащаме за замразените цени с получаването на нискокачествени услуги и липсата на уважение към нас като потребители. Когато осъзнаем, че вече имаме право на избор, а производителите разберат, че единственият начин да печелят е да подобрят услугите и конкурентоспособността си–всичко вече ще е различно.
За мен, замразяването на електроенергийните цени е сериозна стъпка в грешната посока. Изминали сме твърде труден и дълъг път, за да се примирам с нея. Колкото примамливи и логични да изглеждат доводите зад една такава политика, ние не трябва да забравяме, че те са само едната страна на монетата. Всички ние знаем от собствен опит, че отлагането на важни решения и прикриването на истинските проблеми не води до нищо добро. Цената, която трябва да платим, ще става все по-голяма с всеки изминал ден. А ние си оставаме излъгани с утехата за петте процента, спестени от поредната сметка за ток.
