Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?
Есе
Електроенергийният сектор е от особена важност за всяка една модерна държава. Поради своята важна позиция в икономическото развитие на страната секторът е изпълнен с разнопосочни икономически и политически интереси. В месеците от началото на 2013 година се видя, че той може да бъде причина за протеста, който доведе до падането на едно правителство, а цената на електроенергията беше двигателят на общественото недоволство.
Въпросът за замразяването или освобождаването на електроенергийните цени крие зад себе си два основни подвъпроса, един икономически и един социален. Икономическият въпрос попада в споровете на мнозина и е от есенциално значение за отговора на въпроса, поставен в заглавието на настоящото есе – Пазарът ли е най– оптималният начин за разпределяне на ограничените ресурси в едно общество или държавата може да се справи по–добре от него чрез замразяване на цените? Социалният въпрос е свързан с една от основните критики към пазара като платформа за обмен на стоки и услуги – Морален ли е пазарът и дали е социален, ако приемем, че е най– ефективната платформа за търговия на ограничени ресурси? Осъзнавам, че моралът е специфично понятие, в което всеки човек влага различен смисъл и това би ми създало трудности при последващите разсъждения, но мисля, че те няма да повлияят чувствително тезата ми. В последващия анализ смятам да обвържа морала и социалния аспект и да се опитам да защитя пазара не само като най-ефективен, но и като най– социален и съответно най-морален механизъм за разпределение на ограничените ресурси в едно общество.
За да мога да отговоря на въпроса, трябва ли да замразим цените на електроенергия или не, първо бих обърнал внимание на концепцията, съставляваща структурата на цената. Тя е много важен елемент за всяка една икономическа система. Цената притежава две основни функции: алокативна и дистрибуционна. Изхождайки от факта, че ресурсите в една икономика са ограничени и не могат да бъдат консумирани от всички индивиди безплатно, цената се явява важна част при разпределението на ресурсите. Тя се напасва според нивото на липса на дадения ресурс. Съответно по– редки ресурси и стоки имат по–висока цена при равни други условия. От друга страна обаче освен от нивото на липса цената бива повлияна и от търсенето на определената стока. Това представлява и дистрибуционната функция на цената. Тя позволява на всяко едно домакинство, в зависимост от предпочитанията му, да вземе решение относно количеството, което иска да потреби от дадения ресурс. Така поставена, рамката на формирането на цената отразява както нивото на ограниченост на ресурса, така и търсенето му от страна на потребителите.
След като поставих основните рамки на ценовия механизъм, мога да разгледам и ефектите от евентуално замразяване на цената на електроенергията. Електроенергията като ресурс се различава от други такива, търгувани на свободния пазар. На първо място, технологията все още не се е развила до степен, до която електроенергията да може да бъде съхранявана. От друга страна обаче, физическите закони изискват запазване на постоянно напрежение в електрическата система. Едно евентуално намаление на напрежението под изискуемото би създало опасност за стабилността на системата. Основен разход за електроцентралите са ресурсите за производство на електроенергия. Те се търгуват на борсата, което създава условия за свободно формиране на цената. Ако цената за крайните потребители бъде замразена, то това неминуемо ще създаде нестабилност в системата. Свободно формираната цена на ресурсите за производство на електроенергия, които се явяват разходи за електроцентралите, ще се променя постоянно, отразявайки промените в нивото на ограниченост и търсене на ресурсите. Въпреки това, цената за крайните потребители, която съставя приходите на електроцентралите, ще бъде замразена. Така дистрибуционният механизъм на цената ще бъде изкуствено неутрализиран. От своя страна това ще създаде възможност за натрупване на дефицити в системата в случаи, в които цената на ресурсите се покачи драстично. Не на последно място, фиксираната крайна цена създава грешни стимули както за производителите, така и за крайните потребители.
Изхождайки от случай, в който пазарна цена съществува, но фиксираната цена е на ниво по–ниско от нея, дефицити и пропуснати ползи биват натрупани в системата. Това изкривява инвестиционните решения на агентите в нея. Дори и да приемем, че централите не купуват ресурсите си на свободните пазари, а притежават собствени находища, както е при повечето въглищни електроцентрали в България, те биха предпочели да продадат своите залежи на пазара за ресурси, ако цената на електроенергия е фиксирана под евентуалната пазарна цена. Това би довело до натрупване на допълнителни загуби в електроенергийната система. От друга страна, крайните потребители считат цената за ниска и избягват инвестиции в повишаване на ефективността при консумация на електроенергия, което би довело до нейното спестяване. При фиксирана, по–ниска от пазарната цена, потребителите на електроенергия консумират по–голямо количество, което при пазарни условия не биха потребили. Така се създава един порочен кръг на неефективност в енергийната система, който не отразява реалния избор на участниците в нея.
Ако приемем, че фиксираната цена е над евентуалната пазарна такава, други проблеми биват създадени в системата. Електроцентралите изчисляват увеличение на приходната си част и при сравнително стабилни разходи повишение на печалбата. Този факт, от своя страна, създава стимули за тях да инвестират в разширение на капацитета. Това отново би било грешно решение, тъй като по–високите приходи за просто резултат от високата фиксирана цена. В един следващ момент, когато цената бъде променена, инвеститорите ще останат със свободни капацитети. По този начин фиксираната цена изкривява инвестиционните решения на производителите.
Дори и да приемем, че грешните стимули не биха навредили на развитието на икономиката, то не съществува структура в обществото, която да има капацитета да агрегира всичката налична информация, за да може да формира цената на електроенергията. Точно тази е функцията на свободния пазар. На свободния пазар цената се явява този агрегатор на информация. На пазара на електроенергия има милиони участници, които влияят на цената чрез своите индивидуални решения. Невъзможността на която и да е структура, да събере информацията, нужна за определяне на цената, я прави безсилна.
Гореспоменатите факти идват да покажат причините, поради които замразяването на цената на електроенергията би довело до създаване на дефицити в системата. Допълнително, фиксирането на цените изкривява стимулите на участниците в системата и съответно повлиява техните крайни решения. Изкуственото задържане на ниски цени за крайните потребители намалява желанието им да инвестират във високоефективни технологии. Това води до употребяване на ресурси, които в среда на пазарни цени не биха били използвани.
Имайки предвид горепосочените изводи, политиката на някои държави по отношение на цените и ефективността е противоречива. От една страна цените на електроенергията биват фиксирани на ниски равнища, а от друга – държавни структури субсидират инвестиции в повишаване на ефективната употреба на ресурси. Ако цените на електроенергията бъдат формирани на свободна борса, то от субсидии няма да има нужда. Такива политики са често срещани, породени от грешни разбирания за социалното и морала. В западните общества след края на Втората световна война се заражда така наречената социална пазарна икономика. Моделът е първо въведен в Западна Германия по време на управлението на канцлера Конрад Аденауер. Идеята му се крепи върху аргумента, че пазарът е най-ефективната платформа за разпределение на ресурси, но е несоциален.
Преди да продължа с анализа на социалния аспект ще акцентирам върху моралността на пазара. Пазарът като платформа за размяна на стоки и услуги по–начало е морален. На него хората получават заплащането за своя труд. И това заплащане се определя от свободния избор на хората. Това идва да покаже, че чрез своя свободен избор хората разменят стоки и услуги на цени, определени от тях самите. Какво по– морално от това?! Ако приемем, че пазарът е морален, то тогава много лесно може да бъде показано, че той е и социален. Но тук не визирам стандартното разбиране за социалното, което е наложено в съвременния свят. Разбирането, че преразпределението в полза на групите в обществото с по–ниски доходи е социално, е напълно погрешно. Под социално аз визирам честността и уважението към чуждия труд. Всеки получава това, което е изкарал на пазара срещу своя труд. Когато бъде забранено на хората да се споразумяват свободно за цените, им бива отнето основното право да избират. Това неминуемо води до изкореняване на морала, честността и уважението към свободния избор на хората, разкривайки неморалността на замразените цени.
Наскоро ми се случи да чуя тезата, че електроенергията не е като останалите ресурси и всеки имал нужда от нея, за да води „нормален“ живот. От тезата произлиза, че хората, които не могат да си позволят да платят цената за консумираната електроенергия, би трябвало да бъдат подпомогнати. Тази теза не оспорва толкова ефективността на пазара, колкото неговия морал. Дори и да приема, че някои хора имат нужда от подпомагане, замразяването на цените няма да финансира само тази група от обществото. Всички ще бъдат „облагодетелствани“, но когато дефицитите излязат наяве, защото рано или късно това ще стане, кой ще ги покрие? В този смисъл може да бъде постигната много по-ефективна форма на социално преразпределение. Ако държавата, в лицето на регулаторните органи, остави пазарът да свърши своята работа и да определи цените на електроенергията, те биха могли да определят критерии, според които крайно нуждаещите се групи в обществото да бъдат разпознати. Така пазарът ще подобри ефективността на сектора и ще остави избора на хората да определя цената, а държавните органи биха могли по–точно да достигнат хората, който не могат да плащат пазарната цена на тока.
В заключение бих искал да подчертая, че замразяването на цените на електроенергията няма да постигне своята социална цел, а именно улесняване на затруднените групи в обществото. От своя страна обаче създава неефективност и дефицити в електроенергийната система. Свободното сформиране на цената за крайни потребители би увеличило ефективността при разпределение на енергийните ресурси. Това ще спомогне покачването на ефективността и в други сектори на икономиката, а това би довело до създаване на условия за нови работни места. Няма по-социално от това да се предложат повече работни места чрез пазарния механизъм. А това означава и по-малко домакинства, които нямат възможност да заплащат електроенергията, която консумират. В крайна сметка пазарът води не само до най-ефективното разпределение на ресурсите, но и до най-социалното такова.
