Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?
Предложенията за намаление на цената на електроенергията в България е едно от най-често използваните оръжия в ръждясалия арсенал на политическите партии по време на техните пред- и дори следизборни кампании. В последните месеци се чуха редица теории как това може да се случи, като най-интересната дойде от госпожа Дора Янкова от БСП, която “свали” цената с цели 45%1.
Числото се получавало, след като се премахне предложеното от енергийните фирми ценово увеличение от 40%, и към това се прибави 5% намаление на сегашните цени – интересна интерпретация на науката математика, имайки предвид минималните образователни изисквания за народни представители. На фона на подобни енергийни “решения”, човек би си помислил, че ще е далеч по- добре ако цените на електроенергията бъдат замразени и фиксирани веднъж завинаги. Нека да анализираме какви са евентуалните последствия от едно такова решение, както и до какво би довело противоположното – освобождаване на цените. Анализът ще бъде насочен главно към битовите потребители, по простата причина, че именно те са в основата на обществената дискусия по темата – крайните битови потребители са тези, които протестираха срещу високите цени на електроенергията през зимата, и също така те са основната цел на политическото говорене по темата, в ролята си на гласоподаватели.
Как би изглеждала ситуацията при замразени цени на електроенергията? При този сценарий, сметката за ток, която ще получаваме, би съдържала крайната дължима сума от домакинството, като в най-добрия случай ще бъдат споменати и изразходваното количество електроенергия за таксувания период и въпросната замразена цена за киловатчас. Ефектът от подобна непрозрачност седи в основата на гореспоменатите протести от началото на годината –неразбиране какво точно се заплаща и защо струва толкова (много)2.
Други логични въпроси при евентуални замразени цени са от кого ще бъдат определяни те и въз основа на какво? Имайки предвид множеството
обосновани критики към ДКЕВР от страна на Световната банка и Европейската комисия3, трудно може да се очаква прозрачност и независимост при определяне или одобрение на цени от страна на държавния орган. Дори в сегашния си вид Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия по никакъв начин не стимулира конкурентноспособността и ефективността на енергийните предприятия. В раздел “Допълнителни разпоредби” на Наредбата е записано, че:
“§ 1. По смисъла на наредбата: (…)
- „Цена за енергия“ е цената, чрез която се покриват променливите (зависещи от обема на производството, преноса, разпределението, снабдяването или доставката на електрическа енергия) разходи на енергийното предприятие.
- „Цена за мощност/разполагаемост“ е цената, чрез която се покриват постоянните (независещи от обема на производството, преноса, разпределението, снабдяването или доставката на електрическа енергия) разходи на енергийното предприятие и възвръщаемост на капитала.”
При тази дефиниция на цени за мощност/разполагаемост и енергия, производителите нямат директен мотив да подобряват качеството на работата си, а от там и да се стигне до намаляване на крайната цена. Ако към това се добави и замразяване на цените за електроенергия, по никакъв начин не можем да очакваме намаляване на загубите на енергийния сектор у нас и подобряване на състоянието му. С други думи, мораториум върху цените би довел единствено до поредно отлагане на належащата до болка енергийна реформа, което на фона на огромните загуби4 в сектора противоречи на икономическата логика.
Нека погледнем и каква би била ситуацията, ако за момент допуснем, че е възможна пълна либерализация на пазара, и респективно – освобождаване на цените на електрическа енергия.
При освобождаване на цените, тяхното формиране ще се случва на пазарен, а не административен принцип. Ако в комбинация с това отпаднат и дългострочните договори за задължително изкупуване на енергия от определени дружества (които дали случайно или не, в момента са и с едни от най-високите цени), тогава цените биха били много по-представителни и реални.
При успешно прилагане на Директиви 2009/72/ЕС и 2009/73/ЕС, част от т. нар. “Трети енергиен либерализационен пакет”, би трябвало да бъде създадена функционираща електроенергийна борса, която да осигури свободното пазарно определяне на цените. При ефективно действащ свободен пазар със свободни цени, дружествата няма да имат защитата на закона при ценообразуване, и съответно ще съществува реалният стимул да подобрят ефективността на своето производство, следователно цената и своята позиция на пазара, или в средносрочен план ще напуснат пазара поради неконкурентноспособност.
Дали крайната цена за потребителите ще бъде по-ниска от сегашната при освободени цени, е трудно да се каже със сигурност, но по-вероятно е тя да бъде по-висока, особено на първо време. Не трябва да забравяме обаче, че при успешна либерализация на пазара, тази цена ще носи със себе си по-добро качество на мрежата, а от там и по-малко загуби по нея, което в дългосрочен план ще се окаже в полза на потребителите. Всъщност, дискутираното в
момента 5 процентно намаление на цената на елекрическата енергия най- вероятно ще бъде точно за сметка на инвестициите на електроразпределителните дружества за поддръжка и подобряване на преносната мрежа. Това е все едно вместо дърва за огрев да използваме паркета вкъщи – на първо време може и да е решение, но много бързо ще се види негативният ефект.
Проблемът с невъзможността на хората да покриват битовите си сметки за ток няма да се реши от това 5% намаление на цената, а от конструктивни реформи в енергийния сектор, комбинирани с правилно разпределение и подобрение на помощта за енергийно-бедни. Според Световната банка, 61% от потребителите в България попадат в тази категория. Това показва колко
огромен е проблемът и колко неправилен подход е просто да се намали цената с
5%.
За съжаление, обаче, предвид хибридния характер на сектора, както и множеството интереси, преплетени в него, едва ли ще станем свидетели на напълно свободни цени, определяни на пазарен принцип. Това, обаче, не е причина препоръките на Европейската комисия и Световната банка да продължават да бъдат игнорирани. Такъв подход само ще влоши ситуацията в сектора, което от своя страна ще повиши и напрежението в страната, имайки предвид предстоящия зимен сезон.
Моето мнение е, че замразяване на цените на електроенергията няма да доведе до ползи за потребителите и само ще задълбочи проблемите в енергийния сектор. Правилните действия в дадената ситуация са да се върви към освободени цени и либерализация на енергийния пазар, изпълнявайки препоръките на докладите на Световната банка, Европейската комисия, както и да се приложат директивите за либерализация на вътрешния пазар на електроенергия и за вътрешния пазар на природен газ. Ако в комбинация с това се намали и таксата за износ на електроенергия, имайки предвид излишъка, който България ще натрупа дори и с покачващо се вътрешно потребление, това показва, че не липсват решения на проблемите, а воля за тяхното прилагане.
1 В–к Капитал 2013 – Хоп и цената пада
2 ИПИ – Новата цена на тока: и вълкът сит, и агнето цяло
http://ime.bg/bg/articles/novata-cena-na-toka-i-vylkyt-sit-i-agneto-cyalo/
3 http://www.mee.government.bg/bg/theme-news/konstatacii-na-evropeiskata-komisiya-i-svetovnata-banka-za– balgarskiya-energien-sektor-1194-m0-a0-1.html
4 По данни на Световната банка, прогнозираният финансов дефицит в енергийния сектор през следващите
12 месеца e между 800 млн. и 1.2млрд. лв. – МИЕ на Република България; Констатации на Европейската комисия и Световната банка за българския енергиен сектор
http://www.mee.government.bg/files/useruploads/files/powersectorrapidassessment may27_final.pdf
