В специален доклад от началото на 2020 година*, Европейската сметна палата (ЕСП) оценява действията на ЕС относно екодизайна и енергийното етикетиране като често закъснели и недостатъчни от гледна точка на редица изисквания, което намалява очакванията за високи постижения в областта на енергийната ефективност.

• Законодателството за екодизайна работи на базата на определяне на минимални изисквания за енергийна ефективност и опазване на околната среда за домакински и промишлени продукти. Енергийните етикети на ЕС предоставят на потребителите информация за потреблението на енергия и екологичните характеристики на продуктите и им помагат да вземат информирани решения.

• ЕСП е установила, че действията на ЕС допринасят ефективно за постигане на целите на политиката за екодизайн и енергийно етикетиране, но тази ефективност е намалена от значителни забавяния в процеса на регулиране и неспазване на редица изисквания от страна на производителите и търговците на дребно.

• Препоръките на ЕСП към Комисията се отнасят до подобрения в процеса на регулиране и начина, по който се измерва въздействието на политиката, както и предприемане на действия за улесняване на обмена на информация между органите за надзор на пазара и за подобряване на спазването на политиката.

В доклада си ЕСП се присъединява към виждането, че сме изправени пред огромното предизвикателство, свързано с предотвратяването и смекчаването на изменението на климата, предвид което лидерите на ЕС поеха ангажимент за осъществяване на икономии в размер на 20% от потреблението на енергия в ЕС до 2020 г. и 32,5% до 2030 г. (в сравнение с прогнозираните равнища, установени през 2007 г.). Един от основните начини за постигането на тези цели е повишаването на енергийната ефективност на продуктите. Продуктите, които са разработени с цел да бъдат по-ефективни, могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове и да доведат до значителни финансови икономии за предприятията и домакинствата.

Законодателството в областта на екопроектирането действа, като определя минимални изисквания за енергийна ефективност и екологични изисквания по отношение на домакинските и промишлените продукти. Енергийните етикети в ЕС предоставят на потребителите информация за потреблението на енергия и екологичните показатели на продуктите и им помагат да вземат информирани решения.

При извършения одит одиторите оценяват дали действията на ЕС по отношение на екопроектирането и енергийното етикетиране са допринесли ефективно за постигането на целите му в областта на енергийната ефективност и опазването на околната среда. Сметната палата е проверила дали ЕК е ръководила добре регулаторния процес, дали е провеждала мониторинг по подходящ начин и е докладвала относно постигнатите резултати. Проверено е също така дали Комисията е контролирала и подкрепяла ефективно дейностите по надзор на пазара и дали финансираните от ЕС проекти са довели до устойчиви подобрения в него. По-конкретно, за целите на одита Одиторите са посетили Генерална дирекция „Енергетика“ (ГД „Енергетика“), Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“) и Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME). За да оцени въздействието и устойчивостта на финансираните от ЕС проекти с цел подобряване на надзора на пазара, Сметната палата е извършила документна проверка на девет проекта и е анализирала резултатите от тях. Одиторите също така са посетили органите за надзор на пазара, отговарящи за екопроектирането и енергийното етикетиране във Франция, Люксембург, Полша и Швеция, които са участвали в някои от тези проекти. Тези държави-членки са бил подбрани поради това, че те представляват селекция от различни пазарни мащаби, като същевременно е взет предвид географският баланс. С цел да се консултират със заинтересованите страни, представляващи потребителите, околната среда и промишлеността, одиторите са провели и интервюта с Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), Европейската асоциация за координация на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), Европейското бюро по околната среда (EEB) и Home Appliance Europe (APPLiA).

ЕСП стига до заключението, че действията на ЕС са допринесли ефективно за постигането на целите на политиката за екопроектиране и енергийно етикетиране, но че ефективността е била намалена поради значителни закъснения в регулаторния процес и неспазването на изискванията от страна на производителите и търговците на дребно.

Политиката обхваща повечето от продуктите с най-голям потенциал за енергоспестяване. ЕК, според Сметната палата, използва надеждни и прозрачни методологии, за да реши кои продукти да регулира, така че политиката да постигне максимално въздействие. Сметната палата е установила, обаче, че процесът на създаване на регламенти за конкретни продукти е дълъг и Комисията е могла да избегне някои забавяния. В допълнение, решението на ЕК да приеме мерки под формата на пакет означава, че създаването на групите продукти, които са готови за регулиране, се забавя още повече. Това е намалило резултатите от политиката, тъй като изискванията към проектирането на продуктите невинаги отразяват технологичния напредък. Освен това, енергийните етикети вече невинаги помагат на потребителите да правят разлика между продуктите. Според ЕСП, начинът, по който Комисията е интегрирала понятия, свързани с кръговата икономика, като възможността за ремонт и рециклиране, в политиката за екопроектиране и енергийно етикетиране, не е последователен. Сметната палата обаче отбеляза, че наскоро приетите регламенти относно продуктите показват, че Комисията е обърнала по-голямо внимание на тези аспекти.

Всяка година Комисията докладва за резултатите от политиката за екопроектиране и енергийно етикетиране, като предоставя на заинтересованите страни и на създателите на политики полезна информация. Одиторите са установили, че прилаганата понастоящем методология за отчитане на въздействието е непълна, тъй като не взема предвид последиците от неспазването на изискванията, закъсненията при прилагането и разликата между реалното и теоретичното потребление на енергия.

Ефективният надзор на пазара следва да играе решаваща роля за гарантиране, че продуктите, продавани в ЕС, отговарят на изискванията за екопроектиране и че потребителите се ползват от точни енергийни етикети. Ролята на държавите-членки е да проверяват дали и доколко продаваните продукти съответстват на изискванията на законодателството. Наличните данни показват обаче, че неспазването на изискванията от страна на производителите и търговците на дребно продължава да бъде значителен проблем.

Комисията улеснява сътрудничеството между органите за надзор на пазара. Информационната и комуникационна система за надзор на пазара, управлявана от Комисията, следва да дава възможност за сътрудничество, като позволява на органите да обменят данни за резултатите от инспекциите. Сметната палата е установила, че някои функционални ограничения в базата данни са намалили нейната ефективност. Комисията създава продуктова база данни, с която, наред с другото, ще се улеснява надзорът на пазара, но работата по нея изостава от графика.

Финансираните от ЕС проекти, насочени към подобряване на надзора на пазара, са постигнали резултати, но предоставят само временно решение на дългосрочна нужда. В доклада на ЕСП се отправят препоръки към Комисията за подобряване на въздействието на политиката за екопроектирането и енергийното етикетиране. Препоръките на одиторите обхващат подобряването на регулаторния процес с цел предоставяне на по-навременни и отговарящи на нуждите регламенти за конкретни продукти; подобряване на начина на измерване и докладване на въздействието на политиката; и действия за улесняване на обмена на информация между органите за надзор на пазара в държавите членки и подобряване на спазването на политиката, и по-конкретно:

Препоръка 1 — Подобряване на регулаторния процес

С цел подобряване на регулаторния процес, ЕК следва:

а) да определи и приложи стандартен подход за проучванията във връзка с прегледи, за да се избегне необходимостта от допълнителни проучвания;

б) да разработи стандартна методологична рамка, чрез която изискванията, свързани с кръговата икономика, да се прилагат по време на подготвителните проучвания и проучванията във връзка с прегледи, така че констатациите от тях да могат да бъдат представени на ранен етап от процеса на консултации;

в) да въведе мерки за изпълнение, още когато са разработени, а не когато пакетът от мерки е готов като цяло;

г) по-конкретно за продуктите, основани на бързоразвиващи се технологии като информационните и съобщителни технологии, да извършва по-редовна оценка на пазарните данни, за да гарантира бързо актуализиране на изискванията за енергийна ефективност и етикетите, които вече не са актуални.

Срок за изпълнение: декември 2021 г.

Препоръка 2 — Подобряване на отчитането на въздействието

От ЕК се очаква:

а) да подобри разчетите от отчитането на въздействието, главно като вземе предвид неспазването на изискванията, забавянията при прилагането и разликите между потреблението на енергия въз основа на хармонизирани стандарти и действителната употреба;

б) да оцени обхвата на оценката на резултатите от политиката, като използва методология, основана на извадка, за изчисляване на действителното потребление на енергия на крайните ползватели, с цел да се подобри точността на модела за отчитане на въздействието;

в) да определи количествено приноса на политиката за целта за енергийна ефективност за 2020 г. в доклада за оценка на напредъка, постигнат от държавите членки.

Срок за изпълнение: декември 2021 г.

Препоръка 3 — Улесняване на сътрудничеството между органите за надзор на пазара

С цел подобряване на дейностите по надзор на пазара и улесняване на обмена на информация между органите за надзор на пазара, ЕК следва:

а) да направи подобрения в системата ICSMS с цел улесняване на сътрудничеството между органите за надзор на пазара, например, като се даде възможност за бързо идентифициране на еквивалентни номера на съответния модел и кръстосана връзка с EPREL;

Срок за изпълнение: декември 2020 г.

б) да осигури, при поискване, онлайн обучение за органите за надзор на пазара, за да ги насърчи да използват системата ICSMS в подкрепа на дейността им;

Срок за изпълнение: декември 2020 г.

в) да оцени доколко органите за надзор на пазара използват добрите практики при действията за надзор на пазара, идентифицирани от финансираните от ЕС проекти, включително провеждането на икономически ефективни проверки.

Срок за изпълнение: април 2022 г. 

ЕСП смята, че резултатите от одита биха могли да се използват за подготовката на следващия тригодишен Работен план за екопроектирането за периода след 2020 г. и биха могли да повлияят на това как Комисията управлява законодателния процес и подкрепя дейностите по надзор на пазара, извършвани от държавите-членки.

*Специален доклад на ЕСП съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС.