На 5 юни EK публикува работен документ, в който се оценява „Директивата за етикетирането на автомобили“ (Директива 1999/94/ЕО).

Основни констатации

Оценката показва, че мерките на директивата като цяло са дали възможност на потребителите да правят по-информиран избор в полза на автомобили с по-ниски емисии на CO2 и по-висока горивна ефективност, като общите ползи надвишават скромните разходи.

Може да се приеме, че разпоредбите на директивата като цяло позволяват на потребителите да правят по-информиран избор в полза на автомобили с по-ниски емисии на CO2 и по-висока горивна ефективност.
Дали това е така зависи до голяма степен от индивидуални фактори, но също и от фактори, свързани с етикета, като националното прилагане, дизайнът на етикета, правилното прилагане, синергиите с други мерки и разбирането, запознатостта и доверието на потребителите. Някои заинтересовани страни също така предположиха, че директивата може да е подтикнала производителите да направят някои незначителни корекции по отношение на намаляването на разхода на гориво и емисиите на CO2 на новите автомобили. Във всеки от двата случая обаче количественото измерване на въздействието е трудно, тъй като е трудно да се установи ясна причинно-следствена връзка между прилагането на директивата и постигането на нейните цели.

След въвеждането на директивата в целия ЕС бяха въведени схеми за етикетиране на автомобили, с което се създаде единен минимален стандарт, който е в сила и днес. Директивата обаче би могла да стане още по-ефективна, ако печатните етикети бъдат заменени с цифрови информационни инструменти и се приеме единен, хармонизиран етикет в целия ЕС.

Въпреки че се счита, че директивата е постигнала до известна степен първоначалните си цели, няколко фактора са ограничили потенциалното й въздействие, най-вече:
• Няколко групи не са обхванати или не са добре обхванати от директивата:
o купувачите на автомобили с нулеви емисии
o купувачите на употребявани автомобили
o купувачите на леки търговски превозни средства (ван)
• Ефективността на информационните инструменти зависи до голяма степен от националното прилагане, например по отношение на дизайна на етикетите. По този начин директивата може да не бъде толкова ефективна, колкото би могла да бъде във всяка държава членка.
• Фактът, че прилагането варира значително между държавите членки, намалява ефективността, тъй като тази липса на хармонизация потенциално води до по-високи разходи за промишлеността, което намалява ефективността на директивата.
• Потребителите все повече разчитат на цифрови платформи за информация за нови автомобили. Това намалява въздействието на разпоредбите на директивата, които са фокусирани върху физическите точки на продажба

В „Индустриалния план за действие за европейския автомобилен сектор“ от 5 март 2025 г. Комисията обяви преразглеждане на Директивата за етикетирането на автомобилите през 2026 г. Целта на това преразглеждане е да се подпомогнат потребителите да правят устойчиви избори и по този начин да се увеличи разпространението на превозни средства с нулеви емисии в ЕС.

Контекст

Директива 1999/94/ЕО изисква от държавите членки на ЕС да предоставят на потенциалните купувачи и наематели на нови автомобили ясна информация за горивната ефективност и емисиите на CO₂. Директивата има за цел да помогне на потребителите да избират автомобили, които използват по-малко гориво и по този начин излъчват по-малко CO₂, както и да насърчи производителите да намалят разхода на гориво на новите си автомобили. Като инструмент от страна на търсенето, тя допълва целите за емисиите на CO₂, които производителите трябва да постигнат съгласно Регламент (ЕС) 2019/631.