Барозу:“Не ни очакват времена на евтина енергия, но по-добре да инвестираме оскъдните си ресурси в устойчива и smart-енергетика, отколкото да плащаме за внос“

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу представи приоритетите на ЕС по отношение на енергийната политика преди утрешното заседание на Европейския съвет.

„Европа не разчита на изобилие от природни рерсурси. Световният енергиен баланс се променя бързо и ако искаме да избегнем поражението в това състезание за ресурси, ще трябва да удвоим своите общи усилия. В същото време, в което САЩ е на път да се превърне в нетен износител на природен газ в резултат на бума на шистовия газ, зависимостта на Европа от внос продължава да расте, и ще достигне до 80% през 2035 що се отнася до петрола и природния газ.

Още през 2012 г. станахме свидетели на четири пъти по-високи цени на природния газ за индустриалните потребители в Европа в сравнение с тези в САЩ, а цените на електроенергията са два пъти по-високи. Ето защо, дебатът за енергийните предизвикателства и политики преди всичко е дебат за нашата енергийна сигурност и за нашата конкурентоспособност.

Положението на гражданите продължава да става все по-проблематично. Енергийните сметки растат, достигайки дял от 7-17% от средните разходи на домакинствата в различните държави. Най-уязвимите групи от населението понасят най-тежкия удар. Така че, дебатът е и за социалното равенство.“

Барозу отбеляза спешните мерки, за които ще призове утрешния Съвет.

„Преди всичко, е от критично значение да приключим общия енергиен пазар до края на следващата година, както беше препоръчано от държавните глави и от Съвета на министрите. Отварянето на пазара доведе до намаляване на цените за потребителите навсякъде, където то беше действително, а не формално извършено. Но все още има какво да се желае, включително по отношение на трансграничната търговия, интеграцията и пазарната конуренция. Спешно се нуждаем от прилагането на третия либерализационен пакет, за да гарантираме справедливи цени за нашите граждани и за бизнеса. Същевременно, трябва да сме наясно, че не само цените на ресурсите, но и политиките на отделните правителства – данъци, такси, механизми за подкрепа – оказват огромно влияние върху ценовите различия в съюза. Трябва да отразим този проблем, за да избегнем фрагментация на пазара…
Изумително е колко големи са различията между цените в отделните дъргави, именно поради различните национални политики, което прави фактически неизбежно съществуването на напълно фрагментиран вътрешен енергиен пазар“.

Втората мярка според Барозу е „стимулираме на повече публични и частни инвестиции в енергийна инфраструктура, гръбнакът на вътрешния пазар. Финансовата криза ограничи ресурсите дори за такива инвестиции от първа необходимост. Но нуждите от тях са огромни – до 2020 г. енергийният сектор се нуждае от над 1 трилион евро. Тези инвестиции ще дойдат основно от частния сектор, но ЕС може да играе ключова роля за тяхното насочване – спомнете си, че се очаква да насочим около 5 милиарда евро в следващия финансов период за енергийни интеконектори, чрез инструмента Connecting Europe. Всички страни членки трябва да предвидят по-голям дял от структурните си фондове за инвестиции в енергетика и енергийна ефективност.

Трето, трябва да продължим укрепването на вътрешната и външна диверсификация на доставките. Това включва осигуряване на нови международни източници на ресурси, например чрез Южния коридор, който има настойчивата ни подкрепа и за който очакваме окончателни решения скоро. Това означава също и Европа да говори с един глас по общите енергийни въпроси. Вътрешната диверсификация на ресурсите изисква на свой ред по-координиран подход на страните членки по отношение на бързото нарастване на ВЕИ.

На последно място, но не по значение, Европа се нуждае от балансиран, обединен подход по отношение на използването на потенциала на неконвенционалните въглеводороди – например шистовия газ, по отношение на който ЕК подготвя нарочна инициатива.“

В заключение Барозу заяви: „Въвеждаме правилните политики. Вървим в правилната посока и знаем целите си. Но прилагането им е твърде бавно. Трябва да направим повече заедно, за да гарантираме конкурентоспособността на икономиката и енергийното равенство на потребителите. Не ни очакват времена на евтина енергия. Но трябва да направим ясния избор – дали да инвестираме оскъдните си ресурси в наша устойчива и умна енергетика или да продължим да плащаме за внос.
Именно за това ние трябва да довършим вътрешния си енергиен пазар, да станем по енергийно ефективни, да инвестираме в инфраструктура и иновации, да експлоатираме ВЕИ по-ефективно и да продължим да диверсифицираме външните си доставки. Това си приоритетите на политиката ни.“