За постигането на целите на Зелената сделка и Repower, Европа трябва да изгради енергийна система, която да е много по-интелигентна и интерактивна, отколкото е настоящата.  Енергийната и ресурсната ефективност, декарбонизацията, електрификацията, интеграцията на секторите и децентрализацията на енергийната система изискват огромни усилия в областта на цифровизацията. Цифровизацията на енергийната система е политически приоритет един от тези, за които се отнасят Европейската зелена сделка и Програмата за политика в областта на цифровите технологии за десетилетието до 2030 г. за Европа вървят ръка за ръка се казва в наскоро публикувания План за действие за Цифровизация на енергийната система.

В периода 2020-2030 г. ще са необходими около 584 млрд. евро инвестиции в електрическата мрежа, по-специално в разпределителната мрежа. Значителна част от тези инвестиции ще трябва да бъдат насочени към цифровизация. Съгласно изчисленията на Международната агенция по енергетика (МАЕ) чрез активното управление на потреблението (demand-side response) могат да се избегнат инвестиции в нова електроенергийна инфраструктура в размер на 270 млрд. Според друго проучване ще са необходими около 170 млрд. евро инвестиции в цифровизация от общо около 400 млрд. евро инвестиции в разпределителната мрежа през периода 2020-2030 г. Възможно най-интелигентното използване на европейската енергийна мрежа ще гарантира също така най-ефективно оползотворяване на европейската територия при увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници.

Инвестирането в цифрови технологии като например интелигентни устройства и измервателни уреди, 5G и 6G свързаност, паневропейско пространство за данни в областта на енергетиката, задвижвано от сървъри за изчисления в облак и цифрови двойници на енергийната система, улеснява прехода към чиста енергия като същевременно носи ползи за нашето ежедневие. Например, те могат да помогнат да се визуализира потреблението на енергия в реално време и да се получават индивидуални съвети как да бъде намалено. Цифровите инструменти могат автоматично да контролират температурата в помещенията, да зареждат електрически автомобили и да управляват уреди, за да могат потребителите да се възползват от най-ниските цени на енергията като същевременно запазват комфортна и здравословна среда в помещенията. С цифровите инструменти публичните органи могат също така по-добре да картографират, да наблюдават и да се справят с енергийната бедност, докато енергийният сектор може да оптимизира по-добре своите операции и да даде приоритет на използването на възобновяеми енергийни източници.

В документа на ЕК се подчертава как новите технологии могат да помогнат за подобряване на ефективното използване на енергийните ресурси, да улеснят интегрирането на възобновяемите енергийни източници в мрежата и да спестят разходи на потребителите и на енергийните компании в ЕС. Освен това планът за действие има за цел да гарантира, че цифровизацията на енергетиката е пълноценна част от прехода към зелена енергия, в допълнение към това, че е в съответствие с целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.

Основните действия в плана за цифровизиране на енергийната система на ЕС са:

• подпомагане на потребителите да увеличат контрола върху потреблението на енергия и сметките си чрез нови цифрови инструменти и услуги;
• контрол на потреблението на енергия в сектора на ИКТ, включително чрез схема за екологично етикетиране на центрове за данни, енергиен етикет за компютри и мерки за повишаване на прозрачността на потреблението на енергия от телекомуникационни услуги;
• укрепване на киберсигурността на енергийните мрежи чрез ново законодателство, включително Мрежов кодекс за аспектите на киберсигурността на трансграничните потоци на електроенергия.

Съгласно публикувания План за действие на ЕК цифровизацията ще даде възможност на финансовите институции да отключат частни инвестиции, които да подпомогнат енергийния сектор и потребителите активно да управляват потреблението и производството си на енергия като  се възползват от възможностите за пряко участие на пазара. Това изисква стратегическа визия и конкретни действия в следните области:

• насърчаване на свързаността, оперативната съвместимост и безпроблемен обмен на данни между различните участници като същевременно се зачитат неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;
• насърчаване на повече и по-добре координирани инвестиции в електроенергийната мрежа като фактор, подпомагащ за по-интелигентна и по-устойчива енергийна система и координиран план за целия ЕС за ускорено внедряване на необходимите цифрови решения;
• предоставяне на възможност на потребителите, включително на най-уязвимите или на тези с ниски цифрови умения, да се възползват от  нови начини за участие в енергийния преход или от по-добри услуги, основани на цифрови иновации като същевременно бъдат защитени от високи цени на енергията в реално време, тъй като те в момента са извън мрежата;
• повишаване на киберсигурността, което изисква постоянни усилия и инвестиции;
• да се обърне внимание на потреблението на енергия от цифровите технологии и да се насърчи по-голяма ефективност и кръговата икономика;
• разработване на ефективно управление чрез структурно и съвместно планиране от страна на публичните властите в сътрудничество с частния сектор, обучение на всички участващи участници, както и непрекъсната подкрепа за научноизследователска и развойна дейност.

Общо европейско пространство за данни

Основният фактор за цифровизирана енергийна система е наличието, достъпa и споделянето на данни, свързани с енергетиката, въз основа на безпроблемно и сигурно предаване на данни между доверени страни.

Европа се нуждае от общо европейско пространство за данни в областта на енергетиката и ще трябва да започне неговото внедряване не по-късно от 2024 г. Разгръщането на подходяща рамка за обмен на данни в областта на енергетиката би могло да улесни участието на пазарите на едро на повече от 580 GW гъвкави енергийни ресурси, които използват пълноценно цифрови решения до 2050 г. Това би покрило над 90 % от общите нужди от гъвкавост в електроенергийните мрежи на ЕС.

Съществуващата европейска регулаторна рамка в областта на енергетиката вече е подготвила почвата за това, а в предложенията на Fit-for-55 се предлагат конкретни разпоредби за обмен на данни. В по-общ план предложеният Акт за данните установява нови правила за това кой може да използва и да има достъп до данни, генерирани в ЕС във всички икономически сектори и изяснява правото на потребителите на свободен достъп и използване на данните, генерирани от техните продукти, включително правото да споделят тези данни с трети страни.

Рамката за обмен на данни не се свежда само до стандартизация, а изисква сложен набор от правни и оперативни разпоредби, както и технически изисквания и насоки. Необходима е силна координация, за да се осигурят съгласувани и гладки процеси на европейско равнище, които да допълват, координират и добавят стойност към националните инициативи. Целта на тази област на действие е да се създаде общо европейско пространство за енергийни данни и да се осигури солидно управление на това пространство под формата на координирана европейска рамка за обмен и използването на енергийните данни.

За да насърчи допълнително цифровизацията на енергийния сектор, ЕК официално ще възстанови съществуващата работна група за интелигентни мрежи (SGTF). Групата ще бъде преименувана на „Експертна група за интелигентна енергия“ като ще има по-големи отговорности и ще включва всички държави членки и допълнителни заинтересовани страни.

В рамките на тази експертна група по интелигентна енергия ЕК ще създаде до март 2023 г. Работна група „Данни за енергетиката“ (D4E). Тази група ще обедини ЕК, държавите членки и съответните публични и частни заинтересовани страни, за да допринесе за изграждането на европейската рамка за обмен на данни, свързани с енергетиката.

D4E ще съсредоточи работата си върху разработването на портфолио от европейски практики за обмен на данни в областта на енергетиката на високо ниво, които са от ключово значение за постигане на целите на Зелената сделка и на Десетилетието на цифровите технологии. Практиките ще се отнасят до: услуги за гъвкавост за енергийните пазари и мрежи; интелигентно и двупосочно зареждане на електрически превозни средства; интелигентни и енергийно ефективни сгради, включително увеличаване на частните и публични инвестиции и използване на предложената инициатива за слънчеви покриви.

Цифров двойник на електроенергийната мрежа

В Плана за действие също така се предвижда,  ЕК да подкрепи операторите на преносни системи (ОПС) и операторите на разпределителни системи (ОРС) да създадат цифров двойник на европейската електроенергийна мрежа: усъвършенстван виртуален модел на европейската електроенергийна мрежа. Целта на цифровия двойник е да се повиши ефективността и интелигентността на мрежата като начин да се направят по-интелигентни не само мрежите, но и енергийната система като цяло.

Създаването на цифров двойник ще бъде постигнато чрез координирани инвестиции в пет области:

(i) наблюдаемост и управляемост;

(ii) ефективна инфраструктура и планиране на мрежата;

(iii) операции и симулации за по-устойчива мрежа;

(iv) активно управление на системата и прогнозиране в подкрепа на гъвкавостта и активно управление на потреблението;

(v) обмен на данни между операторите на преносни и разпределителни системи.

Цифровият двойник няма да бъде създаден изведнъж, а ще бъде постоянна във времето инвестиция и иновация през следващите години.

Насърчаването на инвестициите в интелигентни енергийни мрежи изисква цялостна рамка, но нормативната уредба на много държави членки изглежда не стимулира нито цифровизацията, нито иновациите. За да се насърчат инвестициите в интелигентността на европейската електроенергийна мрежа и по-специално в цифровия двойник, е необходим и координиран подход, който да помогне на националните регулаторни органи да определят какво представлява ефективна инвестиция в цифровизацията и да предоставят стимули на системните оператори. ЕК ще се стреми да гарантира, че до 2023 г. ще бъде създадена регулаторна рамка, която е подходяща за привличане и насочване на такива инвестиции. По-специално, ЕК ще подкрепи Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) и националните регулаторни органи (НРО) в работата им по определяне на общи показатели за интелигентни мрежи, както и на цели за тези показатели, така че НРО да могат да наблюдават ежегодно от 2023 г. интелигентните и цифровите инвестиции в електроенергийната мрежа и да измерват напредъка към създаването на цифров двойник.

Киберсигурност

Гарантирането на киберсигурността на цифровизираната енергийна система е ключов компонент на плана за действие. Цифровизацията може да допринесе значително за постигането на целите на ЕС в областта на енергийната сигурност и климата като направи енергийната ни система по-ефективна, по-гъвкава и по-устойчива. Това носи със себе си и нови предизвикателства, свързани с киберсигурността на европейска енергийна инфраструктура и надеждността на нейната електропреносна мрежа, достъпа до данни и тяхното споделяне, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот. По-децентрализираното и дигитализирано производство и потребление на енергия заедно със свързаните устройства увеличават „повърхността на атака“ на цялата енергийна система като по този начин увеличават рисковете, свързани с кибернетичното пространство.

ЕС прилага системен подход за укрепване на киберсигурността на енергийните мрежи като съчетава специфични за енергийния сектор мерки с междусекторната рамка за киберсигурност. Преработената Директива за мрежова и информационна сигурност – т.нар. директива NIS2 – беше съгласувана от съзаконодателите и скоро ще бъде официално приета. В нея енергийният сектор е определен като една от критичните инфраструктури на ЕС и са предвидени разпоредби за киберсигурността относно националните способности и реакцията при кризи, управлението на риска и сътрудничеството и обмена на информация. В консултация с Групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационната сигурност, ENISA, както и с други заинтересовани страни, ЕК ще определи конкретните ИКТ услуги, системи и продукти, които могат да бъдат подложени на координирани оценки на риска с приоритет. Особено внимание ще бъде обърнато на рисковете във веригата за доставка на енергия от възобновяеми източници и мрежи, включително офшорни вятърни централи.

Възможности за финансиране за постигане на целите, заложени в плана

Следните инструменти за финансиране на ЕС могат да играят стратегическа роля за ускоряване на двойния преход:

• Програмата „Хоризонт Европа“ 2021-2027 г. може да подкрепи инициативи за подобряване на оперативната съвместимост, ангажиране на потребителите в новия енергиен пазар и пилотни пространства за енергийни данни. В програмата за 2023-2024 г. ЕК възнамерява да стартира водеща инициатива в подкрепа на цифровизацията на енергийната система.
• Програмата „Цифрова Европа“ ще има ключово значение за стартиране на разгръщането на общо европейско пространство за данни в областта на енергетиката въз основа на резултатите от финансираните по програма „Хоризонт Европа“ проекти, които демонстрират решения за това пространство за данни. Тя ще финансира и новосъздадения Европейски център за компетентност в областта на киберсигурността и мрежата от национални координационни центрове.
• Безвъзмездните средства по Механизма за свързване на Европа могат да се използват за подкрепа на някои трансгранични проекти за интелигентни мрежи, които са определени като проекти от общ интерес .
• Националните планове за възстановяване и устойчивост са инструменти, чрез които държавите членки могат да насочат финансиране към цифровизацията на енергийния сектор.
• Подпрограмата LIFE „Преход към чиста енергия“ подкрепя разработването на решения за интелигентни енергийни услуги, които да овластят гражданите и общностите в енергийната система.
• Кохезионните фондове също могат да се използват от държавите членки, регионалните и местните органи за насочване на цифровата трансформация във всички сектори, включително енергетиката, с особен акцент върху интелигентните енергийни системи и интелигентните мрежи.

ЕК призовава държавите членки да увеличат подкрепата си за  тестване и пилотно въвеждане на цифрови технологии в енергийния сектор и да насърчават сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на цифровите технологии и енергетиката чрез националните програми за развойна дейност и инвестиции.

Повече информация: Digitalisation of the energy system