ЕК: Европа ще продължи да и в бъдеще да внася над 90% от общото потребление на нефт в ЕС и над 70% от общото потребление на газ в ЕС
Европейската комисия публикува доклада си за Изпълнение на Съобщението относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество и на заключенията на Съвета по енергетика от ноември 2011 г. С доклада се прави преглед на основните постижения във външното измерение на енергийната политика на ЕС от 2011 г. насам. Докладът е изготвен от службите на Комисията със сътрудничеството на Европейската служба за външна дейност.
Според документа основни фактори при определяне на приоритетите на Европейския съюз през 2011 г. са били нарастващият дял на страните с бързо развиваща се икономика в световното търсене на енергия, увеличаването на зависимостта на ЕС от внос и необходимостта от глобални действия за разрешаване на проблемите, свързани с климата, околната среда и конкурентоспособността.
Две години по-късно тези глобални фактори остават валидни, а в някои отношения тяхното значение дори е нараснало. Търсенето в страните с бързо развиваща се икономика в Азия и други части на света непрекъснато расте, като пренасочва на изток световната търговия с енергия. На Китай и Индия се пада почти 90% от нетното увеличение на глобалното потребление на енергия през 2012 г. и до 2035 г. се очаква търсенето на енергия от тези държави да нарасне съответно с около 60% и 100%. С оглед на този ръст в потреблението страните с бързо развиваща се икономика започват да играят по-активна роля в енергийните дебати в световен мащаб, което неминуемо ще допринесе за развитието на глобалното управление на енергетиката. Геополитическите последици от тези промени и тяхното въздействие върху енергийната сигурност и интересите на външната политика на ЕС се нуждаят от допълнителна оценка.
Според настоящите прогнози ЕС ще продължи да разчита на вноса на енергия и в бъдеще — над 90% от общото потребление на нефт в ЕС и над 70% от общото потребление на газ в ЕС. Все още не е постигнато споразумение за климата в световен мащаб, но много държави вече предприемат вътрешни действия в области като енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително енергиен интензитет и цели за потребление в Китай, стандарти за портфейл от възобновяеми източници в повечето щати на САЩ, задължителна система за търговия със задължения за енергийни спестявания в Индия или цели за използване на възобновяема енергия и енергийна ефективност в Турция. Доколкото международните преговори за изменението на климата включват измерение, свързано с енергийната политика, външната енергийна политика на ЕС трябва да се стреми да оказва подкрепа на тези международни преговори в контактите му с основните държави потребителки на енергия.
Влияние върху енергийните пазари оказва и нестабилността в Близкия изток и Северна Африка. Геополитическата ситуация намали темпа и мащаба на енергийното сътрудничество на ЕС с държавите от региона, като същевременно се затвърди необходимостта от прагматични и целенасочени действия.
Аварията във Фукушима засили призивите да се осигурят най-високи стандарти за ядрена безопасност в световен мащаб, като в същото време ядрената енергетика бе изрично извадена от списъка на възможностите за нисковъглероден добив на енергия в някои държави. Това доведе до засилено сътрудничество в областта на ядрената безопасност с нашите сегашни партньори и в международните усилия, например в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Може би най-значителна промяна през последните две години представлява рязкото увеличаване на неконвенционалния добив на нефт и газ в Северна Америка. Конкурентният неконвенционален добив на газ измести използването на въглища в енергийния сектор на САЩ и през 2012 г. допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове на страната с 3,8% — приблизително половината от това понижение се дължи на посочената промяна, която осигури явно конкурентно предимство най-вече на енергоемките отрасли на САЩ (например производство на нефтопродукти, рафиниране, производство на алуминий и стомана).
В Европа търсенето на въглища през 2012 г. нарасна с 2,8% в сравнение със средния спад от 1,3% през последното десетилетие. Това доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове в някои държави членки като Германия и Обединеното кралство. Различията в крайните цени на газа и електроенергията на американските, европейските и азиатските пазари провокираха опасения относно конкурентоспособността на ЕС. Потенциалният износ на природен газ и нефт от САЩ също започна да поражда въпроси за въздействието на приоритетите на американската външна политика и нейната роля на световните енергийни пазари. Тези фактори потвърдиха най-вече, че енергийните пазари са взаимосвързани и че енергийната политика на ЕС трябва да отчита не само това, което се случва извън неговите граници, но и обстановката вътре в Съюза.
Потенциалът на шистовия газ в други държави създаде нови перспективи на световните енергийни пазари паралелно с появата на нови доставчици на конвенционални изкопаеми горива от Източното Средиземноморие до Източна Африка. Тези нови потенциални източници може да имат все по-голяма роля в стратегията за диверсификация на ЕС в средносрочен план. Освен това ще трябва да бъде допълнително разгледано въздействието на тези фактори върху съображенията в областта на енергетиката и външната политика на други големи износители на нефт и газ като Русия, Катар, Ирак и други.
В тази все още сложна действителност енергийната сигурност, конкурентоспособността и устойчивото развитие ще продължат да имат водеща роля във външните приоритети на ЕС в областта на енергетиката.
