Отговор на ЕURELECTRIC в общественото обсъждане на ЕК за прегледа на Директивата за енергийна ефективност
В позицията си EURELECTRIC препотвърждава схващането си, че Директивата за енергийна ефективност е същностна част от енергийното законодателство на ЕС, поради своята многоплановост и широко влияние – включително по отношение на измерването и правилата за фактуриране на сметките, строителните норми и demand response. От съществено значение е да се отчетат ключовите уроци, научени от прилагането на действащата директива в рамките на процеса на преглед и оценка. Такъв урок е например оценката на влиянието на припокриващи се политически инструменти и ефектът им върху основните пазарни инструменти за декарбонизиране на европейската икономика (европейска Схема за търговия с емисии), проблем, който според EURELECTRIC трябва да бъде адресиран при прегледа на Директивата.
“Ключов фактор за прегледа на Директивата за енергийна ефективност от гледна точка на разходите за намаляване на въглеродните емисии и използваната енергия, за да се намери икономически най-ефективният подход,” заяви генералният секретар на EURELECTRIC Ханс тен Берге. “Това трябва, от една страна, да се превърне в амбициозен сигнал, че енергийната ефективност се приема насериозно, а от друга – да доведе до реалистични калкулации дали разходите и ползите се отклоняват едни от други. Трябва да сме сигурни, че ревизираната директива ще ни гарантира необходимата гъвкавост за постигане на амбициите ни.”
Ключов въпрос в общественото обсъждане е доколко чл. 7 на настоящата директива (свързан със схемата за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки) представлява ефективен инструмент за насърчаване на енергийни спестявания. В отговора си EURELECTRIC заявява, че елементите на гъвкавост (допускащи алтернативни мерки) съгласно чл. 7, са изиграли много положителна роля, предоставяйки възможност на страните-членки да идентифицират и да се справят със специфични национални предизвикателства в контекста на енергийната ефективност. EURELECTRIC като цяло счита този механизъм за адекватен инструмент за повишаване на енергийната ефективност в рамките на ЕС, тъй като насърчава по-амбициозни цели за енергийна политика у страните-членки, като при това дава достатъчно свобода за развитие на успешни политики в крайно различаващите се среди. Именно поради това е важно тази свобода на избора и гъвкавост да се запази и в бъдеще.
От друга страна, европейската електрическа индустрия има по-внимателен подход по отношение на схемите за задължения за енергийна ефективност. Такива често се прилагат във връзка с други (често социални) политически инструменти (например за енергийна/горивна бедност), което в редица случаи води до излишно усложняване и бюрократизиране на процесите, подкопавайки по този начин цялостната ефикасност на политиката и нейната разходна ефективност. EURELECTRIC заявява също така, че, що се отнася до бъдещата цел за 1,5% годишна енергийно спестяване в крайното енергийно потребление, изискваният процент на годишни спестявания трябва да отразява политическите амбиции така, че да постига както целите за 2020, така и съответните цели 2030. Все пак, в редица случаи правилата, касаещи изчисленията и допустимите мерки правят невъзможно ежегодното постигане на годишната цел и следователно трябва да бъдат преразгледани.
В отговора си EURELECTRIC заявява също така, че текстовете в Директивата за Енергийна ефективност за меренето и фактурирането на сметките изглеждат достатъчни за да се гарантира на всички потребители лесно достъпна, достатъчно честа, детайлизирана и разбираема информация за собственото им енергийно потребление. Дизайнът на енергийните сметки не трябва да бъде диктуван от регулациите, тъй като това е в противоречие с целта за развитие на конкурентен пазар, на който доставчиците са в състояние да скроят офертите и комуникационните си модели според нуждите и предпочитанията на всеки отделен клиент.
Контекст: През октомври 2014 Европейският съвет постигна съгласие по европейската цел за енергийни спестявания на поне 27% от енергията до 2030 г., в сравнение с прогнозите и изиска Комисията да прегледа целта до 2020 г. „като има предвид ниво за ЕС от 30%“. Съществуващата политическа рамка трябва съответно да бъде адаптирана, за да отрази новата цел за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. и да е в съответствие с цялостната рамка Енергетика и климат 2030 г.
