Спомням си няколко години, точно след като европейския енергиен пазар беше либерализиран, аз интервюирах  изпълнителния директор на алуминиев завод в Холандия. Тогава работех за един холандски вестник. Главният изпълнителен директор беше разсеян. Той е очаквал доставчиците на електроенергия, както той се изрази, да му постелят килим към новата надстройка на свободния пазар. Вместо това открил, че цените на електроенергията се качват до небето.

Много години производителите на  алуминий, цинк, мед и никел и всички останалисилно енергоемки процеси, са се възползвали от субсидираните енергийни цени в повечето европейски държави. Когато пазарът беше либерализиран, животът им стана много по-труден. Лош късмет, може да се каже, но проблемът е, че конкурентите им извън ЕС, например в Близкия Изток, продължават да се възползват от много ниски разходи за енергия, които поставят европейските производители в неизгодно положение.

След това, за да станат нещата още по-лоши, ЕС стартира още по-силно амбициозна – и отново едностранчива – политика за климата, което отново обслужи повишаването на цените на енергията. И няма никакви признаци Европейската климатична машина да спре в скоро време. Решението на немското правителство за постепенно премахване на ядрената енергия, която със сигурност ще има подобен ефект върху цените на енергията, е драматичен пример за това.

В страни като Германия и Великобритания (която прие уникален в световен мащаб Закон за изменение на климата), вече избухна дебат по отношение на това до какви фатални последици може да доведе политиката по климата върху европейската промишленост. Термини като „деиндустриализация“ и „еко-диктатура“ вече се появяват във вестниците.

Не е изненадващо, че същите тези производители на алуминий, цинк и мед  (на „цветни метали“),  са първите, които са заплашени да станат жертви на тази „деиндустриализация“. В драматично интервю с European Energy Review, техния говорител Robert Jan Jeekel, директор „Енергетика и изменението на климата на “ Eurometaux“, European Metals Association, казва, че „топилните пещи вече затварят“ и „инвестициите  в ЕС са в период на застой.“

Jeekel казва, че Европейската комисия е твърде оптимистично настроена за ефекта от нейните политики за климата върху тази индустрия. Ако производителите не бъдат компенсирани бързо и справедливо, той дори предвижда „край на производството на алуминий и други цветни метали в ЕС“.

Тъй като машината за политики по изменение на климата работи с пълна пара в Брюксел, Берлин, Лондон и други европейски столици, без съмнение увеличаващия се брой  потенциални жертви ще е причина да звъни сигналът за тревога.