Комисията ITRE  прие план, според който държавите членки ще имат задължения до 2020 година, чрез които да се подобри енергийната ефективност в ЕС с 20% като са предвидени и междинни цели за 2014, 2016, 2018. По този начин европейските депутати откликват на желанието на министрите на страните членки да имат възможност за повече гъвкавост в повишаването на енергийна ефективност в сравнение с досега предвижданите задължителни мерки. Така след преговорите между Съвета и Парламента се реализира тази промяна, още преди директивата да влезне в пленарна зала.

В придружаващия доклад се предлага промяна, според която Комисията може да се намеси в схемата за търговия с емисии с цел да повиши цената на търгуваните емисии, което може да означава отменяне на количества разрешителни за въглеродни емисии.

Контекст

До този момент развитието на Директивата премина през съществени обрати. Филип Лау, Генерален директор за енергетика в Европейската комисия коментира, че дебата е бил „много интересен„, защото в началото държавите членки не са искали обвързващи цели и Комисията е предложила задължителни мерки. След това обаче министрите са поискали повече гъвкавост, за да се стигне отново до първоначалния подход. Показателен за преговорния процес е и огромния брой предложени поправки от Евродепутати, който достига 1800.

Промените

Oтносно целите за пестене на енергия (чл. 3), Парламентът предложи, ако всички държави–членки се съгласят за обвързващите национални цели за енергийни спестявания в размер 368 Mtoe, те да могат да не следват минималните стойности, необходими съгласно чл. 4 (2,5% годишна цел саниране на обществени сгради) и чл. 6 (задължение за спестяване на енергия от 1,5% на годишна база). Ако няма обвързващи национални цели, то се прилагат минималните стойности, посочени в член. 4 и 6.

Относно задължението на спестяване на енергия (чл. 6) държавите–членки следва да създават национални схеми за спестяване на крайна енергия с цел дружества (енергийни разпределители  и/или търговците на дребно) да реализират икономии на енергия на 1,5% на годишна база сред крайните потребители, включително и за транспорта. Въпреки това, държава–членка  може да избере да не задължава енергийните компании да прилагат схемата за  спестяване при крайните потребители  (или да я прилагат само  в ограничена степен), ако държавата–членка може да докаже, че ще постигне спестяванията в крайното  потребление по алтернативен способ. Парламентът също така въведе нов член относно механизми за  финансиране  (чл. 2а), при които държавите–членки ще трябва да агрегират няколко потока за финансиране в подкрепа на мерките за енергийна ефективност (включително и санкции за неизпълнение на задължението за спестяване на енергия).

Относно производството на електроенергия, член 10 за комбинирано производство на енергия изисква от държавите–членки да развият националния потенциал за високо ефективно комбинирано производство на електричество и енергия за отопление и охлаждане. Въздействието на директивата за енергийните характеристики на сградите също трябва да бъде оценено. Страните членки трябва да прилагат критерии за одобрение, чрез които гарантират, че инсталациите се намират в близост до нужда от топлинна енергия и анализът на разходите и ползите е положителен. Всички нови инсталации за производство на електроенергия и съществуващите инсталации, които са претърпели съществено обновление , трябва да бъдат оборудвани с високоефективни когенерационни модули, ако е икономически ефективно. Членът за трансформация на енергия (член 11) остават непроменен по същество, въпреки че докладчикът оттегли изменението точно преди гласуването, което щеше да изисква от държавите–членки подобряване на ефективността на тяхната топлинна енергия с 1% всяка година, за да се отговори на стремежа за обща ефективност от 60% през 2025 г.

Политически значимо е изменението на чл. 19 , с което Комисията ще трябва да наблюдава въздействието на настоящата директива за схемата за търговия с емисии (ETS) и другите стимули за инвестиции в нисковъглеродни технологии. Ако оценката докаже необходимост от действия, Комисията следва да измени схемата за търговия с емисии с цел да се приложат подходящи мерки, включително и да се възползва от възможността за задържане необходимото количество квоти.

Други разпоредби са свързани с информация за измерването и фактуриране (чл. 8) с преминаването от месечно фактуриране към месечна информация за фактуриране. Чл. 12  се отнася за преноса и разпределението като включва конкретни разпоредби за насърчаване на обратна връзка в потреблението и създаването на форуърдните пазари на капацитетите. В чл. 12 също се заявява, че приоритет за достъп  се осигурява на високо ефективните когенерационни модули, стига приоритетния достъп на енергията от възобновяемите източници да не е възпрепятстван.

Критиките спрямо Директивата намериха публичност и извън европейските институции. Анализаторът Якоб Хубер от Energy Delta Institute в публикация от 21 февруари за European Energy Review настоява освен за задължителни цели, заради тяхната гъвкавост, също за:

        • утвърждаване на енергийните услуги на място на намаляващи продажби на доставчиците

        • въвеждане на стандарти за енергийна ефективност за продуктите и оборудване

        • определяне задължителни цели за модернизация на съществуващи сгради

       • предоставяне на механизми за финансиране