КРЪГЛА МАСА

на тема „РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ МРЕЖИ:
ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ И ПРОБЛЕМИ“

София, 23 февруари 2023 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И КОМЕНТАРИ НА МОДЕРАТОРА

I. ЗА СЪБИТИЕТО

1. Кръглата маса беше организирана от Института за енергиен мениджмънт. Пълната програма на събитието и направените в рамките на форума презентации са достъпни на уебстраницата на Института (www.emi-bg.com).

2. Общият брой на регистрираните участници надхвърли 90, в т.ч.: представители на държавни институции, дипломатическия корпус, синдикални организации, бизнес асоциации, корпоративни и академични представители, неправителствени организации на национално и регионално ниво, експерти, медии и др.

II. ВОДЕЩИ АКЦЕНТИ

3. На събитието бяха представени примери от Европейския съюз – добри практики и идентифицирани  бариери и проблеми – през призмата на присъединяване на възобновяеми енергийни мощности към електроенергийната мрежа. Темата беше разгледана и в контекста на развитието на регионалния електроенергиен пазар.

4. От гледна точка на националните измерения, по отношение на темата за развитието на мрежите беше направен и критичен преглед на Плана за възстановяване и устойчивост и Интегриран план в областта на енергетиката и климата.

5. Водещите акценти се отнасяха до:

• Тенденциите и необходимите промени в европейската енергийна политика по отношение на развитието на енергийните мрежи, особено предвид целите и плановете за ускорена декарбонизация на икономиката;
• Ролята на инвестициите в мрежи с оглед енергийната сигурност в национален, регионален и европейски план;
• Необходимостта от нормативни и регулаторни промени за насърчаване на тези инвестиции.

6. Участниците акцентираха специално върху необходимостта от ревизия на Плана за възстановяване и устойчивост и от ефективно преразпределение на националния и европейски ресурс както в контекста на Плана, така и на други действащи механизми за европейско и национално финансиране. Беше подчертано, че по отношение на мрежите в България финансовите средства на национално ниво все още са фокусирани в електропреносната мрежа и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), като продължава да се неглижира ролята и на операторите на електроразпределителни мрежи (ЕРП) за националната енергийна сигурност и устойчивостта на нисковъглеродния преход.
Особено внимание бе обърнато и на промените в нормативната база, които се извършват хаотично, без отчитане на реалностите и рамката на зеления преход, свързани с развитието на електроенергийния пазар, без консултации със заинтересованите страни и най-често без реална оценка на въздействието им върху мрежовите и пазарните оператори.
От страна на електроразпределителните мрежови оператори беше изрично посочено, че тяхната дейност не може и не следва да се счита като възпрепятстваща този преход, напротив. Същевременно, обаче, законодателят и КЕВР следва ясно да отчитат ролята на ЕРП за успеха на процесите на зелена трансформация, паралелно със зачитане спецификата на мрежовата инфраструктура и с ангажиментите и отговорностите съгласно издадените им лицензии.

7. Липсата на цялостна актуална концепция за развитие на електроенергийния пазар, одобрена по предвидения ред, също беше посочена като водещ проблем. Разработването й предполага не само отчитане на особеностите на пазарното развитие в контекста на новите технологии, но и на необходимите средства, които да обезпечат на държавно ниво адекватност на мрежите за осигуряване изпълнението на задачите на мрежовите оператори.

8. Като конкретна илюстрация на този проблем бяха посочени примери от Гърция. Едно от основните предизвикателства в Гърция е изграждането на мрежова инфраструктура до островите със собствени генериращи мощности и мрежи, така че да бъдат присъединени към общата европейска мрежа и електроенергиен пазар. Един от важните примери в тази посока е връзката с о-в Крит, който има товар от около 1000 МВт. Стойността само на този проект[1] възлиза на около 500-600 млн. евро.

9. Производството на енергия от ВЕИ в Гърция представлява около 35% от електроенергийния микс и 20% от общия енергиен микс. Страната, подобно на останалите държави от региона на ЮИЕ, продължава да насърчава увеличаването на ВЕИ-мощностите си, но не е осигурила релевантно технологично време и финансови ресурси за реципрочно развитие на мрежите, към които тези нови мощности да бъдат присъединени и съответно управлявани като част от общата електроенергийна система. Пример в това отношение са 1000 МВт изградени, но не присъединени фотоволтаични мощности.

10. Зеленият преход в България също среща редица трудности. Съществен проблем представляват спекулативните заявки за присъединяване към мрежата, които резервират или изчерпват наличния капацитет с фиктивни проекти, ангажират инвестиции в мрежа, съдействайки за увеличаване на мрежовите тарифи и блокират възможностите на реални клиенти на мрежата да се присъединят към нея. Наблюдава се многократно увеличение на заявките за присъединяване на нови ВЕИ мощности, както в сравнение с предходни години, така и в сравнение с нови заявки за присъединяване на потребители, посочиха операторите на електроразпределителните мрежи. Освен това, в много случаи заявките за нови мощности са в отдалечени от мястото на потребление локации, което дава основание да се счита, че става въпрос по-скоро за инвестиционни проекти, отколкото за проекти, ориентирани основно към обезпечаване на собственото потребление.
Участниците обърнаха внимание и на историческия опит, че едва около 10% от заявените инвестиционни намерения се реализират. Това обаче създава реални проблеми пред присъединяването на нови ВЕИ мощности. От една страна, от операторите на мрежи се очаква да осигурят необходимия капацитет за присъединяване, т.е. да увеличат инвестиционните си разходи, които обаче са обект на регулиране и се отразяват върху регулираните цени. От друга страна, заявките блокират наличния капацитет, заради правилото „първи по време, първи по право“, което ограничава възможността за реална инвестиция на тези места.

11. Развитието на мрежите може да бъде финансирано основно по два начина. Първият е чрез тарифите за мрежови услуги, които се утвърждават от регулатора, но ако се изпълнят всички заявки за присъединяване към мрежата, това би довело до огромно увеличение на регулираните цени. Вторият е безвъзмездно финансиране, например по линия на европейските фондове. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че за България най-добрият вариант е комбинация от двата подхода, в случай, че бъдат изчистени проблемите с регулаторното и счетоводно третиране на активите, придобити с безвъзмездно финансиране.

12. В рамките на ЕС стремежът е да бъдат осигурени различни финансови инструменти, извън регулираните цени, за финансиране на развитието и иновациите при мрежови услуги и съхранението на енергия. Такива възможности предоставят например Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, механизмът „Next Generation Europe“, Иновационният фонд, Модернизационният фонд, приходите от продажбата на въглеродни квоти в съответствие с Директивата за търговия с емисии в ЕС и др. традиционни и нови финансови източници. Всички те имат за цел да балансират необходимостта от рязко повишаване на регулираните цени и да смекчат икономическото въздействие от ускорена зелена трансформация върху обществото.

13. Европа е сравнително бедна на изкопаеми енергийни източници – въглища, петрол и газ, което я излага на силна зависимост от външни доставки. Общото убеждение е да се търси тяхната стабилна алтернатива в лицето на възобновяемите източници, което води до рязко ускоряване на производството на електроенергия от ВЕИ. Това обаче създава нови предизвикателства, а именно – мрежите трябва да бъдат реорганизирани за управление на новите мощности и за ограничаване или преодоляване на евентуално претоварване, а в редица случаи става въпрос дори за необходимост от подмяна на съществуващите с ново поколение мрежи.

14. За всяко 1 евро, инвестирано в нови ВЕИ мощности, трябва да се предвижда 1 евро за развитие на мрежите. Реципрочните средства са нужни не само за изграждане на допълнителен капацитет за присъединяване на нови централи, но и за това той да е представен от интелигентни мрежи, които са необходим фундамент за развитието на все по-децентрализираната, декарбонизирана и дигитализирана интегрирана енергийна система. В този смисъл, част от тези инвестиции включват и въвеждане на средства за интелигентно измерване и управление на потреблението. В този контекст беше даден и пример от Гърция, където в момента се организира търг за въвеждане на 7 млн. умни електромери на стойност 1 млрд. евро.

15. В допълнение на аргументите за необходимост от реорганизиране на цялостната структура и управление на електроенергийната система, участниците обърнаха внимание, че в сегашния ѝ вид в нейните възможности е да осигурява универсална услуга за потребителите и постигане на определени показатели за качество. Тези цели, обаче, се променят с увеличаване на дела на производители с променлива генерация, децентрализирано производство и потребление, обезлюдяване на едни населени места за сметка на концентрация на битово и стопанско потребление в няколко икономически центъра и др. В този контекст, инвестициите в мрежова инфраструктура са необходими не само за осигуряване на допълнителен капацитет за присъединяване на ВЕИ, но и за подобряване на ефективността и ефикасността при управлението на разпределителните и преносната мрежи.

16. Участниците се обединиха около тезата, че мрежовите компании са естествени икономически монополи, поради което техните приходи и цени на услугите се утвърждават от регулатора. В този смисъл, от държавите членки (чрез националната енергийна политика) и от регулаторните органи (чрез подходите за ценово регулиране) зависи какви ще бъдат утрешните електроенергийни мрежи и дали те ще улеснят или ще затруднят енергийния преход. Казано по друг начин, грижата за това „кога, колко, за какво и откъде точно“ да се инвестира, по подразбиране е отговорност на политиците и на регулаторите.

17. Нещо повече – на фона на постоянни социални и икономически кризи през последните три години, както и обръщането на икономическия цикъл, достъпът до частно и публично финансиране ще става все по-труден. Това ще принуди както компаниите, така и политиците и регулаторите, да търсят максимална социална възвръщаемост от всеки лев инвестиция в генериращи мощности и мрежова инфраструктура.

III.          НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ

18. Вече е наложително да започне процесът на осъзнаване и изпълнение на чл. 32 (3.) и (4) от Директива 2019/944, а именно:

„(3.) Развитието на разпределителната система се основава на прозрачен план за развитие на мрежата, който операторите на разпределителни системи публикуват най-малко на всеки две години и представят на регулаторния орган. Планът за развитие на мрежата предвижда прозрачност на необходимите средносрочни и дългосрочни услуги за гъвкавост, и представя планираните инвестиции за следващите пет до десет години, с особен акцент върху основната разпределителна инфраструктура, която е необходима, за да се присъединяват към мрежата нови произвеждащи мощности и нови товари, включително точки за зареждане на електрически превозни средства. Планът за развитие на мрежата освен това включва използването на оптимизацията на потреблението, енергийната ефективност, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси, които операторите на разпределителните системи използват като алтернатива на разширяването на системата.

(4.) Операторите на разпределителните системи се консултират с всички имащи отношение ползватели на системата и с имащите отношение оператори на преносни системи относно плана за развитие на мрежата. Операторите на разпределителни системи публикуват резултатите от процеса на консултации заедно с плана за развитие на мрежата и представят резултатите от консултацията и плана за развитие на мрежата на регулаторния орган. Регулаторният орган може да поиска внасяне на изменения в плана.“

По този начин ще бъдат създадени гаранции за всички пазарни участници. Развитието на мрежата съгласно план, разработен от операторите (с участието на заинтересованите страни) и утвърден от вземащите политически и регулаторни решения, дава увереност и насоки на мрежовите компании къде, колко и кога да инвестират в нова мрежова инфраструктура – ефективна, своевременна и пригодна за нуждите на новите производители и потребители. Съответните нови пазарни участници от страна на производството или на потреблението ще разполагат с нужната предварителна информация за това как ще се разгръща мрежата, което е базова предпоставка за започване и реализиране на техните проекти. Не на последно място, планираното развитие на мрежовата инфраструктура е и инструмент в ръцете на политиците и най-вече на регулатора за управляеми инвестиции в мрежа, респективно – цени в условия на баланс на интересите на всички пазарни участници.

19. Всичко това означава систематичен подход за оценка, планиране, осигуряване и реализиране на нужните инвестиции в електроенергийните мрежи, какъвто до момента не се наблюдава.
Началото на такъв подход може да бъде дадено с предстоящите промени в ИНПЕК и възможността да бъдат включени цели от REpowerEU в НПВУ относно визията за развитие на електропреносната и електроразпределителната мрежа в посока на безпроблемно и надеждно присъединяване на ВЕИ производители, просуматори; в този процес следва ясно да бъде отчетено и търсенето на ефективен баланс между търсенето и предлагането на електроенергия (вкл. и в контекста на т.нар. „demand response“).
При всички случаи темата за нов подход на държавно ниво и респ. обезпечаване на конкретно европейско и национално финансиране следва да бъде ясно обособена и пряко засегната и в рамките на предстоящите преговори с ЕС относно преоценка и предоговаряне на НПВУ.

Славчо Нейков

Модератор на събитието

[1] Проектът е част от по-голям международен проект за изграждане на междусистемна връзка между континентална Гърция, Крит, Кипър и Израел на стойност 1,5 млрд. евро като близо половината е с подкрепа на европейски фондове

Можете да свалите файла в pdf от тук.