- ЕС е поел ангажимент за изграждането на енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата въз основа на рамковата стратегия на Комисията, чиито пет измерения са тясно свързани и взаимно укрепващи се (енергийна сигурност, солидарност и доверие; напълно интегриран европейски енергиен пазар; енергийна ефективност, способстваща за по-умерено търсене; декарбонизация на икономиката; и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност). Институциите на ЕС и държавите членки ще продължат работата и Съветът ще докладва на Европейския съвет преди месец декември. Европейският съвет ще продължи да дава насоки.
- Европейският съвет набляга на значението на всички измерения на енергийния съюз, но днес съсредоточи своето внимание върху някои от аспектите и настоя за:
а) ускоряване на инфраструктурните проекти, включително междусистемните връзки, по-специално към периферните региони, в областта на електроенергията и газовия сектор [ 1 ], за да се гарантират енергийната сигурност и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар;
б) цялостно въвеждане и стриктно прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергетиката;
в) подсилване на законодателната рамка с цел сигурност на доставките на електроенергия и газ; енергийната сигурност може да бъде укрепена и чрез солидни мрежи, повишаване на енергийната ефективност и използване на местни ресурси, както и на безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии;
г) гарантиране на пълно съответствие на всички споразумения, свързани със закупуването на газ от външни доставчици, с правото на ЕС, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на тези споразумения и съвместимост с разпоредбите на ЕС за енергийна сигурност. Що се отнася до търговските договори за доставка на газ, необходимо е да се гарантира поверителността на чувствителната в търговско отношение информация;
д) оценка на вариантите за механизми за доброволно обединяване на търсенето, в пълно съответствие с правилата на СТО и ЕС относно конкуренцията;
е) разработване на по-ефективна, гъвкава пазарна структура, което следва да върви ръка за ръка с подобрено регионално сътрудничество, включително със съседни страни, и да спомага за интегриране на възобновяемите енергийни източници, като същевременно се гарантира, че намесата на публичния сектор е съвместима с вътрешния пазар и че правото на държавите членки да определят сами своя енергиен микс е зачетено. Това ще способства за осигуряване на енергия на достъпни цени за домакинствата и промишлеността;
ж) преразглеждане и развитие на законодателството във връзка с намаляването на емисиите, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, така че да бъдат подкрепени договорените цели за 2030 г.; разработване на надеждна и прозрачна система на управление;
з) разработване на стратегия за технологии и иновации в областта на енергетиката и климата, включително например относно следващото поколение възобновяеми енергийни източници, съхраняването на електроенергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид, повишаването на енергийната ефективност в жилищния сектор, както и относно устойчивия транспорт;
и) използване на всички инструменти на външната политика с цел установяване на стратегически енергийни партньорства с придобиващи все по-голяма важност страни производителки и страни на транзитен пренос, особено с оглед насърчаването на енергийната сигурност, като същевременно се гарантират суверенитетът и суверенните права на държавите членки да проучват и разработват своите природни ресурси.
3. Европейският съвет подкрепя решителни координирани действия чрез активна европейска дипломация по въпросите на климата в периода до 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж, в съответствие с амбициозната цел, определена от Европейския съвет през октомври 2014 г., както беше посочено в приноса, представен неотдавна от ЕС и неговите държави членки. Европейският съвет призовава настойчиво всички страни, които са в състояние да направят това, включително големите икономики, да представят своя принос до края на март. Необходимо е също да се активизира работата по решения за финансиране, трансфер на технологии и изграждане на капацитет – основни въпроси с оглед на амбициозно споразумение в Париж.
[ 1 ] Неотдавнашното споразумение на Франция, Португалия, Испания, Комисията и ЕИБ е положителна стъпка към постигане на целта за 10 % електроенергийна междусистемна свързаност до 2020 г.; споразумението на балтийските държави да работят в посока на синхронното функциониране на държавите членки в рамките на европейската континентална мрежа също допринася за повишаване на енергийната сигурност, както и работата на Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа. В този контекст се насърчава създаването от Комисията на регионални групи на високо равнище, съставени от всички съответни основни участници, за да се осигури редовно наблюдение на напредъка в подбора и финансирането на проекти от общ интерес.
