Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияЗаключения на модератора на панел „Интелигентна индустрия, енергетика и климат“

Върни се назад

Назад

Заключения на модератора на панел „Интелигентна индустрия, енергетика и климат“

Заключения на модератора на панел „Интелигентна индустрия, енергетика и климат“

Представяме на вниманието ви заключения на председателя на Управителния съвет на EMI Славчо Нейков, в качеството му на модератор на панела „Интелигентна индустрия, енергетика и климат“, който беше част от международната конференция „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“.

Макар изготвените заключения да не ангажират нито панелистите, нито които и да са институции или лица, те са базирани на изложените по време на панела тези. Заключенията са изпратени до президента и министър-председателя на Република България, както и до други национални и международни институции.


МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗЕЛЕНИЯТ ПРЕХОД – РЕШЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ“
(София, 15.10.2021 – www.greentransition.bg ) 


ПАНЕЛ „ИНТЕЛИГЕНТНА ИНДУСТРИЯ, ЕНЕРГЕТИКА И КЛИМАТ“

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА


А. ОТНОСНО КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

  1. При обсъждане на темата за Зеления преход големият отсъстващ всъщност е държавата, която чрез своите институции дължи повече разяснения на бизнеса и гражданите за същността на прехода. Освен другите действия на национално ниво, ефективното структуриране на лансирания Зелен съвет, в рамките на който да се търси консенсус, е наложително (въпреки пропадналия Консултативен съвет по въпросите на Зелената сделка, създаден от Министерския съвет през пролетта на 2020 г.).
  1. Доколкото в България към момента Зелената сделка се свързва преди всичко с енергийния сектор, липсата на дългосрочна енергийна стратегия се явява водещ проблем. Паралелно с това е наложително извършване и на ревизия на съответната нормативна рамка на национално ниво. Поради липса на действащ парламент и редовно правителство към момента това не е реално, но целенасочени подготвителни действия в тези насоки вече са необходими.
  1. На практика българските политици сведоха темата за Зелената сделка до темата за енергетиката и по-специално до темата за бъдещето на въглищата, а това въобще не е нито обосновано, нито достатъчно. Всъщност, Зелената сделка е свързана с новата европейска стратегия за растеж при максимални усилия за опазване на климата и развитие на екологосъобразна икономика, и енергийният сектор е само един от засегнатите.
  1. Концепцията за Зелената сделка е подплатена на европейско ниво и финансово, и нормативно, но ролята на държавите – членки е ключова. Това е особено важно по отношение създаването на ефективните механизми както за насърчаване на инвестициите, така и за обезпечаване на справедливия преход, свързан с въглищните региони. В този контекст разпространяваната теза, че някой извън страната е наложил нещо, срещу което обществото едва ли не трябва да се съпротивлява, е повече от несъстоятелна. Това е така, не само защото България е част от процеса на вземане на решения на ниво „Европейски съюз“, но и защото обективно пазарните механизми вече налагат ефективно принципите на Зелената сделка – при това независимо от желанията на политиците.

Б. ОТНОСНО ПО-НАТАТЪШНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ВЪГЛИЩАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

  1. Предвид огромното значение на въглищните мини и централи за енергийната сигурност на страната и с оглед социалните аспекти, свързани с функционирането им, следва да бъдат анализирани всякакви възможности за продължаване на тяхната работа.
    Това обаче следва да става като се отчитат няколко фактора, а именно:
  • Спазване правилата на конкуренцията, което е в основата на ЕС, както и нормативната база, свързана с опазване на околната среда и климата, не могат и не трябва да бъдат нарушавани;
  • ЕС обвързва върховенството на правото с финансовото подпомагане на страните-членки;
  • ЕС няма да финансира каквито и да са дейности, насочени към продължаване живота на въглищни централи за производство на електроенергия;Предвид горното, преди да се пристъпи към каквито и да са действия, свързани с прилагането на нови технологии за ползване на въглищата, трябва да е напълно ясна икономическата обосновка на подобни действия.
  1. Основната грешка на българските политици е, че смятат едва ли не да спрат чрез административни и политически стъпки обективния ход към закриване на добива на въглища и, респективно, базираните на тях въглищни мощности. Всъщност задачата на политиците е да използват максимално и тенденциите, и предоставените средства в интерес на гражданите, на база на икономически обосновани действия. Производството на електроенергия на база въглища няма да колабира поради липса на политическа поддръжка, а защото без реформи, без иновации и без визия ще бъде пометено много скоро от икономически по-конкурентни технологии и източници на енергия. От такава гледна точка определянето на (макар и индикативни) години, през които ще бъде спряно производството на въглища и респ. използването им за производство на електроенергия, няма нито каквато и да е обективна обосновка, нито някакво конкретно юридическо основание.
  1. Липсата на обоснован реалистичен поглед върху бъдещето на въглищата изкривява цялостната картина за националния енергиен микс, включително и от гледна точка на ролята на ядрената енергетика и на природния газ, а това влияе пряко и върху инвестиционния процес в страната както в национален, така и в регионален план.

В. ОТНОСНО ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНВЕСТИТОРИТЕ

  1. Привличането на нови инвестиции и инвеститори е в основата на зеления преход. Това обаче може да стане само при ясна стратегическа, нормативна и регулаторна рамка, приета на национално ниво, както и при съответно работещи институции.
  1. Бизнесът, в това число и капитало – и енергоинтензивната индустрии, очаква зеленият преход да се превърне в мощен двигател за модернизация и дигитализация, за търговия и инвестиции, иновации и развитие. Индустрията очаква енергийните ѝ доставки да останат достъпни, да бъдат предвидими, да са сигурни и щадящи околната среда. Бизнесът обаче също така добре разбира своята отговорност относно осъществяване на зелени инвестиции. В това отношение партньорството с държавните институции е наложително, включително и с оглед на това да не се компрометира конкурентоспособността.
  1. При подхода на национално ниво от страна на държавните институции следва да се полагат адекватни и целенасочени усилия за привличане на инвестиции и нови инвеститори за всички региони. Това е особено валидно за въглищните региони, независимо от икономическите, социалните и демографските разлики между тях.
  1. В този контекст е много важна и ролята на местната власт, която към момента не е достатъчно въвлечена в работата по създаване на необходимите в това направление условия. Проблемът е особено видим и чувствителен във въглищните региони.
  1. Паралелно с привличането на нови инвеститори, е необходим и ясен подход към утвърдените вече частни инвеститори в енергийния сектор. Този подход следва да се базира на върховенството на закона, стриктното изпълнение на договорите и на предвидимост и стабилност относно лицензионната политика на държавата. Така напр. е абсолютно наложително на държавно ниво вече да бъде изработена ясна визия какъв ще е подходът към т.нар. „американски централи“ (AES БЪЛГАРИЯ и КОНТУРГЛОБАЛ МАРИЦА-ИЗТОК 3) след изтичане на дългосрочните им договори (съответно 2026 и 2024). Към момента тези централи обезпечават около 18% от произвежданата в страната електроенергия, което ги прави важен фактор за националната енергийна сигурност. В тази връзка следва изрично да се подчертае и фактът, че производствената им дейност отговаря на всички европейски стандарти от гледна точка на опазване на околната среда. Паралелно с това, предвид обезпечаваната от тях пряка и непряка заетост, както и в контекста на специфични социални програми на местно ниво, те се явяват и важен фактор в социален план. Специално внимание следва да бъде обърнато и на частните инвеститори в областта на електроразпределението, чиито функции и в контекста на Зеления преход ще стават все по-важни. Последното е свързано както с развитието и поддържането на електроразпределителните мрежи, така и с цялостния обем от дейности, за които те са лицензирани.
  1. Необходимо е да се предприемат всички стъпки за бързо стартиране на европейския Модернизационен фонд, който е предвиден да подпомогне няколко държави, в т.ч. и България, по пътя към климатична неутралност с акцент върху модернизация на енергийните системи и подобряване на енергийната ефективност.
  1. Освен възможностите за инвестиции, които се предоставят чрез различни национални и европейски механизми, е необходимо спешно да се обърне специално внимание на възможностите, които се предоставят целево за въглищните региони чрез Фонда за справедлив преход. В това отношение е наложително изрично да се подчертае, че подготовката на конкретни териториални планове за трансформацията на тези региони в рамките на Механизма за справедлив преход е отговорност на държавата. В този контекст държавните институции на национално ниво следва да търсят и активното участие на местната власт, както и на други местни структури от засегнатите региони. Финансираният от ЕК консултант има за задача да подготви социално-икономически анализи, които да подпомогнат подготовката на конкретните планове.

Г. ОТНОСНО КОМУНИКАЦИЯТА НА ПРОБЛЕМИТЕ В ОБЩЕСТВОТО

  1. Обявеното по повод на конференцията социологическо проучване (Агенция „ТРЕНД“-https://rctrend.bg/project/209718/) ясно показва особено сериозната липса на информираност дори за общата рамка на Зелената сделка. Това предполага бързи стъпки както от страна на държавните институции, така и от страна на бизнеса, НПО и др. за преодоляване на тази липса на информация. Основна роля в това отношение следва да играят и медиите.
  1. Въпреки липсата на пряка връзка със Зелената сделка, предвид рязкото повишаване на цените на електроенергията и притесненията на хората в това отношение, следва ясно да се акцентира върху темата за енергийната бедност (вкл. и за т.нар. „работещи бедни“), въпреки че това е социален, а не енергиен въпрос.
  1. Липсата на адекватно представяне на същността на Зелената сделка в национален план има особено сериозни измерения и респ. последствия на местно ниво. Това е особено валидно в пряко засегнатите региони (преди всичко въглищните). Ето защо комуникацията с обществото в такъв план следва да е приоритетна, за да могат да се представят както аспекти на общата рамка, така и в информационен план да се реагира конкретно според нуждите на местната общност.
  1. Един от аспектите, свързан със Зелената сделка, който има нужда от много повече и по-ясна комуникация на обществено ниво, е свързан с разходването на финансовите средства. При наложилите се през последните години сериозни обществени съмнения за корупционни практики, това в пълна сила се отнася както до вече разходваните в енергийната сфера милиарди левове – пари на българския данъкоплатец, така и за ясни механизми за контрол и отчетност по отношение на предвидените чрез различни механизми европейски средства.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: