ОСНОВНИ ПОСЛАНИЯ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ И ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА“

(Формулирани и обобщени от председателя на УС на ЕМИ Славчо Нейков на база на дискусиите по време на конференцията и съпътстващите я събития)

 

А. ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛАНИЯ И ПОСЛАНИЯ НА НИВО ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

1. 1. Съществуват множество, включително нови и непредвидени предизвикателства, когато става дума за енергийна сигурност, които трябва да бъдат посрещнати от днешна гледна точка с необходимия реализъм.

1. 1. Изграждането на междусистемни връзки между съседните държави е от голямо значение за реализиране на Енергийния съюз. В този аспект, обаче, ролята на свързаните с изменението на климата дейности и неизползвания потенциал, свързан с енергийната ефективност, трябва винаги да бъдат подчертавани паралелно с алтернативните възможности за доставки на енергия.

1. 1. Налице е принципно съгласие относно необходимостта от засилване на стратегическото управление на енергийната дипломация. Въпреки това, в тази връзка, реалистичният подход изисква да се припомни, че – когато става въпрос за енергетика – има множество индивидуални специфики в отделните държави, макар те иначе да споделят общи енергийни цели. Това предполага сътрудничество между държавите, които имат различни интереси. И това е експлицитно валидно и необходимо по отношение надеждността на енергийната инфраструктура.

1. 1. Налице е необходимост от актуализиране на съществуващата рамка – така например, в контекста на Енергийния съюз, ЕС подготвя нов пакет от стратегически и законодателни документи, чието приемане е предстоящо.

1. 1. Когато става въпрос за енергетика, зависимостта от Русия в Югоизточна Европа в областта на природния газ, ядрената енергия и петрола е факт, който трябва да бъде ясно и обективно отбелязан – Русия изглежда е най-големият енергиен партньор на Региона. Както енергийната политика на ЕС вече е енергийна политика на Европа, когато отношенията с Русия в областта на енергетиката се разглеждат на политическо равнище (независимо дали това се отнася за енергийният диалог ЕС – Русия, механизма за ранно предупреждение или за санкции), следва да се помни, че последиците от тези отношения се  разпростират върху всички държави и върху бизнеса,и влияят особено  силно върху Югоизточна Европа.

1. 1. Обективно погледнато, държавите от Югоизточна Европа, които все още не са членове на ЕС, първо ще се присъединят към Енергийния съюз. Фокусът върху енергийната взаимосвързаност е много по-важен от фокуса върху енергийната независимост. По този начин, с оглед постигане на ефективност, има нужда не само да се говори в един глас, а на първо място е необходимо изясняване на  общата позиция в рамките на ЕС.

1. 1. Трябва да бъдат разгледани нови съвременни форми за подкрепа на общите въпроси на енергийната сигурност – пример в тази връзка е създаването на Европейски фонд за енергийна сигурност, предложен от България.

Б. ПОСЛАНИЯТА НА БИЗНЕСА

1. 1. ЮИЕ в цялост и особено бизнесът трябва да бъдат активно включени в дейностите по линия на Енергийния съюз от самото начало. Специално внимание във връзка с това следва да бъде насочено по-специално към декарбонизирането на икономиката. Процедурно трябва да се следват такива механизми, които са в състояние да осигурят всички възможности за ефективно използване в ЮИЕ на съществуващите инструменти на ЕС за инфраструктурни проекти (например Инструмента за свързаност на Европа), които допринасят за постигане на целите на Енергийния съюз, като сигурност на доставките, интеграция на пазара и т.н.

1. 1. Налице е необходимост от създаване на работещи и реалистично обосновани механизми за защита на инвеститорите в производство на енергия от възобновяеми източници, които трябва да се комбинират с подобряването на цялостния инвестиционен климат.

1. 1. Ролята на регулаторите трябва да бъде засилена. Ролята на ACER трябва да бъде допълнително задълбочена и обмислена.

1. 1. Добре функциониращата европейска система за търговия с емисии следва да бъде основният двигател за инвестиции в нискокарбоново бъдеще.

1. 1. Ядреният сектор допринася съществено за процеса на декарбонизация в контекста на общите предизвикателства, свързани с климата; на това основание и въз основа на неговата икономика, предвидимост и технологично развитие, той ще продължи да играе важна роля в контекста на енергийната сигурност.

1. 1. Налице е спешна необходимост от разработване на обща методология за оценка на адекватността на електропроизводствените мощности, особено на регионално ниво.

1. 1. Ключов въпрос от бизнес гледна точка е, че енергийната сигурност, включително сигурността на доставките и сигурността на инфраструктурата, си има цена  – и трябва да е ясно как тази цена ще бъде покрита и кой ще я плаща. Гарантирането на пазарни цени е ключ за енергийната сигурност.

1. Има настоящи предизвикателства, които трябва да бъдат адекватно и своевременно отчетени (например регионални конфликти – Украйна, Сирия, Ирак; санкции – Русия; нестабилност на петролните цени; огромна пропаст във финансирането на необходимите инвестиции в мрежите и т.н.). Специфичните особености на ЮИЕ, свързани с бизнеса, трябва да бъдат надлежно отбелязани в контекста на политическите решения и решенията на ниво енергийна политика.

 

[1] Документът отразява включително основните послания от страна на бизнеса, изказани по време на неформалната бизнес-закуска с Вицепрезидента на ЕК Марош Шефчович, която се състоя на 15.09.2015 г. в София.