CEER (Съветът на европейските енергийни регулатори) публикува най-новия си доклад на тема „Подход на националните регулаторни органи (НРО) към операторите на електроразпределителни мрежи (DSO) при закупуване на услуги за гъвкавост и основания за дерогации от член 32 на Директивата за електроенергията (ЕС) 2019/944“.
Докладът представя обзор на това как НРО наблюдават използването на услуги за гъвкавост от страна на DSO и при какви условия се разрешават изключения (дерогации) от задължението за пазарно базирано възлагане. В него се анализира как националните рамки, регулаторните подходи и техническите условия оформят практиките за закупуване на гъвкавост в страните членки на CEER.
Контекст и цел
Директивата за електроенергията (ЕС) 2019/944 насърчава операторите на електроразпределителни мрежи (DSO) да закупуват услуги за гъвкавост чрез пазарни механизми, с цел подобряване на ефективността на мрежата, намаляване на разходите и подпомагане интеграцията на децентрализирани енергийни източници.
Въпреки това, съгласно член 32, националните регулаторни органи могат да предоставят дерогации (изключения), когато пазарно базираното възлагане се окаже икономически неефективно, води до пазарни изкривявания или увеличава задръстванията в мрежата.
С предстоящото приемане на Кодекса на мрежата за управление на търсенето (Network Code on Demand Response) и реформата на дизайна на електроенергийния пазар, става все по-важно да се разбере как различните държави прилагат процедурите за гъвкавост и изключения по член 32.
Документът има за цел да:
предостави на НРО преглед на националните практики за закупуване на услуги за гъвкавост от DSO и процедурите за дерогации по член 32;
анализира как стойността на гъвкавостта се определя в регулаторните рамки, особено в контексти, които не са пазарно базирани;
предложи препоръки за ефективното развитие на местни пазари за гъвкавост.
Основни изводи
Докладът показва значителни различия между европейските страни по отношение на начина, по който се прилагат процедурите за закупуване на гъвкавост и дерогации.
Пречки пред пазарно базираното възлагане:
Дори когато пазарните механизми са най-ефективното решение, тяхното развитие често е възпрепятствано от информационни пропуски, технологични ограничения и регулаторна несигурност.Влияние на регулаторните рамки:
Дизайнът на националната регулация определя дали DSO могат да прилагат технологично неутрални решения и да използват гъвкавостта като алтернатива на разширяване на мрежата.Взаимосвързаност на процесите:
Планирането и процедурите на DSO – включително планове за развитие на мрежата, оценка на нуждите от гъвкавост и дерогации по член 13 на Регламента или член 32 на Директивата – са тясно свързани.
Макар законодателството на ЕС да отдава приоритет на пазарно базираните подходи, дерогации се допускат, когато са обосновани. Следователно пазарният подход трябва да се разглежда не като самоцел, а като изходна точка за определяне на най-ефективните решения за мрежата.Практики при дерогации:
По-малко от половината анкетирани държави имат формализирана процедура за дерогации по член 32. Няма общ набор от показатели за оценка на икономическа неефективност, пазарни изкривявания или рискове от задръстване.
Нито една държава досега не е отказала искане за дерогация. Три държави членки са предоставили изключения на всички свои DSO, докато други са в процес на разглеждане. Около половината регулатори издават дерогации със срок 1–2 години, като приблизително в 50% от случаите от DSO се изисква да представят план за преминаване към пазарно базирано възлагане.Оценяване на гъвкавостта:
Няма стандартизиран метод за оценка на стойността на гъвкавостта. В момента най-често се сравняват разходите за гъвкавост с разходите за укрепване на мрежата, или се използват регулаторни референтни показатели за разходи.
