Начало НовиниАнализиСъбитияЗападните Балкани не покриват условията за прилагане на изключение от трансграничен въглероден данък за електроенергията

Върни се назад

Назад

Западните Балкани не покриват условията за прилагане на изключение от трансграничен въглероден данък за електроенергията

Западните Балкани не покриват условията за прилагане на изключение от трансграничен въглероден данък за електроенергията

Според публикувания миналата седмица  CBAM Readiness Tracker на Секретариата на Енергийната общност нито една страна от Западните Балкани не е изпълнила предварителните условия, за да бъде освободен износът им на електроенергия от трансграничния въглероден данък CBAM, който ЕС ще започне да начислява в началото на 2026 г. Секретариатът на Енергийната общност има ангажимент да следи политиките и мерките в договарящите партньори на организацията, които биха могли да помогнат за освобождаването на електроенергията от механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата и оповестява своите заклчения в доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

Секретариатът предупреждава, че напредъкът по отношение на свързването на пазарите на електроенергия – което е предварително условие, за да се разгледа възможността за освобождаване от СВАМ за електроенергия – остава слаб, тъй като транспонирането на пакета за интеграция на електроенергийния пазар, приет от Съвета на министрите през декември 2022 г., досега не е завършено от нито една от договарящите се страни и не са изпълнени няколко практически етапа. Този недостатък се отразява отрицателно и на напредъка на договарящите се страни в практическото прилагане на свързаните с пазара на електроенергия елементи на правото на ЕС.

Напредъкът в прилагането на законодателството в областта на енергията от възобновяеми източници показва различна степен на изпълнение сред договарящите се страни, но е като цяло незадоволителен.

Нито една от страните-членки на Енергийната общност не е представила в ЕК Пътна карта за климатична неутралност до 2050 и планове за хармонизиране с климатичното законодателство на ЕС, липсва напредък по изработване на законодателство и общи правила за въглеродно ценообразуване и координирана система за търговия с емисии. Не са предприети действия за създаване на ефективна система за предотвратяване на непрекия внос на електроенергия в Съюза от трети държави, които не отговарят на критериите за освобождаване от CBAM.

Свързването на пазара на електроенергия позволява освобождаване от CBAM до края на десетилетието. Номинираните оператори на електроенергийния пазар (NEMOs) и операторите на преносни системи (TSOs) трябва да се придържат към графиците на проектите за пазарно свързване ден напред (SDAC) и в рамките на деня (SIDC). Минималните предпоставки за това включват пълното транспониране на пакета за интеграция на електроенергийния сектор, номиниране на NEMO, приемане на план за интеграция на оператора за пазарно свързване (МСО) и въвеждането в действие на зони за изчисляване на трансграничен капацитет. След това ще е необходима поне година и половина за пълно присъединяване, изчислява секретариатът на Енергийната общност, а съгласно законодателството ЕС постепенно ще започне да начислява трансграничния данък още след 14 месеца. В страните от Енергийната общност все още няма номиниран нито един NEMO и няма план за интегриране на MCO. Сърбия е единствената страна от Западните Балкани, в която функционират обединенията както на пазарите за ден напред, така и на пазарите в рамките на деня. В Босна и Херцеговина не действа нито едно от тях, а Черна гора може да е първата страна, готова да се присъедини към SDAC и SIDC чрез междусистемната си връзка с Италия.

Регламентът за CBAM позволява освобождаване на електроенергията от трансграничен въглероден данък до 2030 г. Това представлява изключителна възможност за производителите на електроенергия в Енергийната общност временно да избегнат плащането на тези разходи, свързани с CBAM, и вместо това да акумулират тези извънредни печалби и да ги мобилизират за инвестиции в проекти за декарбонизация, понижаващи националната емисионна интензивност, като същевременно запазят привилегирования си достъп до вътрешния пазар на електроенергия на ЕС. От 2030 г. нататък, след изтичане на срока на дерогация, всеки ефективен вътрешен инструмент за ценообразуване на въглеродните емисии – в зависимост от нивото му – ще спомогне за намаляване на сумата, дължима по CBAM, и ще насочи нови приходи към държавния бюджет за финансиране на проекти и програми за декарбонизация, включително проекти извън производствените единици или финансиране на държавни програми, облекчаващи социалните последици от повишените цени на енергията, по-специално за уязвимите потребители.

Секретариатът изчислява на база на данните за търговския обмен (износ+транзит) и средномесечните цени на въглеродни емисии на СТЕ на ЕС за 2023 г., че разходите за СВАМ за електроенергия за договарящите страни с пряка граница със страна членка на ЕС (без Украйна)  биха били приблизително 1,9 милиарда евро, 1,07 милиарда евро от които за най-големия износител Сърбия.

Най-общо казано, поне с толкова би се оскъпил износът на електроенергията от тези страни към държави членки на ЕС.

Докладът отбелязва, че подобен статичен анализ не отразява пълното финансово въздействие на CBAM върху договарящите се страни, което може да се прояви по различни начини, като например промени и потенциални корекции в моделите на потоците на електроенергията или икономически последици от по-високите маргинални разходи за производство на електроенергия поради по-ниското ниво на износа.
Тъй като не е възможно да се отдели износът от договарящите страни към ЕС от транзитните потоци, в оценката се приема, че както износът, така и транзитните обеми ще подлежат на CBAM. Това предположение се основава на обратна връзка от регионални търговци, според която през първоначалния период на докладване повечето от транзакциите на електроенергия, влизаща в ЕС от договарящите страни, са били декларирани единствено като внос от договарящите страни, независимо от техния произход (това включва и транзита), поради неясни указания от съответните компетентни органи. Съгласно окончателния режим, който започва да действа през 2026 г., задължението на вносителите за докладване ще бъде заменено със задължение за подаване на годишни декларации и за закупуване и предаване на сертификати за CBAM. Процесът е свързан с допълнителни административни разходи.

По-нататъшното изясняване на практическите аспекти на декларирането и проверката на произхода на електроенергията ще бъде от съществено значение за правилното прилагане на CBAM, като се имат предвид уникалните характеристики на електроенергията като стока, особено в контекста на трансграничната търговия.

Въвеждането на цена на въглеродните емисии ще доведе до предвидим ценови сигнал за зелените инвестиции, изтъква Секретариатът на Енергийната общност. В резултат на това капиталовите и оперативните разходи за емисионно интензивни технологии биха били по-високи, но по-реалистични, се посочва в доклада.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: