Мерките са добри на хартия, но с ниска ефективност и неоправдано висока цена на практика
Националната сметна палата на Великобритания приключи през април проверката си на механизма на Департамента за енергетика и климат (ДЕК), известен като „Зелена сделка“, със заключението, че не е постигнал резултати, съответстващи на вложените средства. Схемата, която е струвала на данъкоплатците £240 милиона, включително грантови средства, за мерки от страната на потреблението, не е довела до допълнителни енергийни спестявания. Това се дължи на факта, че моделът и прилагането му от страна на ДЕК не са успели да убедят домакинствата, че мерките за енергийна ефективност биха си стрували вложените средства.
Докладът на Сметната палата заключава още, че другата схема на ДЕК – Задължения на енергийните компании (Energy Company Obligation – ECO) за енергийни спестявания – е довела до необосновано увеличаване на разходите на енергийните доставчици. Това силно е намалило ефективността на схемата, но информацията от ДЕК не е достатъчно детайлна, за да се оцени колко точно. Доставчиците все пак са успели да посрещнат задълженията си да спестят въглероден диоксид и да намалят сметките.
Докладът подчертава още, че заложената от ДЕК цел за реновиране на 1 милион домове по двете схеми не може да бъде директен индикатор за оценка на намаляване на емисиите от CO2. Причината за това е, че различните мерки за енергийна ефективност спестяват различни количества CO2, което ги прави несъпоставими като ефект. Все пак, като цяло може да се заключи, че двете схеми са спестили значително по-малко количество въглеродни емисии в сравнение с предишната схема за задължения за енергийни спестявания, включително и поради това, че първоначално ДЕК се е фокусирал върху най-проблемните от гледна точка на енергийната ефективност домове.
Прогнозите на ДЕК са, че мерките по схемата ECO, реализирани до 31 декември 2015 г., ще генерират за проектния си жизнен цикъл спестявания от 24 MtCO2, което е само 30% от спестяванията, постигнати от предишни схеми.
Финансирането чрез заеми по Зелена сделка е било далеч под очакванията на правителството, като финансираните чрез тази схема мерки за домакинствата са само 1%. Схемите не са довели до реновиране на старите сгради със солидна зидария, ключов тип „трудни за реновиране“ домове на острова, каквато е първоначалната цел на ДЕК. Като част от промяната в схемата ECO през 2014 ДЕК позволява на доставчиците да постигат задълженията си чрез по-евтини мерки, като ги освобождава от ангажимента да се концентрират върху трудните за реновиране сгради. ECO е генерирала £6.2 милиарда спестявания за националния бюджет (за пълния проектен цикъл на мерките) в домове предимно на енергийно бедни хора, но отвъд този ефект Департаментът не може да измери влиянието на мярката за редуциране на енергийната бедност като цяло.
Има значителни липси в информацията на ДЕК за разходите, което означава, че е невъзможно да бъде оценен прогресът по отношение на две от целите: да се повиши ефикасността на мерките, с които енергийните доставчици подобряват енергийната ефективност на трудните за реновиране домове, и да се стимулират частните инвестиции. Недостатъчната последователност в подхода на правителството при реализация на схемите най-вероятно в дългосрочен план ще увеличи цената на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата.
В съпътстващото разследване на Сметната палата за предоставените от ДЕК кредити на финансиращата компания за Зелена сделка, се прави заключението, че департаментът очаква да не си възстанови поне 25 милиона лири публичен заем за финансиране на компанията, заедно с 6 милиона лири лихви по него. Очакванията са били, че средствата ще бъдат възстановени поради високото търсене на финансиране чрез Зелена сделка, съответно – значителен интерес на частните инвеститори да влагат средства в нея. Тъй като очакванията не са се осъществил,и финансовата компания не е могла да покрива оперативните си разходи, съответно да генерира ресурс за възстановяване на кредитите. По другия заем, който Департаментът се е съгласил да отпусне, от до 34 милиона лири през октомври 2014 г., финансовата компания е използвала 23.5 милиона лири. ДЕК очаква да си възстанови тези средства изцяло, доколкото е с предимство преди другите инвеститори във финансовата компания.
“Подобряването на енергийната ефективност на домакинствата има централна роля за усилията на правителството за постигане на целта за осигуряване на данъкоплатците на сигурна, достъпна и устойчива енергия. Амбициите на Департамента по енергетика и климатични промени целят да насърчат домакинствата да плащат за мерки, които изглеждат добре на хартия, защото би трябвало да редуцират финансовите бариери за всички енергийни потребители. На практика обаче предложеният модел на Зелена сделка не само не успява да постигне каквито и да е смислени ползи, той повишава разходите на доставчиците – и следователно енергийните сметки – посредством наложените им задължения за енергийни спестявания чрез ЕСО-схемата. Департаментът трябва да бъде доста по реалистичен по отношение мотивацията както на потребителите, така и на доставчиците при проектиране на бъдещи схеми, за да гарантира, че целите им ще бъдат ефикасно постигани и резултатите – ефективно измервани.”
Еймиъс Морз, Ръководител на Сметната палата на Великобритания
Какво се обърка?
Зелена сделка беше пример за типична схема „Плащай, спестявайки“, при която мерки за енергийна ефективност се финансират посредством облегчени, нисколихвени кредити, които впоследствие се изплащат чрез финансовите спестявания от по-високата ефективност/по-ниските сметки за енергия. На пръв поглед – практически безразходно (за бюджета) решение, очевиден победител сред останалите възможности за финансиране на такива програми. Не и във версията на британското правителство обаче. Една от причините за провала е назована още при стартирането на схемата, но игнорирана от правителствените чиновници – годишният лихвен процент от 7-10% по тези кредити е твърде висок за домакинствата – всъщност, с няколко процентни пункта по-висок от лихвите по стандартни потребителски кредити. Схемата, промотирана като нисколихвена, се предлага при практически недостъпно скъпо финансиране.
В допълнение схемата прави голяма част от мерките непосилни поради собстените си правила – т.нар. „Златно правило“, скрепено законодателно – спестяванията, генерирани от мерките за енергийна ефективност, трябва да са поне равни на разходите за реализирането им. При инициирането на Зелена сделка през 2013 г. (по силата на енергийния закон от 2011 г.) в нея не фигурират нито специфични цели, нито са конкретизирани опциите за грантови средства. Състои се от мерки за енергийни обследвания и изолация, разходите за които да бъдат изплащани за период от 25 години. Финансирането е дължимо не от физическото лице/собственика, а е „прикрепено“ към съответния реновиран имот, и се изплаща чрез допълнителни такси към сметките за електричество (независимо, че спестяванията може да са реализирани чрез различен носител, например природен газ). Резултатът: общо 300 259 енергийни обследвания по Зелена сделка водят до само 1815 „живи“ проекти за мерки за енергийна ефективност – едва 0,6%!
В резултат на сегашния вакуум в политиката инвестициите в справяне с енергийната бедност са много по-малки от преди Зелената сделка
В контраст на тези резултати е ‘EnEfS’ (Energieeffizient Sanieren) програмата в Германия, прилагана от 1 февруари 2002 под различни наименования и с периодични изменения и допълнения. Параметрите ѝ са различни – лихвен процент 1-4%, заеми до 50000 евро, участие на държавната банка KfW за редуциране на цената на кредитния ресурс, целеви проекти – подмяна и модернизиране на системите за отопление и битово горещо водоснабдяване в домакинствата, както и на системите за вентилация и охлаждане, инсталирани преди 2009 г. Програмата има ясна и консистентна цел – енергийно обновяване на целия жилищен фонд и всички публични сгради в Германия до 2030 г. Милион стари сгради са реновирани и са изградени 400 000 нови ефективни домове. Годишното енергийно потребление е намалено с 900 гигаватчаса, а енергийните разходи на участващите компании – със 150 милиона годишно.
Ето как изглежда беглото сравнение между двете схеми:
| Зелена сделка, Великобритания (2013-2016) | EnEfS, Германия (2006-2010) | |
| Лихвен процент по заемите | 7,9-10% | Държавно субсидиран нисък лихвен процент – 1-4% |
| Достъпност | Ниска – висок процент на оттегляне на потребителите – 0,6% реализирани проекти | Висока – обширни маркетингови кампании |
| Основен целеви пазар | Собственици на жилищни имоти | Наемодатели и публични институции |
| Обща цена на схемата (годишно) | Стойност на инвестициите – 380-525 милиона евро | Средно 1,4 милиарда евро. Стойност на заеми+грантове – прибл. 3 милиарда евро |
| Длъжник по заемите | Електромер на реновирания имот | Физическо лице/организация |
| Резултат | 1815 домове общо | 200 000 домове годишно |
| Спестявания на СО2 емисии (Мт СО2/год.) | 0,3 общо | 19 Мт годишно |
За да се постигнат британските цели за въглеродни спестявания до 2050 година, ако всичките 28 милиона жилищни имота във Великобритания трябва да бъдат енергийно реновирани дотогава, средногодишно трябва да се ремонтират по 700 000 имота. Заложените стандарти за енергийна ефективност са при това изключително високи и изискват основна реконструкция и модернизация на жилищата, за да бъдат постигнати амбициозните цели за въглеродни спестявания до 2050. При все това Зелена сделка се ограничава до финансиране само на сравнително лесни мерки като по-ефективни горивни котли, запълване на фуги и изолации на стени. В Германия като цяло разходите за един имот са в диапазона 20000-40000 евро, но въпреки това мерките са много по-амбициозни и целят цялостно обновяване и удължаване на проектния живот на сградите.
В този контекст докладът на британската Сметна палата е само поредното доказателство, че излишната бюрокрация и нереалистичните очаквания за висока (и бърза) възвръщаемост на инвестициите в енергийна ефективност подкопават вътрешната логика и компрометират целите на подобни програми. Така в случая с UK се оказва, че, противно на очакваното, мерките за енергийна ефективност в потреблението са по-неудачни от мерките за въглеродни спестявания от страната на производството.
