Славчо Нейков: За адекватни стъпки в енергетиката е необходимо спокойствие, а не истерии
Темата за бедността е изключително важна, но бедността не следва да бъде третирана в рамките на енергийната политика на държавата, а в рамките на нейните социални отговорности, смята председателят на УС на Института по енергиен мениджмънт
Г-н Нейков, отчитането на сметките ли е най-сериозният проблем в енергетиката в момента?
– За адекватни стъпки в областта на енергетиката е необходимо преди всичко спокойствие, а не истерии. Нужни са също така прозрачност и обективност, а не прах в очите с измислени проблеми.
Това се отнася и до политиците, и до институциите, и до участниците на пазара.
Със сигурност проблемът със сметките за ток на едно от електроснабдителните дружества не е най-важното, което се случва в енергийния сектор. Още повече, че този проблем се оказа до голяма степен обективно несъществуващ.
Ето защо мисля, че държавата и и участниците на пазара трябва да се концентрират върху реалните неща, свързани с енергетиката – такива са подобряване на инвестиционната среда, премахване на условията за натрупване на по-нататъшни дефицити, повишаване на енергийната сигурност във всичките й аспекти, и като гарантиране на оптималното функциониране на мрежите, енергийната ефективност.
При това тези проблеми не се отнасят само до електроенергетиката. Покрай въпроса за сметките за ток забравяме не по-маловажни неща – какво става с битовата газификация, има ли в държавата капацитет и реални условия за предизвикателствата в областта на енергийната ефективност, какво е позиционирането на България при формирането на европейската и регионалната енергийни политики и др.
Обективно погледнато е ясно, че политиците си дават сметка за необходимостта от същностни промени. Правителството прие една впечатляваща програма в областта на енергетиката- дано да бъде изпълнена.
Същевременно беше зададен и напълно друг тон на работа – за мен искането на мандат от страна на премиера от Парламента във връзка с темата „Южен поток“ е нещо ново. И независимо, че мандат не беше даден, заявката за промяна е налице.
Ето защо мисля, че на държавно ниво има яснота какво трябва да се прави. Въпросът е да се направи наистина и да не се спекулира с други теми, особено когато те се оказват буря в чаша вода.
Вече стана ясно, че клиентите на Енерго Про ще имат отсрочка за плащане на втората си фактура и към момента жалбите от клиенти са много малко. Същевременно вече 5-ти ден това е основна тема в медиите. На какво се дължи тази истерия по темата със сметките?
– Ако конкретното електроснабдително дружество е нарушило закона, то следва да бъде санкционирано, но отново в съответствие със закона.
Фактите обаче показват друго. Ето защо намирам думата „истерия“ във въпроса Ви за много точна – при това, както вече казах, тази истерия не е оправдана. Това е особено видно, ако сравним фактите с предприетите стъпки.
Нека да си припомним няколко ключови факти. В случая става дума за двойни сметки само при едно от електроснабдителните предприятия (ЕНЕРГО-ПРО), при това за 5% от клиентите му. Тук е важно да се отбележи, че фактурите се отнасят за суми, които се дължат т.е. размерът на дължимото в случая не е това, което е в центъра на вниманието.
В същото време официалната позиция на ДКЕВР е, че нарушения няма, тъй като съответната нормативна рамка е била следвана от дружеството съобразно записаното в нея. Министърът на енергетиката възложи техническа проверка в рамките на компетенциите си по реда на чл.75 от Закона за енергетиката – по официални данни на министерството откритите нарушения са свързани с падналата пломба на един електромер, счупена панта на едно табло и разминаването на часовниците при седем електромера с около 30 минути. Аз дори и не искам да коментирам тези констатации.
Комисията за защита на потребителите се беше самосезирала (т.е. при нея жалби не бяха постъпвали) и също не беше стигнала до изводи за нарушения.
А сега да погледнем на стъпките по казуса: имаше масирани медийни прояви дни наред на всички нива. Бяха направени извънредни заседания на парламентарни комисии. Две парламентарно представени политически сили официално поискаха отнемане на лицензии на ЕРП, независимо, че в случая става дума за действия само на едно електроснабдително предприятие (стенограмите от заседанията на парламентарните комисии са публични – детайлите по този повод са доста интересни).
Паралелно с искането на лицензии се заговори официално за мораториуми върху цени, за одържавяване и др. подобни. Една политическа сила заговори за „дисциплиниращи“ мерки спрямо ЕРП и припомни внесените от нея предложения за изменение на Закона за енергетиката от 2013 г. , които в онзи си вид не само противоречаха на закона – те бяха изваяни от популизъм, но с много силни финансови и други последици.
Ето защо отново подчертавам необходимостта от спокойствие, разум и диалог, за да се намерят най-добрите решения, които същевременно са и законосъобразни, а не почиват на популизъм.
Сериозно ли е да се твърди, че ЕРП-тата дестаблизират държавата всяка зима? Проблемът действително ли е в ЕРП-тата или се корени другаде?
– Ако държавата е в състояние да бъде дестабилизирана от три дружества, които осъществяват дейността си въз основа на закона в рамките на силно регулирана среда, то това би било много тъжно. Нека не забравяме още един важен факт – това не са дружества-еднодневки, създадени и развиващи дейността си в някакви офшорни зони. Става дума за утвърдени в международен план инвеститори. Те също са силно заинтересовани да работят в стабилна среда. Не съм упълномощен да говоря от тяхно име, но мисля, че те също биха оценили много по-голяма диалогичност и успокояване на обстановката в рамките на закона.
Имат ли основание управляващите да се притесняват от повторение на протестите през 2013 г.?
– Аз по принцип избягвам да правя политически коментари, а събитията през 2013 г. имаха основно политическа окраска, макар че започнаха с едно самозапалване, последвано веднага от чисто икономически протести, които по-късно придобиха политически измерения. Към днешна дата ситуацията според мен е съвсем различна и политически, и икономически – ето защо е ясно, че политическите стъпки имат повече превантивен характер. Това обаче не ги прави по-малко необосновани.
Има ли риск изкуствено да се създаде истерия в обществото? Кой има интерес от това?
– Вече споменах, че за мен истерията е налице. Безспорно, най-заинтересовани от това са политиците – и управляващи, и опозиция. Да не забравяме, че като във всяка държава и ние имаме и други проблеми, които се размиват в многословието по горещия картоф за енергетиката. А и идват местни избори.
Въпросът обаче има и обратна страна – кой губи от ситуация, в която един такъв проблем се раздухва изкуствено. И тук за мен отговорът е еднозначен – всички губят, вкл. и политиците, които поддържат огъня. Губи бизнесът, губи потребителят, губи държавността.
Обществената енергия е концентрирана на места, където не е толкова нужна, като за това е мобилизиран и огромен държавен ресурс. А в областта на енергетиката той е изключително нужен – правителствената програма е доказателство за огромното количество нужни действия, в Парламента има същностни законопроекти, които чакат ред. Нужна е стратегическа и административна реформа в сектора и други реформи.
Заговори се за увеличени санкции, а всъщност глобите към ЕРП-тата нарастват в пъти всяка година. Това ли според вас е най-ефективният начин за регулация?
– Размерът на глобите във всяка област безспорно има превантивен ефект по отношение извършването на нарушения. Срещу административните санкции обаче трябва да има и създадена адекватна среда за осъществяване на дейността от страна на този, който може да бъде санкциониран. Ако разбирам правилно подтекста на въпроса Ви, става дума за анонсираното десетократно увеличение на глобите, и то конкретно и само спрямо ЕРП. Такъв подход за мен е неоправдан, защото противоречи на правната и икономическа логика – да не забравяме, че ЕРП са само част от енергийния пазар, в рамките на който и юридическият и икономическият баланс са абсолютно необходими.
Нека все пак да изчакаме и да видим наистина ли ще бъде предложено изменение на закона и с какви мотиви – искрено се надявам, че ще бъде проявен разум.
Какво трябва да се направи, за да не се стига до истерия със сметките за ток всяка зима? Само промени в регулацията ли са нужни или по-задълбочени реформи в държавата?
– Ситуации като тази ще съществуват, докато не се разберат няколко принципни момента, свързани с развитието на енергийния сектор. Водещото е, че той трябва да се развива на пазарни, а не на социални принципи, защото енергийният сектор не е социален сектор. Вторият важен момент е свързан с бедността – при това не само с енергийната бедност. Протестите на хората не са заради това, че сметките за ток са неоправдани, а че са непосилни за голяма част от тях. Това обаче няма нищо общо с нужния подход за развитие на сектора – там водещ трябва да е пазарът.
Темата за бедността е изключително важна, но бедността не следва да бъде третирана в рамките на енергийната политика на държавата, а в рамките на нейните социални отговорности. И тук трябва да има обективност и прозрачност.
Ако тези положения се спазват и ако съответните реформи бъдат извършени, появата на такива ситуации ще намалее. От гледна точка на регулацията със сигурност има неща, които могат да бъдат подобрени на оперативно ниво. Важното е да се спазват водещите принципи, които са залегнали в закона (конкретно – чл.31 от Закона за енергетиката) – обективност, прозрачност и липса на дискриминация при ценообразуването, като цените да обезпечават възстановяването на икономически обоснованите разходи. Това на практика означава, че чрез цените не следва да се води социална политика.
Наистина ли отнемането на лицензите на електроразпределителните дружества няма да доведе до никакъв проблем за клиентите, както обясни Мартин Димитров?
– Както вече казах, избягвам да правя политически коментари. Въпросът обаче е по-принципен. От една страна досега в България опит с отнемане на лицензии няма, така че какви ще бъдат последиците не е много ясно. Разбира се, законът трябва да се спазва – това обаче не се отнася само до ЕРП (макар че в случая става дума за електроснабдителни предприятия), но и до държавните институции, а и до гражданите, вкл. и политиците.
Това, което е сигурно, е свързано с доверието на инвеститорите в държавата – при отнемане на лицензии то безспорно ще продължи да се срива. ЕРП се поставят от години в положение на традиционен виновник за основни беди в държавата, което само по себе си е абсурд. Когато към това се прибави и фактът, че при едни и същи условия държавни дружества се третират по различен начин, недоверието ще бъде още по-ниско – да си спомним, че аргументите, с които стартира процедурата по отнемане на лицензии, бяха валидни и за НЕК – а ДКЕВР не предприе същите стъпки спрямо компанията.
Аз лично въобще не съм и сигурен как ще се отрази една такава стъпка на потребителите – да не забравяме, че отнемането на лицензии не означава ex lege одържавяване или промяна на собствеността, т.е. броят на участниците в пазарните отношения ще бъде увеличен с появата и на т.нар. особен управител. Законът е доста скромен по отношение на редица детайли при една такава процедура – ето защо, освен всичко останало, бъркотията може да бъде засилена от липса на уредба.
В този контекст обаче има нещо друго много притеснително – това са опитите на политиците да влияят върху развитието на взаимоотношенията между ДКЕВР и съответните дружества. Ще Ви дам конкретен пример – на 3 февруари т.г. е насрочено заседание на Парламентарната комисия за наблюдение над ДКЕВР. Една от официално обявените точки в дневния ред е „Изслушване и обсъждане на доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за процедурата по отнемане на лицензиите на електроразпределителните предприятия“. Дори да оставим настрани обстоятелството, че няма стартирали процедури спрямо ЕРП, а спрямо електроснабдителните предприятия, самият факт, че този въпрос се обсъжда по такъв начин определено изглежда като натиск върху регулатора.
Какво ще спечели обикновения клиент, ако се национализират дружествата?
– Въпросът е важен и логичен с оглед официални изказвания на политици, но аз нямам никаква идея какво мислят тези хора. За мен, ако това стане, ще загубят всички – и гражданите, и България. Ако на някого му е хрумнало да прави национализация, може би ще му хрумне и да поиска излизане на България от Европейския Съюз – разстоянието между двете за мен не е много голямо.
По-добре ли се управляват държавните компании в сектора?
– Не знам дали се управляват по-добре. Знам само, че някои от тях са затънали в дефицити. Зная също така за назначения на шуро-баджанашки и партийни принципи. Зная, че дори политици са се застъпвали открито, за да оправдаят назначения и че в такива случаи въпросът е кой кого назначава – политиците ли назначават мениджъри или мениджърите си назначават политици.
Затова ще предложа отново за пълна прозрачност и конкурентно начало при назначаването на всички членове на управителните органи за държавните компании.
Говори се, че трябва ЕРП-тата да осигуряват повече инвестиции и по-високо качество, а всъщност целия сектор работи на загуба. Възможно ли е при тези условия да се инвестира?
– Секторът е явно дебалансиран – дори и само дефицитите, които се виждат, го доказват. Адекватните инвестиции изискват не само съответни правила, но и адекватно ценообразуване. Залогът е сигурността на снабдяването, защото липсата на ток е много по-лоша от скъпия ток. От такава гледна точка място за политически популизъм няма.
Кой трябва да обясни на хората къде и за какво отиват парите от сметките им за електроенергия?
– Основното задължение в това отношение е за енергийния регулатор. Тази държавна институция е диригентът на пазара и знае направлението на всяка стотинка. Затова и ДКЕВР дължи поясненията в това отношение, направени по обективен и достъпен начин. Иначе на оперативно ниво вниманието е насочено основно към електроснабдителните дружества, защото от тях си получаваме фактурите – там се съдържат и данни за отделните елементи от сметката.
Именно поради тази причина, както и поради популистки PR и други техники от страна на институциите, гневът на хората е насочен към тези дружества. Това е изгодно за политическата класа, но обективно е фалшиво като подход.
Ето защо се надявам, че и това ще бъде променено.
