Пандемията, инфлацията и енергийната криза забавиха световния напредък по отношение на универсалния достъп до електроенергия, който трябва да бъде основен приоритет на COP27.
Това е основното послание от публикуван през седмицата коментар на анализатори от Международната енергийна агенция.
Световната енергийна криза, която ще окаже сериозно влияние върху преговорите по време на конференцията за изменението на климата COP27 в Египет, подкопава усилията за осигуряване на всеобщ достъп до сигурна енергия на достъпни цени, особено в развиващите се страни, където населението без достъп до електричество отново се увеличава.
По последни данни на МЕА броят на хората по света, които живеят без електричество, ще се увеличи с близо 20 милиона през 2022 г., достигайки близо 775 милиона, което е първото глобално увеличение, откакто МАЕ започна да следи цифрите преди 20 години. Увеличението е най-вече в Африка на юг от Сахара, където броят на хората без достъп почти се е върнал към пика си от 2013 г.
Нарастващите цени на горивата и хранителните продукти засягат непропорционално много хората в развиващите се страни, които са най-малко подготвени да се справят с тях. В допълнение към нарастващия брой на хората без надеждна и достъпна енергия, за съжаление отново се увеличава и броят на тези, които са изправени пред хроничен глад, което води до обръщане на напредъка по няколко от Целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР).
В някои страни, в които вече се наблюдава нарастване на броя на населението без достъп до енергия, тази тенденция ще се ускори, като най-голямо увеличение ще има в Демократична република Конго и Мадагаскар. Макар че в някои страни може да продължи да се наблюдава скромен напредък, той ще бъде с много по-ниски темпове. В Бангладеш, където живеят почти 10 % от хората без достъп в развиваща се Азия, през 2022 г. ще се наблюдава забавяне на темповете на растеж, особено по отношение на новите мрежови връзки. В Африка на юг от Сахара напредъкът в Мозамбик, Сенегал и Кения ще се забави, но няма да спре, докато в Етиопия ръстът на населението отново изпреварва проектите за развитие на мрежиге, което е рязък обрат в сравнение с бързия напредък преди пандемията.
През 2020 г. и 2021 г. изграждането на нови мрежи се оказа устойчиво, като проектите в процес на подготовка отпреди пандемията в повечето случаи бяха завършени. Оттогава насам обаче новите поръчки се забавиха, тъй като много ютилити компании не разполагат със средства за проекти за достъп до енергия, след като дадоха приоритет на защитата на потребителите си от повишаването на цените. Много от африканските ютилити компании вече бяха в опасно финансово положение по време на пандемията, като оттогава насам оперативните загуби нараснаха значително.
Решенията за достъп до енергия извън мрежата са изправени пред още по-силни препятствия, тъй като инфлацията се отразява негативно на потребителското търсене. Цените на основните компоненти, използвани за производството на фотоволтаични модули, батерии и инвертори, рязко се повишават, което допълнително се влошава от обезценяването на местните валути спрямо долара. Цената на соларните и хибридните минимрежи се е увеличила с поне 20% през 2022 г. спрямо нивата отпреди пандемията. Средната пазарна цена на нова домашна соларна система (SHS) е нараснала с около 30% от 2020 г. насам, което кара домакинствата да избират по-малки или по-нискокачествени системи. Продажбите на големи SHS през 2021 г. са с близо една трета по-ниски от пика им през 2019 г., като най-големият спад се наблюдава в Източна Африка. Тези ефекти поставят фирмите в сектора на автономните мрежи под финансово напрежение, като мнозинството от фирмите посочват, че при сегашните финансови обстоятелства рискуват да фалират през следващите три години.
Заедно с това тези неуспехи поставят света в още по-задна позиция план по отношение на постигането на целите за универсален достъп до 2030 г., залегнали в Цел 7 на ООН за устойчиво развитие. При днешните политики според прогнозите на World Energy Outlook 2022 през 2030 г. 660 милиона души все още нямат достъп до електричество, като 85% от тях живеят в тропическа Африка.
Решаването на проблема с постоянното недостатъчно инвестиране в осигуряването на всеобщ достъп следва да бъде централен фокус на преговорите на COP27. Няма път към нулево нетно потребление на енергия, без първо да се постигне всеобщ достъп до електроенергия. Това е не само морален императив. Възобновяемите енергийни източници често предоставят най-рентабилната възможност за свързване на потребителите, които без достъпно електричество ще продължат да разчитат на по-мръсни източници на енергия за готвене, отопление, транспорт и осветление.
По изчисления на авторите постигането на всеобщ достъп до електроенергия в световен мащаб до 2030 г. ще изисква годишни инвестиции в размер на 30 милиарда щатски долара от сега до 2030 г., от които около две трети са необходими в Субсахарска Африка, а международната подкрепа е от съществено значение за катализиране на инвестициите, особено в днешните трудни финансови условия. Постигането на това ниво е в рамките на възможностите на международната общност и трябва да бъде безпогрешен фокус за банките за развитие.
Египетското председателство на COP27 даде ясно да се разбере, че ускоряването на усилията за постигане на универсален достъп ще бъде ключова част от тяхната програма, а МЕА подкрепя председателството при стартирането на Инициативата за справедлив и достъпен енергиен преход в Африка (AJAETI). Тази навременна инициатива има за цел да улесни техническия обмен и да спомогне за подобряване на инвестиционната среда за решения за достъп в Африка. Международната общност може да изиграе решаваща роля, като мобилизира повече финансова подкрепа за решенията за достъп и прехода към чиста енергия в Африка, които могат да намалят зависимостта от вноса и същевременно да помогнат на страните да посрещнат нарастващите си енергийни нужди.
Днешната глобална енергийна криза ни напомня, че зависимостта ни от изкопаемите горива увековечава рисковете за енергийната сигурност, както и че преходът към чиста енергия предоставя нови възможности на държавите да се справят със собствените си рискове за енергийната сигурност. Но не трябва да се забравя, че най-основният аспект на енергийната сигурност е осигуряването на достъп до нея.
