DG Energy/European Commission публикува на интернет-страницата си изследване „Employment and growth effects of sustainable energies in the European Union“ (проект EmployRES-II), завършено през август 2014 г. Целта му е да представи миналите, настоящи и бъдещи макроикономическите ефекти на енергията от възобновяеми източници.
Производството на електроенергия от ВЕИ в ЕС е нараснало с около 50 TWh/година от 2005 г. насам и пряката брутна добавена стойност от ВЕИ индустрията достига до €44,4 милиарда през 2011 г., което се равнява на 0,3% от БВП на ЕС. Авторите на проучването считат, че е вероятно това развитие да се ускори, ако настоящите политики се подобрят допълнително с оглед постигането на 20-процентовата ВЕИ цел до 2020г.
Значението на сектора на възобновяемата енергия се увеличава значително след 2005 г. от гледна точка на дял в общото потребление на енергия, инсталирани мощности, добавена стойност, както и заетост. Проучването обяснява, че в рамките на ЕС, Германия и Италия, които имат и най-високите ВЕИ разходи, ВЕИ имат най-голям дял в общата добавена стойност (28% и 16%) в ЕС. Други страни със значимо въздействие на ВЕИ са Франция, Испания и Великобритания. Заетостта във ВЕИ сектора е най-голяма в Германия, следвана от Италия, Испания, Франция и Великобритания. Брутната добавена стойност на ВЕИ сектора може да се увеличи до около € 100 (120) милиарда до 2030 г., ако се реализира целта за 30% (35%) ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия.
Проучването показва, че в сравнение със статуса през 2010хг., вносът на изкопаеми горива в ЕС може да бъде намален със € 154 (180) милиарда до 2030 г. и с € 248 (264-266) милиарда до 2050 г., ако амбициозната ВЕИ цел за 30% (35%) през 2030 г. се изпълни. Допълнителните разходи за производство на енергия от възобновяеми източници ще възлизат на € 26-31 милиарда/годишно през периода 2020-2030, в зависимост от целевото равнище и степента на хармонизация. Приносът на ВЕИ за намаляване на емисиите на парникови газове може също да бъде значително увеличен. В сравнение с положението от 2010 г., приносът на ВЕИ, свързан с избягването на CO2, може да се увеличи с около 740 (920) милиона тона спрямо базовата линия за 2030 г. (2050 г.).
Според проучването нетният БВП може да нарасне с до около 0,8 процентни пункта до 2050 г. при условие, че увеличаването на разходите, дължащи се на политики за подкрепа на възобновяемата енергия, бъде сведено до минимум и се прилагат ефективни политики за енергийна ефективност по отношение на търсенето. „Освен въвеждането на силни политики в ЕС, от ключово значение ще бъде подобряването на международните рамкови условия за възобновяемите енергийни източници, така че да се създадат големи пазари, да се използват икономиите от мащаба и да се ускори изследователската и развойна дейност,“ заключава изследването.
