Кой трябва да е българският приоритет в енергетиката за следващия президентски мандат и каква е ролята на президента за реализацията на този приоритет?
Енергетиката е ключов сектор за България. В дългосрочен план той има стратегическа роля за решаване на фундаментални проблеми на държавата – за производителността и конкурентоспособността на българската икономика, за социалното развитие на страната, за гарантиране на националната сигурност (включително екологична), за проектиране на национален интерес в регионален и европейски контекст.
Енергетиката е и секторът, в който разполагаме с категорични предимства, които ако бъдат използвани, ни дават основание да се заявим като важен фактор на европейската сцена.
Ето защо тук няма място за мандатно мислене и планиране, за краткосрочни политики.
Необходима е дългосрочната визия за развитие на сектора, основана на специфичния ни национален интерес и дългосрочни стратегически национални цели. Това е нещо, което все още липсва, въпреки положителния факт, че парламентът одобри „Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.“, с което бе завършен един етап на продължителен дебат, отнел няколко години.
Тук именно аз виждам ключовата роля на президента – в задаването на стратегическа рамка на мислене и действие, в постигането на максимално съгласие по тази дългосрочна визия за развитие на българската енергетика, по конкретните приоритети и механизми за тяхното реализиране.
Ще насоча усилия и към продължаване на активната енергийна дипломация, активното участие на страната ни в европейския дебат в този сектор, с ясно формулирани и последователно отстоявани позиции.
Бих положил повече усилия и за стимулиране на научните изследвания в енергийната сфера, към повишаване на технологичното равнище на българската енергетика.
Върху кой международен енергиен проект трябва да акцентира българският президент?
Енергийните проекти не са отделни (бизнес) начинания. Те трябва да се разглеждат като интегрални елементи от една цялостна стратегия.
Всеки един енергиен проект, който допринася за реализиране на дългосрочните национални цели в енергетиката (чиста енергия на поносима цена, нисковъглероден енергиен сектор, енергийна независимост, енергийна ефективност)следва да бъде изведен като приоритетен.
Всеки един проект, който спомага за превръщането на България във важен фактор в енергийната политика в регионален и в европейски контекст заслужава подкрепа. От икономическа и геостратегическа гледна точка страната ни има интерес през територията й да преминават различни трасета за пренос на енергийни източници. България обаче, изпуска момента, стъпвайки на своите предимства (географско/геополитическо положение, партньорските ни отношения със страните от Балканския, Черноморския и Каспийския регион, водещото ни място в регионалния енергиен пазар), да се превърне в подобен център на интензивен пренос и производство на енергия.
Като непосредствен, краткосрочен приоритет за българската страна към настоящия момент все пак се откроява реализацията на проектите за междусистемни връзки със съседните държави, като особено важни са газовите връзки с Гърция и Турция.
Тук стои и въпросът за АЕЦ „Белене“, където полезното време за крайно решение изтича. Всяко по-нататъшно отлагане ни превръща в губещи. Факторът „време” при изграждане на нови енергийни мощности има особено значение с оглед на тяхната стойност, ефективност и пазарни позиции. Това важи с особена сила за региона на Източна и Югоизточна Европа, където в процес на изграждане са няколко нови ядрени централи.
Бих обърнал внимание и на възобновяване на работата по идеята за пренос на компресиран газ през Черно море с активното участие на нашата страна.
Кои за Вас са митовете в енергетиката и в коя област има нужда от по-голяма прозрачност?
Факт е, че редица дълбоко неверни твърдения свободно се лансират в общественото пространство.
Подобен пример е твърдението, че добивът на шистов газ ще ни направи енергийно независими. Или, че увеличаването на енергийната ефективност (което е безспорен приоритет) ще реши въпроса с енергийната сигурност на страната в средносрочна перспектива и следователно, обезсмисля нуждата от изграждането на нови мощности. Експертните анализи тук са достатъчно ясни относно реално възможните нива, които страната ни е в състояние да постигне по отношение на енергийната ефективност, както и необходимите за това средства.
Прозрачността и отчетността трябва да са нишката, която гарантирано преминава през всеки един проект и инициатива в сектора енергетика, а и не само.
Кои са първите и най-неотложни действия, които трябва да предприеме президентът за подобряването на националната енергийна сигурност?
Една от ключовите предпоставки за гарантиране на енергийната сигурност е осигуряване на различни енергийни източници и използването на разнообразни трасета.
Най-неотложните действия тук отново са свързани с упражняване на влияние по посока на ускоряване на реализирането на проектите за междусистемни връзки със съседните държави (Турция, Гърция, Румъния и Сърбия), което автоматично ще ни позволи да внасяме алтернативен на руския газ. Още повече, че вече има постигнати договорки с Азербайджан и Туркменистан.
Каква трябва да е ролята на държавата в управлението на сектора енергетика?
На първо място, държавата трябва да зададе дългосрочните цели, стратегическата рамката, в която да се развива енергийният сектор. Постигането на максимално съгласие по тези въпроси ще осигури и по-висока степен на приемственост, което е една от предпоставките за успех на енергийната политика.
Периодичен преглед на степента на изпълнение на начертаните дългосрочни национални цели, от своя страна, ще е допълвителна гаранция, че се върви в правилната посока.
Държавата трябва да гарантира също ясно разписани отговорности в управлението на енергийния сектор, както и усъвършенствани механизми за контрол и координация на дейностите, осъществявани от релевантните институции. Гарантирането на прозрачност, в максимално възможната степен, също следва да бъде грижа на държавните институции.
Кой има нужда от АЕЦ Белене и защо?
България има нужда от АЕЦ „Белене“, защото:
- Реализацията на проекта за АЕЦ „Белене“ е ключова възможност за гарантиране в средносрочна перспектива на чиста енергия на поносима цена. Изграждайки АЕЦ „Белене”, страната ни си гарантира един период, който ще е необходим за преминаване към други източници на електроенергия – период, в който да създадем достатъчно големи мощности във възобновяемата енергия.
- По-нататъшното забавяне или отказ от проекта „Белене“ отслабва позициите на страната ни като водещ производител на електрическа енергия,намалява съществено шансовете ни да се превърнем в активен фактор в регионалната и европейска енергийна система за сметка на увеличената значимост на други държави. От износител на енергия, ще се превърнем във вносител – ще внасяме електричество от съседни държави, при това произведено именно от ядрени централи.
- За АЕЦ „Белене” са получени всички разрешения от ЕС, което гарантира, че отговаря на всички европейски изисквания и стандартите на МААЕ.
- Изграждането на АЕЦ „Белене“ означава и по-нататъшно развитие на ядрената енергетика в страната – една високотехнологична област, в която България има традиции, солидна експертиза и висок професионализъм – предимство, което не трябва да бъде пропиляно с лека ръка.
- АЕЦ „Белене“ е стратегически проект за енергийната и, като цяло, за националната ни сигурност.
- В условията на икономическа криза реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ ще окаже влияние по цялата верига на българската икономика – създава работни места, осигурява поръчки за различни промишлени сектори, строителството, въздейства положително върху социално-икономическото развитие, особено на общините в близост до атомната централа.
- Ако се спре днес проектът „Белене“, България ще трябва да плати сериозни неустойки.
Безспорно, българският интерес трябва да бъде категорично защитен по отношение на цената, структурата на собственост и управление на централата. Нужна е висока степен на прозрачност при реализацията на проекта, както и високи стандарти по отношение на неговото управление.
Трябва ли да бъде даден шанс на шистовия газ като начин за диверсификацията на доставките?
Твърдо против съм всеки проект, при който отсъстват категорични гаранции за безопасността, за опазването на околната среда.
Единствената съществуваща в момента технология за добив на шистов газ (хидравличен удар) крие значителни рискове за природата и здравето на хората.
Реализацията на газопровода „Набуко“ ли е европейската цел в сферата на енергетиката, която е най-важна за България?
Енергийните проекти не трябва да се разглеждат като цел, а като средство за постигане на определени национални цели.
Европейската цел в енергетиката има най-общо две имена: 20/20/20 и сигурност на доставките. Българската страна има своите отговорности в постигането на тези цели.
Що се отнася до проекта „Набуко” – той има изключително важно значение за повишаване на българската и, като цяло, европейската енергийната сигурност, доколкото ще позволи диверсифициране на източниците на природен газ. Затова повече усилия трябва да бъдат насочени към преодоляване на съществуващите затруднения и ускоряване на неговата реализация.
