Нов курс?

Същевременно в края на май (28.05.) бяха анонсирани други четири проекта, които донякъде носят усещане за поемане на нов генерален курс от сегашното правителство. Без предварително изтичане на информация беше оповестено даването на разрешително за проучване на шистов газ. Разрешителното се дава на американската компания „Шеврон”, която от миналата година прави заявки за извършване на такава дейност в България. Към момента няма как да е ясно дали ще се стигне до сключване на договор за концесия. На този етап беше оповестен само размерът на таксата, която се очаква да плати американската компания.

Темата за шистовия газ почти не е била обект на сериозен обществен дебат в страната ни. Към момента са били изтъквани „геополитическите” предимства на неконвенционалния газ – а именно прекратяване на газовата зависимост от Русия. Тепърва обаче ще трябва да бъдат коментирани редица други въпроси, като например цената на шистовия газ. Или този за цената на новата инфраструктура, която трябва да бъде изградена, за да стига суровината от находищата до потребителите. Разбира се, най-горещи ще са въпросите, свързани с екологичните последици от добива на шистов газ. Всичко това ще стане предмет на сериозни дебати в близките години. Такива се водят в САЩ и Западна Европа, но в България са в съвсем начален стадий и с ниска интензивност.

Ядрени страсти

Пак миналата събота, с друга американска компания (Уестингхаус) беше подписано споразумение за бъдещи доставки на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”. Разбира се, в случая се очакват множество и продължителни процедури, тъй като горивото трябва да бъде лицензирано от Агенцията за ядрено регулиране. Предстоят редица анализи, а най-вероятно ще се наложат и нови инвестиции в ядрената ни централа. Всичко това ще отнеме минимум две-три години, а сигурно под внимание е взет и противоречивият опит в тази насока на държави като Чехия и Украйна. Все пак в случая става дума за сериозен пробив, тъй като до момента единствен доставчик на ядрено гориво за нашата АЕЦ е руската компания ТВЕЛ, която е дъщерна на Росатом. По тази тема също се очаква значително развитие в близките години, като сред най-обсъжданите въпроси ще са тези за цената на ядреното гориво и евентуалното транспортиране на отработеното.

С най-големи обществено-полигически последици обаче се очертава да бъде заявената ревизия на договора за АЕЦ „Белене”. Касае се за т.нар. ИДС договор (инженеринг, доставка, строителство). Прекратяването на сега действащия контракт би върнало преговорите с няколко години назад, което най-вероятно ще доведе до прекратяване на проекта „Белене”. Сценариите са няколко, като единият е за влизане в нова серия преговори, които по-скоро също биха стигнали до задънена улица. Не трябва да се забравя, че нов договор не означава автоматично по-ниска цена или по-изгодни за България условия по принцип. Друг вариант е дело пред Международния арбитражен съд в Париж, на което окончателно да бъде решен спора между българската и руската страна. Така или иначе предстоят горещи месеци – в буквалния и преносния смисъл.

Стратегически игри

Пак миналата събота дойде и заявка за участие на България в противоракетната система на НАТО. Това беше оповестено от министъра на външните работи Николай Младенов на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Все още е рано да се коментира какви елементи от системата ще бъдат разположени на наша територия и къде точно ще се намират, но ангажимент от българска страна е поет. Засега и тази тема е едва в зачатък, но се очертава да стане водеща в близките месеци. От българска страна нарочно беше изтъкнато и подчертано, че „системата ще се развива в сътрудничество с Русия и с други страни, тъй като нейната цел е защита от външни заплахи”.

Изводи

И така. Не е ясно дали е търсен нарочен общ ефект от няколкото стратегически заявки на българското правителство в края на миналата седмица. Факт е обаче, че всяко от четирите решения може да има много сериозни и дългосрочни последици за развитието на България. Водеща тук остава енергетиката, която, както и при предишния „Голям шлем”, обхваща три от четирите проекта. Всеки от тях обаче носи и определени политически последици от стратегически значение. Шистовият газ се приема за част от геополитическия инструментариум срещу зависимостта на Европа от „Газпром”, новото ядрено гориво е част от опита за преодоляване на сегашния монопол в доставките, а политическите и икономическите мащаби на проекта „Белене” дори не се нуждаят от коментар. От предишния „Голям шлем” за няколко години на практика не се случи нищо. Да видим каква ще е съдбата на новия.