Изгубено десетилетие за европейския газов пазар?
Някогашният ръст на потреблението повяхна, но все още има надежди за възкресение
Статията е на Anne-Sophie Corbeau от пролетния брой на IEA Energy: The Journal of the International Energy Agency.
Досущ като атлети, опитващи се да върнат отминалата слава, европейските газови компании и доставчиците им наблюдават с внимание вътрешното потребление на природен газ и се питат „Кога ще се върне на нивата от 2010?“
Европейските страни от ОИСР са потребили през 2010 г. 567 милиарда кубически метра природен газ (bcm), 8% ръст, повече от достатъчен, за да заличи 6-процентовия спад от 2009 г., предизвикан от икономическата криза. Но, както Международната енергийна агенция предупреди в своя Medium-Term Oil and Gas Market Report 2011, това драматично повишение беше илюзорно – половината от него се дължеше на изключително студената зима. По-меката 2011 г., в съчетание с анемичния икономически растеж и по-високите газови цени, на практика ни направи свидетели на 8% спад на потреблението на природен газ.
Нито икономическата, нито ценовата среда се подобриха през 2012 г. и оценките показват намаление на потреблението с нови 2% до психологическата граница от 500 bcm. Сезонно-колебливото потребление на газ всъщност се срина до нивата си отпреди 10 години, а някои държави като Великобритания се върнаха до нива, невиждани от 1995 г.
Само преди пет години почти всички енергийни сценарии предвиждаха, че потреблението на природен газ в Европа ще надхвърли 600 bcm през 2015 и ще бъде около 700 bcm през 2030, с основен двигател на растежа – електропроизводствения сектор. Очакваше се газовите централи да реализират предимствата от по-ниските си въглеродни емисии спрямо въглищата и от оперативната си гъвкавост, която ги превръща в необходимото и подходящо допълнение към възобновяемата енергия. Само онези сценарии, които предвиждаха бурно развитие на ядрената енергетика, на ВЕИ или и на двете, съчетано с драстично подобрение на енергийната ефективност, съдържаха потенциал за забавяне или преобръщане на този „газов растеж“, и дори в тези случаи се очакваше задържащото влияние да се отрази дългосрочно – едва след 2020 г.
Да разчепкаме детайлите в търсене на причината
Икономическата криза, устойчиво високите цени на природния газ и все още неовладяното нарастване на възобновяемата енергия промениха напълно тези прогнози и някои анализатори вече считат очакванията за връщане на нивата от 2010 г. преди края на това десетилетие за прекалено оптимистични. Но трябва да се пазим и от свръхнегативни обобщения за газовия пазар и вместо това да го анализираме сектор по сектор.
Секторът на домакинствата и търговията, гръбнакът на европейското газово потребление с 38-40% пазарен дял, едва ли ще претърпи значителен растеж, като се има предвид скромният прираст на населението и правителствените усилия за стимулиране на енергийната ефективност в съществуващи и нови сгради.
Нещо повече, растящите цени в повечето държави настойчиво насърчават потребителите да затварят термостатичните си вентили при първа възможност. Освен ако европейският климат не стане доста по-мразовит – но нали сме разтревожени по-скоро от глобално затопляне – нищожна е надеждата за голям ръст в този сектор. По-скоро компаниите разчитат на стабилизиране на потреблението около достигнатите вече нива.
Индустрията на свой ред така и не се възстанови от икономическата криза. Индексите на промишленото производство са под нивата от 2007 г. в повечето европейски държави, което се трансформира в по-ниско потребление на енергия. Още един тайфун се задава от Северна Америка, където цените на едро на природен газ са една трета до една четвърт от средните цени на природния газ в Европа, предоставяйки на торовата и химическата индустрия там безпрецедентни предимства. Само значително по-добра икономическа среда или значително по-ниски цени на газа биха дали импулс за възстановяването на тези сектори, а и двете не изглеждат вероятни в средносрочен план.
И, отново, електропроизводството е натоварено с най-големи надежди за раздвижване на газовия пазар в Европа, въпреки настоящия рязък спад в потреблението на газ именно от този сектор. Газовите централи са потърпевши не само от ниския ръст на потреблението на електроенергия (Турция има дял от две трети в ръста на електропотреблението в Европа през 2012 г.), но и от продължаващия все по-силен ръст на ВЕИ, включително почти 30% повишение само за първите девет месеца на 2012 г. и от недостатъчната им конкурентоспособност спрямо въглищните централи. Иронията е, че именно САЩ, където ниските цени на природния газ насърчиха преминаването от въглища към газови централи, са основният износител на евтини въглища за Европа и двигател на европейската „златна ера за въглищата“, въпреки Схемата за търговия с емисии и цените на въглеродните емисии.
Извеждането от експлоатация може да даде импулс за възстановяване
До края на 2020 г. предстои извеждането от експлоатация на още ядрени централи, а Европейската директива за големите горивни инсталации от 2001 г., предвижда спирането и на множество въглищни централи след 2015 г. До каква степен то би мотивирало повишение на газовото потребление зависи най-вече от това по какъв начин ще бъде запълнена пропастта между търсенето на електроенергия и производството й от ВЕИ. Природният газ вече многократно беше посочван като „възможният избор“, след това като „най-логичният избор“ или „изборът по подразбиране“, но към настоящия момент електропроизводителите не са склонни охотно да инвестират в газови централи, особено ако те ще имат възможност да работят само по няколкостотин часа годишно, като допълнение към различни други енергийни източници. За сравнение, до неотдавна икономическите модели за нови централи бяха пресмятани при минимум 4 000 часа натоварване годишно. В допълнение диспечерските изисквания спрямо газовите и въглищните централи ще играят основно значение за постигане на бъдещия деликатен баланс между въглища, газ и цени на CO2 емисии.
Много са неизвестните пред инвеститорите по цялата газова верига, а следователно и пред бъдещата сигурност на доставките.
