Ново изследване на Евроелектрик Инвестиции в електроразпределителни мрежи: от каква регулаторна рамка се нуждаем е проведено в 19 европейски държави.
Цели 20:20:20, както и по- нататъшните амбиции на ЕС за декарбонизация са сред основните двигатели на мащабни инвестиции в следващите години. Нещо повече, за да се поддържа днешното високо качество на снабдяването ще е необходим не само нов мрежови капацитет, но също и рехабилитация и подновяване на съществуващите мрежови активи. В тази все по-динамична среда основното предизвикателство пред операторите на разпределителните мрежи ще бъде да развиват и управляват мрежите си по един надежден, достъпен и устойчив начин като в същото време неутрално се улеснява развитието на пазара и се отговаря на потребностите на клиентите.
Системните операторите на електроразпределителни мрежи трябва да се справят с нарастващите изисквания за инвестиции, които могат да бъдат сведени до следните три основни насоки:
- необходимост да бъдат интегрирани ВЕИ в електроенергийната система
- необходимост да бъдат подменени съществуващите мрежови активи с оглед осигуряването на качествено снабдяване
- развитие на умните мрежи
Икономическата регулация на електроразпределителните компании трябва да бъде преразгледана с оглед мотивирането на тези компании да предприемат ефективни дългосрочни инвестиции. Препоръките на Евроелектрик са следните:
- Определянето на дългосрочна политика не само за производителите и потребителите, но също така и за мрежите
- Определянето на регулирана норма на възвръщаемост по начин, който е прозрачен и основан на дългосрочна постоянна цена на капитала, съобразена с живота на мрежовия актив
- Подобряване на предвидимостта на регулаторната формула
- Премахване на проучванията и развойната дейност (RD&D) от целите за ефективност, определяни от регулатора, позволявайки по-висока възвръщаемост на инвестициите и съобразен с риска амортизационен срок за проекти със значителен риск и по- нататъшно стимулиране на финансирането в мащабни демонстрационни проекти за умни мрежи
- Осигуряване на навременно възстановяване на разходите, свързани с разпространението на умни измервателни уреди от разпределителните компании
Европейската електроенергийна мрежа ще се нуждае от 600 млрд евро инвестиции до 2020 г. като 2/3 от тях трябва да се реализират в разпределението. До 2035 г. делът на разпределението в общите мрежови инвестиции се изчислява да нарасне до 75% и до 80% през 2050.
Във Франция се прогнозира, че необходимостта от инвестициите в разпределение трябва да бъде между 99-111 млрд евро до 2030 в зависимост от сценария за развитие на производството и финансовите трудности, които могат да възникнат. Съществуващият тренд е около 3-3.5 млрд евро годишни капиталови разходи от 2013 г нататък в сравнение с 2,3 евро през 2009 – ръст от почти 40% за по-малко от 5 години.
Във Финландия, с промени в Закона за електронергийния пазар са въведени нови стандарти за сигурността на снабдяването, което от своя страна ще изисква удвояване на инвестициите в разпределение.
В Норвегия инвестициите в мрежа през 2017 ще бъдат около 1,1 млрд евро или над 4 пъти по-високи от нивата през 2006 г. Тази необходимост от инвестиции се дължи на стремглавия растеж на децентрализирано производство, цялостното състояние на мрежата, нарастване на потреблението и навлизането и разпространението на умни мрежи, планирано за 2019 г.
Развитие на планираните мрежови инвестиции в Норвегия
От друга страна операторите на разпределителни мрежи са регулирани компании, които трябва да възстановят разходите си само чрез регулирани приходи, които постъпват чрез мрежовите цени. Ако разпределителните компании не са в състояние да реализират регулярни приходи, то планираните инвестиции няма как да бъдат осъществени. Устойчивото и ефективното дългосрочно регулиране трябва да намери баланса между адекватни цени за потребителите, качество на снабдяването и жизнеспособна рамка за разпределителните компании. Повечето регулаторни схеми установяват правила, определящи одобреното ниво на приходи на разпределителните компании. Възстановяването на разходи чрез регулирани приходи значително влияе на стимулите и бизнес ситуацията за инвестиции. При повечето случаи допълнително регулиране определя структурата на мрежовите тарифи. Регулиране чрез стимули и норма на възвръщаемост са най-честите регулаторни схеми в Европа. Въпреки това самите регулаторни подходи, както и инструментите за тяхното реализиране се различават и правеното на директно сравнение е трудно.
Регулаторен метод норма на възвръщаемост на капиталовите разходите или Горна граница на приходите/ на цените за оперативните разходи е използвания модел за мрежови компании в 10 европейски държави – Португалия, Полша, Литва, Италия, Франция, Финландия, Испания, Дания, Кипър и Чехия. Във Великобритания от 2010 е въведен нов метод на регулиране, основан на резултата. При него регулираният приход не зависи само от разходите, но и от постигнатия резултат (например качество на снабдяването, въвеждане на умни мрежи). Регулаторният метод на един аршин (Yardstick) е прилаган в Норвегия и Холандия.
В изследването си Евролектрик установява, че електроразпределителните компании в европейските държави имат много по-ниска инвестиционна инициатива в сравнение с 2010. При повечето от изследваните 19 държави се установява, че разпределителните компании вземат инвестиционни решения при значителен регулаторен риск и регулираната норма на възвръщаемост е трудно да бъде постигната и/или не е адекватна. Често регулираната норма на възвръщаемост не отразява капиталовия разход на индустрията. Регулираната норма на възвръщаемост следва да бъде определена с мисъл за напред във времето. Пазарната рискова премия и специфичният риск на компанията трябва да се основават на реални пазарни тенденции, които не са изчислени на база исторически стойности и трябва да бъде отчетен също така и високия риск на новите технологии. Възвръщаемостта трябва да бъде съобразена с жизнения цикъл на мрежовите активи – от 30 до 55 години.
В процеса на вземане на инвестиционни решения мениджърите на разпределителните компании в Европа посочват като най-голям регулаторния риск, следван от политическата несигурност.
Кои рискове са най-важни при вземането на инвестиционни решения?
Според изследването на Евроелектрик умните мрежи са гръбнака на ефективността. Умните мрежи ще снабдят разпределителните компании с нови инструменти, които да поддържат системата високо надеждна и достъпна.
Повече интересни факти и добри практики в регулирането и в създаването на стимули за инвестиции в мрежови активи може да прочете в изследването на Евролектрик.
Към изследването на Евроелектрик: тук
