Европейският съюз е в процес на мащабна трансформация на енергийната инфраструктура, обусловена от двойните цели за декарбонизация и енергийна сигурност. Като поредно свидетество на интензивния фокус на Европа върху мрежите, на който ставаме свидетели през последните години, в края на януари ГД Енергетика на ЕК публикува доклада „Инвестиционни нужди на европейската енергийна инфраструктура за осигуряване на декарбонизирана икономика“, изготвен от TRINOMICS/ARTELYS/LBST и предоставящ задълбочена оценка на финансовите изисквания, необходими за подпомагане на прехода, включително инвестиции в преноса и разпределението на електроенергия, водородната инфраструктура, съхранението на енергия и транспорта на CO_₂.

Констатациите показват, че:

• На електроразпределението се падат почти 50% от общите инвестиционни нужди (730 млрд. евро) в периода 2024-2040 г.
• За преносната инфраструктура са необходими приблизително 472 млрд. евро, като над 130 млрд. евро са предназначени за трансгранични проекти.
• Водородната инфраструктура се нуждае от 170 млрд. евро, предимно за изграждане на тръбопроводи.
• Преносът и съхранението на CO_₂ са с най-ниски инвестиционни нужди – между 13,6 и 19,3 млрд. евро.

Анализът оценява планираните инвестиции, изтъкват се пропуските и се разглеждат механизмите за финансова подкрепа от страна на ЕС.

Детайлно резюме на доклада можете да прочетете по-долу, а пълният му текст е достъпен на следния линк.

Инвестиционни нужди в различните инфраструктурни категории

Инфраструктура за пренос на електроенергия

Инвестиционни нужди: 472 млрд. евро (2024-2040 г.)

• Преобладаващ дял – инвестиции в националните електропреносни мрежи (377 млрд. евро), насочени към модернизиране и разширяване на мрежите.
• Трансграничните проекти (130 млрд. евро) имат за цел да засилят европейската енергийна интеграция и сигурност.
• Офшорните електропроводи изискват значителни инвестиции за интегриране на вятърната енергия от Северно и Балтийско море.

Основни предизвикателства

• Забавяне на издаването на разрешителни: Проектите за пренос често отнемат 8-10 години поради регулаторни пречки.
• Недостиг на суровини и материали: Търсенето на кабели и трансформатори изпреварва предлагането, което води до забавяне на проектите.
• Ограничения на работната сила: Недостигът на квалифицирана работна ръка възпрепятства усилията за разширяване на мрежата.

Инфраструктура за разпределение на електроенергия

Необходимост от инвестиции: 730 млрд. евро (2024-2040 г.)

• По-голямата част от новите инсталации за възобновяема енергия се присъединяват на ниво разпределение.
• Необходими са инвестиции за модернизиране на остарялата инфраструктура, особено като се има предвид, че 40% от разпределителните мрежи са на възраст над 40 години.
• Електропроводите и подстанциите за високо напрежение ще бъдат разширени, за да се отговори на нарастването на броя на електрическите превозни средства, термопомпите и децентрализираната слънчева енергия.

Основни предизвикателства

• Фрагментирано регулиране: Операторите на разпределителни системи (ОРС) са изправени пред различни процедури за издаване на разрешителни в различните държави членки на ЕС.
• Недостатъчно финансиране: За разлика от преносните мрежи, разпределителните мрежи разполагат със значително по-ограничени механизми за финансова подкрепа.

Инфраструктура за водород

Необходимост от инвестиции: 170 млрд. евро (2024-2040 г.)

• Тръбопроводи (105,2 млрд. евро): Планирани са над 24 000 км нови тръбопроводи и 14 000 км преоборудвани газопроводи.
• Съхранение на водород (27 млрд. евро): Инвестиции в подземно и течно съхранение на водород.
• Електролизери и терминали за внос (общо 36 млрд. евро): Необходими за увеличаване на производството на екологичен водород.

Основни предизвикателства

• Високи инфраструктурни разходи: Водородната инфраструктура изисква значителни първоначални инвестиции с несигурна възвръщаемост.
• Пазарна несигурност: Търсенето на водород зависи от възприемането му от промишлеността и от политическите стимули.

Съхранение на енергия

Необходимост от инвестиции: 61 милиарда евро

• Ключови технологии са ПАВЕЦ (PHS), системите за съхранение на енергия от батерии (BESS) и пневматично съхранение на енергия (съхранение на енергия от сгъстен въздух – CAES).
• Инвестициите в съхранение са от решаващо значение за осигуряване на гъвкавост и стабилност на мрежата.

Основни предизвикателства

• Липса на пазарни стимули: Инвестициите в областта на съхранението на енергия се затрудняват поради регулаторна несигурност.
• Технологични рискове: Новите технологии имат несигурни криви на разходите и мащабируемост.

Пренос и съхранение на CO₂

Необходимост от инвестиции: 13,6 – 19,3 млрд. евро

• Основно се фокусира върху тръбопроводната инфраструктура за транспортиране на уловения CO_₂ до местата за съхранение.
• Инвестициите в улавянето и съхранението на въглероден двуокис (CCS) остават много несигурни, с ограничена търговска жизнеспособност.

Основни предизвикателства

• Неясна регулаторна рамка: Много държави от ЕС нямат ясни политики за съхранение на CO₂.
• Обществено приемане: Инфраструктурните проекти за CO₂ често се сблъскват със силна обществена опозиция.

Роля на финансовата подкрепа на ЕС

Механизми за финансиране от ЕС

ЕС предлага различни финансови инструменти в подкрепа на инвестициите в енергийна инфраструктура:

1. Механизъм за свързване на Европа в областта на енергетиката (CEF-E ) – Подкрепя трансгранични проекти.
2. InvestEU & Horizon Europe – Предоставя безвъзмездни средства и заеми за иновативни технологии.
3. Модернизационни фондове и фондове за справедлив преход – имат за цел да подкрепят енергийния преход в зависими от въглища региони.
4. Заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – Осигурява нисколихвено финансиране за големи инфраструктурни проекти.

Оценка на финансовия риск

Проучването категоризира енергийните проекти според тяхната финансова жизнеспособност и необходимостта от публична подкрепа:

Препоръки за финансови стратегии

1. Разширяване на гаранционните схеми на ЕС – намаляване на инвестиционните рискове за капиталово интензивни проекти.
2. Увеличаване на финансирането от ЕС за енергийна инфраструктура – Особено за трансгранични проекти.
3. Модели на смесено финансиране – Комбиниране на частен капитал с публични стимули.
4. Емитиране на „зелени“ облигации – Насърчаване на подкрепяните от правителството „зелени“ енергийни облигации.
5. Преразглеждане на правилата за държавна помощ – Допускане на гъвкави механизми за финансиране на енергийната инфраструктура.

Основни констатации и политически препоръки

Инвестиционни приоритети

• Електрическите мрежи (пренос и разпределение) съставляват 79% от общите инвестиционни нужди.
• Инвестициите в областта на водорода и транспортирането на CO₂ ще достигнат своя пик между 2027 и 2031 г. .
• Инвестиционните планове в изпълнение са съсредоточени в Германия, Франция и Нидерландия, на които се падат 53 % от общия брой.

Необходими политически и регулаторни реформи

1. Оптимизиране на процесите за издаване на разрешителни
   • Създаване на рамки за издаване на разрешителни на едно гише в целия ЕС.
   • Намаляване на забавянето на издаването на разрешителни от 8-10 години на 3-5 години.
2. Укрепване на трансграничната енергийна инфраструктура
   • Разширяване на преносните връзки между държавите от ЕС.
   • Приоритетно интегриране на офшорната вятърна енергия в мрежата.
3. Ускоряване на цифровизацията и модернизацията на мрежите
   • Инвестиции в управление на мрежата с помощта на изкуствен интелект.
   • Осигуряване на възможност за наблюдение и автоматизация на мрежата в реално време.
4. Подкрепа за развитието на пазара на водород
   • Въвеждане на дългосрочни споразумения за закупуване на водород.
   • Субсидиране на производството на екологичен водород, за да се стимулира пазарното му проникване.