На 04 октомври 2012, след приемането на първо четене от Европейския парламент на текста на нова директива за енергийната ефективност, Европейския съвет също прие текстовете, като Финландия гласува „въздържал се”, а Испания и Португалия „против”.
Мотивите на Португалия:
Изпълнението на предвидените в Директивата конкретни мерки не е най-оптималният вариант за постигане на енергийна ефективност в Португалия, предвид следното:
- незачитането на енергийните спестявания, които страните вече са постигнали в изпълнение на съществуващата директива за енергийните услуги ще накаже тези страни, които вече са въвели силни политики за енергийна ефективност;
- директивата включва мерки, свързани с реновиране на сградния фонд, които са насочени към страни, чиито климатични условия налагат използването на системи за отопление и охлаждане, но не са приложими от икономическа гледна точка в страни със средни температури през цялата година.
- реновирането на сградите изисква високи първоначални разходи, цената на капитала в Португалия е сравнително по-висока спрямо останалите европейски страни и това комбинирано с факта, че португалските потребители потребяват значително по-малко енергия за отопление и охлаждане ще доведе до съществено по-дълъг срок на откупуване на инвестициите спрямо останалите страни.
- директивата изисква съществени инвестиции от страна на публичните власти за реновиране на обществения сграден фонд, които Португалия трудно може да си позволи, предвид подписаната Програма за финансова помощ, изискваща съществени бюджетни рестрикции.
Мотивите на Испания:
Директивата не предлага разходноефективен начин за постигане на целите за енергийна ефективност в Испания и поставя непропорционална тежест върху някои страни, предвид следното:
- незачитането на ранните действия и постигнатите енергийни спестявания до 2014 наказва страни като Испания с активни политики в областта на енергийната ефективности и направени значителни финансови усилия;
- новата методология за отчитане ще доведе до значителни разходи за адаптиране и административни пречки;
- подкрепят се мерки с краткосрочен ефект, които в дългосрочна перспектива може да не са разходноефективни, особено по отношение на сградния сектор, където периода на възвръщаемост е много дълъг, а спестяванията след 2020 също не се признават;
- задължителната цел за реновиране на публичните сгради ще доведе до значителна тежест на бюджета в краткосрочна перспектива;
- комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия за централизирано топлоснабдяване предполага наличие на инфраструктура, която е налице само в някои страни със специфични климатични условия, инвестиции в такава инфраструктура не са по-силни в настоящата икономическа ситуация.
