В началото на 2025 г. Европейската сметна палата ще публикува преглед на състоянието на електропреносната мрежа в ЕС, изготвен под ръководството на Keit Pentus-Rosimannus, член на ЕСП. Въпреки че за мрежата в Европа съществува много публично достъпна информация, тя е разпокъсана и сложна. Одиторите ще съберат и обобщят тази важна информация, с цел да предоставят данни за анализ и вземане на решения и да получат база за евентуални бъдещи одити в тази област, се казва в съобщението на ЕСП. През последните две години и особено след публикуването на План за действие за електроенергийните мрежи на Европейската комисия темата е все по-често във фокуса на внимание на европейските институции и политически лидери.
„Пълномащабното нашествие на Русия в Украйна постави на изпитание енергийните доставки в Европа и системата не премина теста успешно“ отбелязват одиторите. „Това предупреждение за енергийната сигурност беше необходимо отдавна, тъй като проблемът в тази област назрява от дълго време насам.“ В периода на преход към чиста енергия и прекратяване на използването на изкопаеми горива от Русия Европейският съюз трябва все повече да разчита на енергия от възобновяеми източници. Напредъкът в областта на възобновяемите енергийни източници се ускорява, но производството на чиста енергия и нейният пренос са съвсем различни неща.
Електроенергията представлява около 23 % от общото потребление на енергия в ЕС, като се очаква да нарасне до 30 % през 2030 г. и да достигне 50 % до 2040 г. Преходът от производство на енергия предимно от изкопаеми горива към производство на енергия от възобновяеми източници е свързан със значителни предизвикателства по отношение на електропреносната мрежа (мрежата от инфраструктури, участващи в преноса и разпределението на електроенергия). Това се дължи главно на факта, че производството на енергия от изкопаеми горива е до голяма степен непрекъснато и адаптивно, докато производството на енергия от възобновяеми източници е по естество непостоянно и непредвидимо. Например електроцентрала, захранвана с природен газ, може да бъде задействана бързо и нейната мощност да се регулира динамично според търсенето на енергия. Но слънчевата енергия може да се произвежда само през деня, а вятърната — когато има вятър. Освен това количеството на произведената по този начин енергия не може да бъде определено предварително и зависи изцяло от метеорологичните условия.
Обичайно мрежата е проектирана така, че да доставя електроенергия постоянно и да се регулира при източника. За да бъде съобразена с непостоянния характер на възобновяемите енергийни източници, мрежата се нуждае от значителни подобрения, включително батерии за съхраняване на произведената над капацитета енергия, и цифрови технологии, като интелигентни измервателни уреди и предаватели, за да се постигне по-добро съответствие между предлагането и търсенето на електроенергия в реално време.
Тъй като делът на електроенергията от възобновяеми източници в ЕС се очаква да нарасне от 42 % през 2022 г. на 90 % през 2040 г., тези модернизации на мрежата са по-належащи от всякога. Това не е лесна задача: електропреносната мрежа в ЕС се състои от над 11,3 млн. километра кабели и проводници, които биха могли да обиколят планетата 282 пъти. Европейската комисия изчислява, че до 2030 г. ще са необходими инвестиции в размер на 584 млрд. евро за модернизиране на мрежата.
Именно за да се подготви за задачата си да анализира ефективността на бъдещите инвестиции и предизвикателствата пред енергийна мрежова инфраструктура, Европейската сметна палата се заема да анализира моментното състояние и инвeстиционни нужди и да прецени доколко е надеждна електропреносната система на Европа.
През последната година ЕСП публикува няколко „енергийни“ анализа – относно вятърната енергия, сигурността на доставките на газ и екологичния преход.
