Начало НовиниАнализиСъбитияКакво предлага МФР 2028-2034 г. за осъществяване на прехода към чиста енергия?

Върни се назад

Назад

Какво предлага МФР 2028-2034 г. за осъществяване на прехода към чиста енергия?

Какво предлага МФР 2028-2034 г. за осъществяване на прехода към чиста енергия?

На 16 юли 2025 г. Европейската комисия представи своето предложение за нова, амбициозна и гъвкава многогодишна финансова рамка (МФР), която към момента възлиза на почти 2 трилиона евро.

Новата МФР обхваща периода 2028—2034 г. и ще бъде структурирана в три основни раздела, съобразени с ключовите сфери на дейност на Европейския съюз. Четвъртият раздел ще покрива разходите за европейската публична администрация.

ЕК също така предлага обновено предложение за решение на Съвета относно системата за собствени ресурси на ЕС. Целта на следващата МФР е да постигне по-добър баланс между стабилност в инвестициите и гъвкавостта да се реагира на нови приоритети и кризи.

Финансовите пакети за различните програми и инструменти ще продължат да бъдат основен ориентир за дългосрочно планиране, но ще се даде възможност на бюджетния орган да пренасочва фокуса на разходите всяка година, според нуждите.

ЕС не предвижда да използва заемни средства от капиталовите пазари за покриване на текущи разходи. Изключение може да се направи в случай на сериозна криза или заплаха, когато Съветът може да одобри извънредно финансиране чрез заем, съгласно член 311, параграф 4 от ДФЕС.

Нови собствени ресурси, които да съответстват на общите амбиции

Бюджетът цели да подпомогне Европа в постигането на климатичната цел за 2040 г. и климатична неутралност до 2050 г. За да го постигне, Комисията планира да разшири източниците си на приходи. Това ще осигури нужните средства за приоритетните политики, ще подпомогне изплащането на заемите по NextGenerationEU и ще облекчи националните вноски в общия бюджет. Пет нови източника на приходи са предложени:

  • Схемата за търговия с емисии (СТЕ): 30% от приходите от СТЕ ще влизат в бюджета на ЕС. Очаква се това да носи средно около 9,6 млрд. евро годишно. На този етап се включват само приходите от съществуващата СТЕ 1, без новата схема, обхващаща транспорта и сградите (СТЕ 2).

  • Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM): Част от приходите от CBAM също ще постъпват в бюджета. Според ЕК, това ще донесе средно около 1,4 млрд. евро годишно. CBAM е тясно свързан със СТЕ и цели да изравни въглеродните разходи между местните и внасяните продукти.

  • Ресурс, базиран на несъбрани електронни отпадъци: Ще се прилага ставка от 2 евро на килограм върху несъбраните електронни отпадъци, въз основа на вече събираните данни от Евростат. Очаквани приходи – около 15 млрд. евро годишно, с ежегодна корекция за инфлация.

  • Ресурс от акциз върху тютюна: Ще се основава на минималната ставка на акциза, прилагана от държавите членки върху тютюневите изделия. Приходите се очакват да са около 11,2 млрд. евро годишно.

  • Корпоративен ресурс за Европа (CORE): Еднократна годишна вноска от големи компании с оборот над 100 млн. евро, които оперират в ЕС. Очакваните приходи са около 6,8 млрд. евро на година.

Какво предлага ЕК?
  • Разходна цел : 35 % от средствата в общия бюджет да бъдат използвани за климат и околната среда, мобилизирайки над 700 млрд. евро

‒ за подкрепа на целите в областта на климата и околната среда, смекчаване на изменението на климата, адаптиране и устойчивост; устойчив растеж, иновации и стратегическа независимост

‒ за гарантиране на по-добро съгласуване на мерките за устойчивост на климата и околната среда.

  • Принципът „Не причинявай значителна вреда“:

‒ да се прилага чрез единен, прост и пропорционален подход, като се гарантира, че дейностите, финансирани от ЕС, не причиняват значителна вреда на целите в областта на климата и околната среда.

  • Принципът „Устойчивост на климата при планиране“:

‒ да се прилага за защита на хората и инвестициите от все по-опустошителното въздействие на изменението на климата

‒ да се подготвят и управляват по-добре климатичните рискове, да се ограничат икономическите и социалните разходи и да се насърчават иновативните технологии

  • Подобрена система за наблюдение на разходите на ЕС и резултатите по отношение на зелените цели:

‒ семпла и стабилна система за по-добро проследяване на подкрепяните действия, свързани с бюджета за околната среда и смекчаване на изменението на климата, адаптиране и устойчивост

Какво означава това във финансово отношение?

Как бюджетът ще промени нещата в тази област?
  • Националните и регионалните планове за партньорство ще свържат реформите с чисти инвестиции, като подкрепят целите на ЕС за 2040 г. в областта на климата и енергетиката и подкрепят местните общности и предприятия в прехода към чиста енергия. Тези планове ще помогнат да се отчете по-добре нуждите на всяка територия, тъй като регионите са в центъра на прехода.
  • Европейският фонд за конкурентоспособност ще укрепи икономиката на ЕС чрез инвестиции, насочени към декарбонизация на европейската икономика, както малките, така и големите предприятия. Това ще укрепи развитието на чисти технологии и кръговата икономика, ще стимулира устойчивия транспорт и енергийния преход, като същевременно ще защити климата и природната среда.

‒ Фондът за иновации ще подсили Европейския фонд за конкурентоспособност, като ще увеличи подкрепата за декарбонизация на промишлеността и иновации в чистите технологии.

‒ Банката за декарбонизация на промишлеността, обявена в „Сделата за чиста промишленост“, ще бъде поставена под управлението на Фонда за конкурентоспособност.

  • „Хоризонт“, заедно с 10-ата рамкова програма за научни изследвания и иновации, ще работи с Европейския фонд за конкурентоспособност и Фонда за иновации, за да предостави приложения за научни изследвания и иновации, подкрепящи усилията за декарбонизация.
  • Механизмът за свързване на Европа ще стимулира инвестициите в ключови трансгранични инфраструктурни проекти в секторите на енергетиката и транспорта, които са от решаващо значение за завършването на Енергийния съюз и трансевропейската транспортна мрежа.
  • Инструментът „Глобална Европа“ ще даде възможност на партньорските страни да насърчават партньорства и съюзи за увеличаване на финансовата подкрепа за по-ефективни действия в областта на климата, енергетиката, околната среда и устойчивостта.
  • Няколко други фонда, като „Еразъм+“, „Креативна Европа“ и Механизмът на Съюза за гражданска защита, също ще допринесат за действията в областта на климата чрез своите инвестиции.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: