Препоръки на Eurelectric относно Насоките за прилагане на ценовия таван
На 30 септември беше приет Регламентът на Съвета относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, в които се предвижда документ относно прилагането на ценовия таван върху пазарните приходи на инфрамаргиналните производителите на електроенергия.
Препоръките на сектор „Електроенергетика“ следва да послужат като основа за прилагащия документ, който ще бъде издаден от Европейската комисия в съответствие с чл. 6.5 от Регламента.
Препоръките на енергийния сектор имат следните цели:
- Осигуряване на правилно изчисление на пазарните приходи и следователно правилно прилагане на горната граница на реалните/действителните пазарни приходи (напр. избягване на двойно ограничаване/облагане на един и същ приход или облагане на нереализирани приходи). Неправилната оценка на приходите на даден производител може да доведе до:
- значителни финансови последици и отрицателно въздействие върху доверието на инвеститорите, като увеличи разходите за финансиране на капиталоемкия енергиен преход.
- да намали стимулите за защита на клиентите чрез хеджиране и дългосрочно договаряне
2. Избягване на разнороден подход на прилагане на национално ниво, застрашаващ връщането към нормално функциониране на пазара, като същевременно се осигури достатъчна гъвкавост за адаптиране към различните национални и корпоративни реалности.
Енергийният сектор би искал да предупреди държавите-членки да не използват дерогациите, предвидени в чл. 8, които позволяват отклонение от приетата базова линия на ЕС. Както е подчертано в съображение 11, неравностойното третиране на технологиите за производство на електроенергия би довело до значителни изкривявания. Еднаквото третиране на всички производители, посредници и потребители на електроенергия в цяла Европа ще гарантира, че енергийните ресурси все още се разпределят ефикасно и ще се избегнат изкривявания на трансграничните потоци. Тези участници продължават да купуват и продават електроенергия на единния европейски пазар, но рискуват да се сблъскат с различни версии на обратното изкупуване (плюс допълнителни механизми за ценови контрол), за да се справят с един и същ проблем.
По-специално, Евроелектрик призовава държавите членки да разгледат следните въпроси:
- да се избягва използването на чл. 8.1(a). – таванът на пазарните приходи да не бъде по-нисък от 180 EUR/MWh и да се премахнат другите мерки за контрол на цените на едро на електроенергията, въведени след септември 2021 г.
- да се избягва използването на чл. 8.1, букви в), г) и д) – таванът на пазарните приходи следва да се прилага само за технологиите, изброени в чл. 7.1
Виждането на Евроелектрик относно документа с насоки на Европейската комисия е, че той трябва:
- да вземе предвид сложността на оценката на „пазарните приходи“ и да разгледа всички потоци от приходи/разходи, за да гарантира правилното прилагане на ценовото ограничение:
- в различни времеви рамки (например пазари ден напред и в рамките на деня, сетълмент на балансиращи пазари на физически и финансови инструменти с различен падеж).
- между транзакционни инструменти (включително, но не само, форуърдно/бъдещо хеджиране, извънборсови договори, дългосрочни двустранни договори, вътрешни транзакции, прокси и портфейлно хеджиране, договори за газ, въглища и въглерод, използвани при липса на ликвидни форуърдни пазари на електроенергия, дългосрочни договори за покупка на енергия (PPA) или други транзакции с доставчици/клиенти и др.)
- отчитане на корпоративната структура (при прилагането на ценовия таван трябва да се вземат предвид различните корпоративни организации, за да се гарантира, че се облагат само действителните приходи и че няма приходи, които да се облагат два пъти, тъй като, например, не цялото хеджиране на риска се извършва от организацията, притежаваща производствените активи)
- отчитане на различните юрисдикции (напр. сделките могат да се извършват в различни държави и да подлежат на различни надзорни органи и разпоредби)
2. да бъде позволено на производителите да изчислят действителната стойност на нетните пазарни приходи за периода на доставка на мярката (минимум един месец или в идеалния случай, предвидения период на доставка на мярката) в резултат на всички сделки с електроенергия за този период и след това да приложат съответно горната граница.
3. Оценката на пазарните приходи сделка по сделка не е възможна поради практиката на хеджиране на портфейли, прилагана от повечето енергийни дружества, тъй като няма пряка връзка между производството на дадена централа и конкретен договор или хеджиране. Следователно оценката на пазарните приходи от производителите следва да разглежда целия портфейл от хеджиращи инструменти. Ако пазарните приходи се ограничават транзакция по транзакция (за тези транзакции, за които може да се приложи такова ограничение), съществува риск да не се отчете фактът, че приходите от производството в определен час/период обикновено се получават от множество транзакции (в различни времеви рамки и т.н.) и следователно да се оценят погрешно действителните пазарни приходи, което води до значителни финансови последици и оказва отрицателно въздействие върху доверието на инвеститорите, повишавайки разходите за финансиране на капиталоемкия енергиен преход.
4. Такава оценка се извършва най-много веднъж месечно: по-честото отчитане е изключително сложно и обременително, тъй като производителите трябва да включат не само сделките на различни цени, но и губещите сделки (напр. ако действителното производство е по-ниско от продадената енергия, може да има загуба, когато енергията се купува на пазара – тази загуба трябва да компенсира печалбата). Въпреки че считаме, че минималният срок е месечен, за предпочитане би било да се направи за целия период на мярката, т.е. от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.
С оглед на правилното изчисляване на нетните пазарни приходи и същевременно осигуряване на достатъчна гъвкавост за адаптиране към различните национални и корпоративни реалности, сектор „Електроенергетика“ препоръчва на Европейската комисия и държавите членки да приемат система, основана на самооценка/декларация на производителите на електроенергия и одит от страна на националните регулаторни органи. Тази система не трябва да прави разлика между различните корпоративни структури или естеството на сделките.
Това е единственият възможен начин за справяне с разнообразието от реалности (както се прилага в Испания от септември 2021 г. след прилагането на подобна мярка чрез Кралски указ 17/2021):
1. Производителите на електроенергия подават ежемесечен подробен отчет до [ съответните национални регулаторни органи или други компетентни органи] с:
- Производството на техните инфрамаргинални централи през месеца (по технологични групи и по държави)
- Произведени количества и средна постигната цена (общо количество, продадено/закупено на различни пазари, на крайни клиенти, на контрагенти на едро или чрез вътрешногрупови сделки, със съответната среднопретеглена цена за група технологии, за държава, за месец).
- Производителите на електроенергия имат право да коригират самодекларираните данни в срок от 3 месеца, за да се съобразят с грешки при осчетоводяването или административни грешки.
2. Декларациите на производителите на електроенергия могат да бъдат одитирани от трета страна
3. Националният регулаторен орган проверява самооценката въз основа на извадка от договори/сметки на контрагенти.
Източник: Евроелектрик
