Индивидуалните оценки на 27-те национални енергийни и климатични планове (НПЕК) анализират пътя и амбицията на всяка държава-членка към настоящите цели за климата и енергетиката до 2030 г. Цялостната оценка показва, че държавите-членки са в състояние да постигнат тези цели и най-вече постигат добър напредък към тях. Докладите подчертават приноса на енергийния сектор за възстановяването на ЕС от икономическата криза, създадена от COVID-19. Досега, констатира ЕК, Енергийният съюз се оказа силен пред предизвикателствата, поставени пред нашите енергийни системи и енергийните работници от пандемията.

На 14/10/2020 Комисията публикува индивидуална оценка на всеки национален НПЕК, включително препоръки за потенциалното възползване от страна на всяка държава-членка от механизма за възстановяване и устойчивост.

Изпълнителният вицепрезидент по европейската Зелена сделка, Франс Тимерманс, каза: „Енергийният сектор играе решаваща роля за намаляване на емисиите и постигане на европейската Зелена сделка. Днешният доклад за състоянието на Енергийния съюз показва напредъка, който постигаме, както и предизвикателствата и предстоящите възможности. Инвестициите и реформите, които въведохме, трябва да стимулират екологичното възстановяване и да ни изведат на правия път, за да станем климатично-неутрални до 2050 г.“.

Комисарят по енергетиката Кадри Симсън каза: „Националните енергийни и климатични планове са основен инструмент за нашата работа с държавите-членки за планиране на политиките и инвестициите за зелен и справедлив преход. Сега е моментът да превърнем тези планове в реалност и да ги използваме, за да ни изведе от кризата с Covid-19 с нови работни места и по-конкурентен енергиен съюз.“.

Каква е оценката на българския НПЕК?

Ето по-важните акценти от резюмето на оценката на ЕК в контекста на дадените в него насоки за националния план за възстановяване и устойчивост и финансова подкрепа на NextGenerationEU:

„Въз основа на окончателния НПЕК на България и на приоритетите за инвестиции и реформи, определени за България в рамките на Европейския семестър, службите на Комисията приканват България да разгледа, докато разработва своя национален план за възстановяване и устойчивост, следните инвестиции, свързани с климата и енергетиката и мерки за реформи:

• Мерки в подкрепа на стратегията за постепенно премахване на въглищата с ясен ангажимент за срокове и осигуряване на справедлив преход на регионите, зависими от въглища и лигнитни въглища, придружени от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия;
• Мерки за реформа на енергийния пазар;
• Мерки за насърчаване на инвестиции в обновяване на сгради, фокусирайки се приоритетно върху най-лошо представящите се жилищни сгради;
• Мерки за подобряване на устойчивата транспортна инфраструктура и стимулиране на устойчивата мобилност.“

Налични средства от ЕС 2021-2027: договорени (MFF и NGEU) в текущи цени

Допълнителните средства на ЕС през 2021 -2027 г., достъпни за всички държави-членки на ЕС, които са от значение за изпълнението на енергийните и климатичните планове, включват:

• 91,0 милиарда евро от „Хоризонт Европа“
• 9,1 милиарда евро от InvestEU;
• 29,9 милиарда евро от Механизма за свързване на Европа;
• 360,01 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост;
• 0,9 милиарда евро от Technical Support Instrument;
• 5,4 милиарда евро от програмата LIFE;
• 8,2 милиарда евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; и
• 140,02 милиарда евро от Иновационния фонд.

За повече информация – тук.