Топлофикация София алармира на своя сайт за недостатъчни приходи поради високите цени на квотите емисии на CO2 и цените на природния газ. Цените за потребителите на топлинна енергия до момента са запазени на нивото, определено от КЕВР през месец юли 2021, а именно – 98,48 лв./МВтч.
За този период цените на природния газ се увеличиха над 3 пъти, а средните цени на въглеродните емисии са нараснали в диапазона между 5 и 38 евро/МВтч през различните месеци спрямо прогнозната цена, определена от КЕВР (51 евро/t СО2).
С решение на Народното събрание в края на 2021 г. беше приет Мораториум върху цените на електроенергията, парното и водата за битовите потребители, който продължи до 31.03.2022 г. Решението дойде на фона на предложеното от Комисията за енергийно и водно регулиране поскъпване на електроенергията за бита с 11,5% от 1 януари 2022 г. и на парното – средно с 12,8% .
Впоследствие Правителството прие Механизъм за получаване на компенсации за високите цени на природния газ, който обхвана и топлофикационните дружества. Компенсациите са директно насочвани към дружествата за покриване на част от фактурите за природен газ към съответния доставчик за периода декември 2021 – април 2022.
Топлофикация София е изготвила сравнителен анализ на утвърдената от КЕВР цена на топлинната енергия с Решение Ц-26/01.07.2021 г. и реалната цена за периода, определена по методиката на КЕВР, прилагайки утвърдените цени на природния газ за съответния месец, както и актуалната борсова спот цена на въглеродните емисии за периода на EEX EUA spot market.
При действаща цена от 98 лв./МВтч, реалната цена, изчислена от ТФ София, нараства през тези месеци от 102,14 до 242,87 лв./МВтч. Правителството е отпуснало 173,4 млн. лева, но те се оказват недостатъчни. Констатираният дефицит от 356 млн. лева ще продължи да се увеличава и през месец юни преди очакваното ценово решение на регулатора.
Източник: Топлофикация София
Ако приемем за база сегашните цени на въглеродните квоти и на природния газ, то цените на топлинната енергия трябва да се увеличат с 150%, за да могат да бъдат посрещнати разходите на топлофикационното дружество за следващия период, без това да включва необходимото компенсиране на натрупаните до момента дефицити от дейността топлоснабдяване.
