Изработка на сайт Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияКалоян Стайков: Да слушаме сигналите на пазара, а не да го натискаме

Върни се назад

Назад

Калоян Стайков: Да слушаме сигналите на пазара, а не да го натискаме

Калоян Стайков: Да слушаме сигналите на пазара, а не да го натискаме

В коментар за Владислава Пеева от Медиапул, публикуван на 9 септември 2022 г., главният икономист на EMI Калоян Стайков анализира очакваните ефекти от предложените от ЕК мерки за справяне с енергийната и ценова криза.

Какво ни казва високата цена?

„Предложението няма да ограничи ръста на цената, но ще увеличи търсенето“, смята Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ).

„Идеята на високата цена е, че има разминаване между търсене и предлагане. В случая с газа миналата година разминаването бе, защото търсенето бе високо, а предлагането не можеше да отговори. Сега проблемът е в предлагането, което изкуствено се намалява от Русия. Да се отговори на ситуацията с недостиг на ресурс има два начина – или да се увеличи предлагането, което означава алтернативни доставки на втечнен газ или повече алжирски и норвежки газ или спад на потреблението“, коментира той пред Мediapool.

Според него в краткосрочен план ръстът на предлагането е много труден и за да се успокои цената, трябва да се намали потреблението. „Което може да стане по естествен начин – чрез свръхвисоката цена, защото компании стават неконкурентни и не могат да работят. Макар че част от промишлеността може да използва вместо газ друг вид гориво. Преди дни икономическото министерство излезе с данни, че 60 процента от българските предприятия не могат да заменят газа, но ако останалите го направят, това ще намали потреблението и ще успокои търсенето и цената“, смята икономистът.

Изкуствен ценови таван и нищожна икономия на газ

По думите му единствено ясна е препоръката за намаление на потреблението на газа с 15%, но това означава, че някои ще го направят, други – не. „Самата ЕК изчислява, че пестенето на електроенергия в пиковите часове ще икономиса 1.2 млрд. куб. м природен газ. Което е абсолютно нищо и не помага, но подлага пазара под напрежение и не е ясно как ще работи и до какви злоупотреби може да доведе“, отбелязва Стайков.

Той определя тавана за цената на електроенергията като изкуствен, защото няма отношение към борсите и всички договори продължават да се сключват там, но приходите над 180 евро ще се внасят в държавните бюджети. „Не е ясно как е избран този таван. Доколкото виждам са взели последните три години – 2020 г., когато цената заради пандемията бе много ниска, 2019 г. когато също бе ниска, заради втечнения газ, който се изливаше тук, защото не се разтоварваше в Азия, и 2018 г., когато цената бе малко по-висока. Вземат се сравнително ниски цени, които не отразяват настоящата ситуация на енергиен дефицит“, посочва представителят на ИЕМ.

„Този таван е достатъчен за оперативната дейност на засегнатите електроцентрали, но не и за инвестиционната. 180 евро/МВтч не върши работа за построяването на нова АЕЦ. Същото се отнася и за ТЕЦ. Това работи само за ВЕИ, при това за вятърните малко по-трудно. Но за базовите централи – не, а сегашната ситуацията показва, че точно тяхната липса води до сегашния недостиг, който се трансформира във висока цена“, коментира още той.

Според него таван върху цената на тока обезкуражава инвеститорите и банките да финансират бъдещи базови мощности и капиталите се изтласкват към ВЕИ. „Но те все още са неустойчив производител, поради което не могат да осигурят енергийната сигурност и диверсификация, дори и да се удвоят или утроят ВЕИ-тата. Те все още не могат да бъдат балансирани с батерии за съхранение на електроенергия, които помагат за преход от изключването на ВЕИ до включването на базовата генерация и така не се налага въглищната централа да работи постоянно в паралел“, аргументира той становището си.

Скъпият ток – проблем или стимул

„А всъщност високите цени на енергията могат да са естественият тласък за инсталиране на ВЕИ за собствено потребление. Това е начинът за намаляване на въглеродните емисии, на необходимостта от производство от „мръсни централи“ и от пренос и разпределение, което намалява загубите по мрежата и се спестяват инвестиции в мрежи, трансформатори, подстанции. Не големите ВЕИ-мощности, към които ние залитнахме“, допълва Стайков.

Той смята за по-лесно изземането на нереално високите доходи на производители на електроенергия чрез допълнителен данък върху печалбите им. „Това може да стане като се видят печалбите в предходни години, изчисли се естественият им ръст и дори да се остави по-голям буфер. И което е отгоре, да се „обере“. Но пък от друга страна така не се награждават компании, инвестирали в енергийни мощности, допринасящи всъщност за задоволяване на енергийния дефицит. Един вид: Много сте готини, че ни спасявате от дефицита, ама ще ви вземем 80 процента от печалбите, а газовите няма да ги пипаме“, коментира икономистът.

Грешен подход: Първо трябва да са ясни нуждаещите се, после – парите

„Ако целта е компенсации на потребителите за високите цени, подходът трябва да е обърнат. Първо да е ясно кои имат нужда от помощ, колко голяма трябва да е тя и тогава казваш: Има нужда от толкова пари. Мога да ги взема от данъци, да емитирам дълг или да ги взема от свръхпечалбата на тези компании. Но в последния случай е добре да се вземе това, което трябва, а не всичко над определен таван“, допълва той.

Стайков дава и рецепта за изчисляване на помощите за потребителите. „Всички резултати на търговските дружества са в НАП. При Covid помощите се гледаше промяната на приходите на дружествата и беше ясно кой може да кандидатства за подпомагане. Сега може да се направи същото като се проследяват разходите и специално енергийната компонента и как това влияе на финансовия им резултат. Ако той е три пъти по-голям от миналата година, като на „Нефтохим“, очевидно няма нужда от подкрепа. но ако на КЦМ печалбата е по-ниска, значи имат нужда. Това трябваше отдавна да е направено за енергийните помощи за бизнеса и да се дава само на тези, на които трябва и колкото трябва. А не на всички по равно. Едни нямат никаква необходимост от компенсации, а за друга и недостатъчна. Трябва да е гъвкав механизмът, според движението на цените“, казва още Калоян Стайков пред Мediapool.

Изключително лошо решение е за толкова кратък период от време да се правят такива резки движения и промени на пазара като не е ясно как ще реагират толкова много компании. При това оценка на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) сочи, че няма проблеми със самото функциониране на пазара, а само с търсенето и предлагането, което е конюнктурна обстановка, отбелязва той.

Да слушаме сигналите на пазара, а не да го натискаме

„В момента пазарът изпраща правилния и точен сигнал: Вие разчитате твърде много на енергия, с която не разполагате, а внасяте, и когато тя си промени цената, сте уязвими“, смята икономистът.

Според него отстъплението на ЕК по отношение на пълната либерализация на енергийните пазари не е добър сигнал.

„Ние лесно можем да върнем малките и средни предприятия на настоящия регулиран пазар и това не би трябвало да се отрази върху предлагането на свободния, тъй като кривите на търсене на енергия се изместват от свободния към регулирания пазар. Би трябвало ефектът да е неутрален за пазара, като изключим спада на печалбата на АЕЦ „Козлодуй“. От една страна голяма част от потребителите на свободния пазар в момента не са избрали доставчик и са на такъв от последна инстанция, където цените са много високи. За тези фирми ще е добре да се върнат на регулирания пазар. Но от друга, това ще накаже търговците, които вече са си набрали клиенти, които със сигурност ще се върнат на регулирания пазар, защото там цената е 89 лв./МВтч при таван на борсата за ток от 250 лв./МВтч“, коментира Калоян Стайков.

Той е скептик дали предложенията на ЕК ще бъдат приети на съвета на енергийните министри на 30 септември, тъй като много държави и организации в ЕС са против тези временни механизми. Според него ако се прави промяна на европейския енергиен пазар, тя не трябва да е временна, а принципна. „Като например тази на ACER за промяна на честотата за вдигане на борсовата цена. В момента има алгоритъм, който отчита на определен период поскъпването и го отразява, но цените са много нестабилни и очевидно трябва промяна, защото когато е измислен механизмът не е имало толкова флуктуации. Това е промяна, която има смисъл“, коментира представителят на Института за енергиен мениджмънт.

По думите му догодина ситуацията на газовия пазар ще е коренно различна, защото към Европа се насочва много втечнен газа заради платежоспособността. „Цената няма да падне на 20 евро, но ще е по-ниска от сегашната“, посочва Стайков.

Автор: Владислава Пеева, mediapool.bg

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: