Изработка на сайт Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияКалоян Стайков: Енергийните помощи за бизнеса трябва да са таргетирани и диференцирани

Върни се назад

Назад

Калоян Стайков: Енергийните помощи за бизнеса трябва да са таргетирани и диференцирани

Калоян Стайков: Енергийните помощи за бизнеса трябва да са таргетирани и диференцирани

„Светът, в който живеехме до 2019 г. и който беше характеризиран от икономически цикли, сега е коренно различен. Започва период на нагаждане към новата реалност. В тази обстановка трябва да си малко по-консервативен, т.е. да имаш достатъчно буфери в бюджета, ако нещо се обърка, да може да реагираш. А ако се окаже, че нещата не са толкова лоши, може да се състави листа от чакащи проекти за финансиране“, казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в коментар за в. Капитал.

Той допълва, че трябва да спре практиката да се приема бюджет за една година, а да е ясно, като се планират проекти, как те се отразяват дългосрочно на финансите на държавата в рамките на няколко години. Нужна е и политика, която да е базирана на стремеж към стабилност. Това означава намаляване на дефицита и задържане на нивото на дълга.

„От две години сме в ситуация, в която Румъния беше преди няколко години – политическата нестабилност доведе до това партиите да се надцакват кой ще предложи повече, без да се интересуват какъв ефект се постига. Или казано накратко – да си купуват политически капитал. А това доведе до големи бюджетни дефицити и проблеми“, убеден е Стайков.

Какво може да се направи

Когато държавата иска да направи определени разходи, но за тях не достигат пари, обикновено управляващите или трябва да вдигнат някой данък, или да увеличат дефицита, а оттам и дълга, или да спестят от някое друго перо. Преди десетина дни Велкова заяви публично, че според нея трябва да се търси оптимизиране на разходите за следващата година. Както и че служебният кабинет ще изготви базов проектобюджет за 2023 г., в който ще бъдат дадени и предложения за намаляване на дефицита.

В документа, цитиран от Василев, също има препоръки: „Консолидация (свиване на дефицита – бел. ред.) следва да се търси през намаляване на разходите, в т.ч. отмяна на вече стартирали политики или намаляване/отмяна на данъчни облекчения, а не чрез увеличаване на данъчните ставки или въвеждане на нови данъци. При настоящата международна обстановка резки промени в данъчната политика в посока увеличение на данъчните ставки биха довели до влошаване събираемостта, ръст на сивия сектор, допълнително влошаване на икономическия климат на страната.“

Всъщност политическите партии с шанс да влязат в следващ парламент (виж в каретата надолу отговорите на ГЕРБ, ПП и ДБ, БСП и ДПС не откликнаха на въпросите ни) също дават заявка да няма резки промени в данъчната политика на държавата.

А икономистите са единодушни, че няма нужда данъчните отстъпки като нулев ДДС за хляба или 9% за заведенията да станат постоянни, тъй като от тях вече няма смисъл. Премахването им ще вдигне постъпленията, а и ще се намали изкушението за данъчни измами. Справянето с лобистката съпротива обаче ще изисква доста политическа воля, каквато засега никой не демонстрира.

„Другият проблем са енергийните помощи за бизнеса. Само за септември те са за 900 млн. лв. Бизнесът лесно се пристрастява към ниските цени, а се отнема и стимулът за енергийна ефективност. Индустриалното производство расте, износът расте, което означава, че високите цени не водят до загуба на конкурентоспособност. Тези помощи трябва да са таргетирани и диференцирани“, казва Стайков.

Цялата публикация на Вера Денизова „Краят на охолните бюджети“ можете да прочетете във в. Капитал.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: