Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияКалоян Стайков: Пандемията срина цените, сега те наваксват и вдигат инфлацията

Върни се назад

Назад

Калоян Стайков: Пандемията срина цените, сега те наваксват и вдигат инфлацията

Калоян Стайков: Пандемията срина цените, сега те наваксват и вдигат инфлацията

Интервю на Калоян Стайков за Росен Яръмов, Марица, 25.08.2021

– Доколко има риск високата инфлация да препъне влизането ни в еврозоната?

– Последните заявки, че до 2-3 години ще влезем в еврозоната, не изглеждат реалистични. Независимо как се движи инфлацията – дали е еднократен ефект до края на годината, или ще продължи по-дълго, България като догонваща икономика задължително ще има по-висока инфлация в сравнение със страните от еврозоната.

Това ще продължи известно време, докато достигнем по-висока степен на конвергенция и съответно тогава този ръст ще се нормализира. Това е един неофициален критерий за постигане на по-високо ниво на покупателна способност.

Докато се стигне до този момент, според мен инфлацията у нас ще е по-висока, така че няма да сме изпълнили един от четирите критерия за влизане в еврозоната.

– Г-н Стайков, инфлацията навсякъде расте. В САЩ вече достигна над 5,5 процента. Очакваме ли и при нас такъв скок?

– При нас, а и в Европа като цяло инфлацията е по-ниска, отколкото е в Щатите. В България дори трудно може да се категоризира като висока. Погледнете данните за 2018 и 2019 година и ще видите, че тогава цените растяха много по-бързо.

Инфлацията се увеличава всъщност последните няколко месеца и това не предполага някакъв риск за загуба на потреблението и покупателната способност. Това, което виждаме, е по-скоро статистически ефект, породен от по-бавния ръст и значителното намаляване на някои цени в резултат на пандемията от миналата година.

През 2020 г. влязоха ограниченията и видяхме сериозно забавяне на икономическата активност и на различни социални дейности, буквално сриване на цени на енергийни услуги. За първи път видяхме отрицателни цени за петрола, спекулираше се дали няма да има такива цени и за природния газ, но не стигнахме дотам.

Тази година имаме обратното – сериозно увеличение на икономическата активност, а заедно с него – увеличение на енергийните продукти. Увеличението на природния газ води до увеличение на цените на електроенергията, макар че там има и допълнителен ефект в резултат на по-високото търсене.

Заедно с това може да се прибави друг специфичен елемент, който е, че потреблението се възстановява много по-бързо от предлагането. Производството за момента не смогва да настигне ръста на потреблението. Оттам се наблюдава по-сериозен ръст на цените.

 Потреблението се възстановява много по-бързо от производството и това вдига цените

– Къде ръстът на цените е най-голям?

– При транспорта и транспортните услуги. Той е заради ръста на енергийните стоки. Заедно с това виждаме известно увеличение в сектора за развлечения и култура. А те наваксват миналогодишната суша. Храните обаче като цяло поевтиняват.

Плодове и зеленчуци са с по-ниски цени от миналата година – месото – също. Има повишение при растителните масла, но това е от миналата година и обяснението е лошата реколта.

За сравнение – ръстът на цените през 2018 и 2019 година беше с 3,5-4,5 процента. В същото време последните няколко месеца цените се увеличават с 2-3 процента и едва ли не стана голяма драма! Сега няма ръст на безработицата, пазарът на труда продължава да се възстановява, заплатите растат между 11 и 12 процента, социалните разходи се увеличиха.

– Какви полезни ходове има служебното правителство в тази ситуация?

– Наблюдавахме през последните години, а и през тази политика на увеличаване на доходите, която, естествено, е проинфлационна. България има валутен борд и естествено, не разполага с всички инструменти на паричната политика, които могат да влияят на ръста на цените. А това означава, че фискалната политика има много по-важна роля при овладяването на този ръст.

В момент, в който цените в цял свят се увеличават, ако продължим да имаме такава проинфлационна политика, този процес просто ще се забърза. За това нещо трябва да се внимава и това е важно в условията на настоящия дебат за актуализацията на бюджета.

Служебното правителство предлага допълнителни разходи в размер на 1,8 млрд. лв. и минимално намаление на дефицита с 280 млн. лв. Това означава, че в момента, в който този бюджет влезе в Народното събрание, там ще започне всякакво надцакване за това кой какви виждания има за допълнителни разходи.

Достатъчно е да изпълним законопроектите, внесени при предходния кабинет, които предвиждаха увеличението на харчовете с над милиард. Това е сериозен риск както пред фискалната стабилност, и самата политика, която ще е проинфлационна и ще увеличи този инфлационен натиск. Оттам нататък по веригата може да създаде допълнителни проблеми.

 С предлаганите по-големи харчове при актуализация на бюджета служебното правителство ще напомпа инфлацията

– Доколко бяха потискани досега цените на тока и дали драстичното му поскъпване е неизбежно?

– Това е стара практика при нас и тя се видя много ясно през 2013 и 2014 г., когато за около 12 месеца регулираните цени паднаха с около 15%. Това очевидно не е реалистично и през следващите периоди то бе коригирано. Което пък доведе до сериозни изкривявания както при финансовото състояние на компаниите, така и при очакванията на потребителите.

Това бе при регулирания пазар. При свободния има различни проблеми, които се коренят изключително в това, че той е много концентриран и липсва достатъчно конкуренция. На практика над 80% от количествата на свободния пазар се генерират от държавните компании в БЕХ.

Това значи, че ако при тях има проблем, той се пренася към пазара. Две от тези компании са с изключително ниски пределни разходи – това са АЕЦ „Козлодуй” и ВЕЦ-овете на НЕК. Ясно е, че проблемът се корени в „Марица изток-2”. Той не е нов – знае се от години за него, но нито едно правителство не положи необходимите усилия да предложи дългосрочно решение.

Проблемът е от високите цени на въглеродните емисии и от липсата на ясна перспектива както на тази, така и на останалите въглищни централи. Колко време още ще ги използваме, после ще ги затваряме ли, ще ги газифицираме ли? Както и дали ще има нова ядрена централа. Тази несигурност е идеално поле за спекулации. В момента виждаме точно това.

– Кога ще вземем твърдо решение дали да строим АЕЦ „Белене“, или да правим нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“?

– Трябва да има ясна стратегия как ще изглежда енергийният микс на страната в следващите 15-20 години. На база на тази визия да се вземат различните решения. Тогава да се прецени ще има или няма да има нова ядрена централа, ще продължаваме ли с въглищата от ТЕЦ или ще ги газифицираме.

Ако има планирани нови мощности, значи някои други трябва да се затворят. Това решение липсва – от години нямаме яснота какво точно се случва. От Европа постоянно идват нови и нови изисквания – Трети либерализационен пакет, четвърти, Зелена сделка, намаляване на емисиите и още какво ли не.

Към натрупаните проблеми в сектора се появяват и тези изисквания и не се знае какво точно ще случва. Стратегия просто няма.

– Отлагане и протакане на проблемите в енергетиката ли ни доведоха дотук?

– Политиката се сведе до това да се взимат бързи решения, които да намаляват напрежението тук и там в сектора, но реално няма ясна представа какво ще става следващите години. От чакане и отлагане стигнахме до това, което става в енергийния сектор през този година. Бързите решения водят до нови проблеми, а не решават старите.

Визитка

Калоян Стайков е работил като старши икономист към Института за пазарна икономика. Сега е в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи  новите реформи в енергетиката ни и движението на цените на свободния пазар.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: