Над една трета от жителите на европейските градове са изложени на високи концентрации на прахови частици (ПЧ) във въздуха. Праховите частици са един от най-сериозните замърсители, които вредят на човешкото здраве, тъй като те проникват в чувствителни части на дихателната система. През последните десетилетия ЕС бележи успехи в намаляването на замърсителите във въздуха, които са източник на киселинно съдържание. Нов доклад, публикуван от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), обаче разкрива, че в много райони на Европа не са решени проблемите с концентрацията на ПЧ и с озона близо до земната повърхност.
В много държави концентрациите на замърсители във въздуха са все още над законовите и препоръчителни пределни санитарни стойности в Европа. Всъщност замърсяването на въздуха намалява продължителността на човешкия живот с около две години в най-замърсените градове и райони.
В своя доклад „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2012 г.” ЕАОС разглежда излагането на гражданите на замърсители на въздуха. Докладът дава „моментна снимка“ на качеството на въздуха в Европа. Той има за цел да послужи при разработването на по-ефективни политики за чист въздух.
Основни констатации.
• Праховите частици (ПЧ) носят най-сериозен риск за здравето на хората в ЕС, произтичащ от замърсения въздух, който намалява продължителността на живота. Според цитирани в доклада оценки през 2010 г. 21 % от градското население е било изложено на концентрации на ПЧ десет пъти по-високи от най-строгата санитарна дневна пределна стойност в ЕС. До 30 % от градското население е било изложено на концентрации на по-фини ПЧ 2,5 пъти над по-малко строгите годишни пределни стойности за ЕС. Спрямо референтните равнища на СЗО, които са още по-строги от наложените в европейското законодателство, съответно 81 % и 95 % от жителите на градовете са били изложени на концентрации, надвишаващи референтните санитарни стойности. Този факт подчертава спешната необходимост от предстоящия преглед на законодателството в областта на опазването на чистотата на въздуха.
• Озонът (O3) може да предизвика проблеми с дихателната система и да доведе до преждевременна смърт. Силно засегнати са градовете — 97 % от градското население в ЕС е изложено на концентрации на O3, които са над референтното равнище на СЗО през 2010 г. 17 % от градското население е било изложено на концентрации над целевите стойности на ЕС за O3. През 2009 г. 22 % от обработваемата земя в Европа е била изложена на неблагоприятни концентрации O3, което е довело до селскостопански загуби.
• Азотният диоксид (NO2) е сериозен фактор за евтрофикацията (засилено растително и алгално развитие) и повишаването на киселинното съдържание. Той води също до формирането на ПЧ и O3. През 2010 г. 7 % от европейците, живеещи в градовете, са били изложени на равнища на NO2, които са над определените в ЕС граници. Националните емисии на азотни оксиди в много европейски държави продължават да нарушават таваните, определени в законодателството на ЕС и по линия на договорености в рамките на Обединените нации.
• Бензо(a)пиренът (БАП) е канцерогенно вещество. Сериозен дял от градското население в ЕС (20-29 % в периода между 2008 г. и 2010 г.) е бил изложен на концентрации, надхвърлящи целевите стойности на ЕС, които трябва да бъдат постигнати до 2013 г. Нарастването на емисиите от БАП през последните години следователно е обезпокоително.
• Големи успехи са постигнати със серния диоксид (SO2). Емисиите са намалени драстично през последните години благодарение на законодателството на ЕС, което изисква използването на технологии за пречистване на емисиите и понижаване на сярното съдържание на горивата. 2010 г. е първата година, през която населението не е изложено на концентрации на SO2, по-високи от пределните стойности в ЕС.
• Концентрациите на въглероден моноксид, бензен и тежки метали (арсен, кадмий, никел, олово) в атмосферния въздух като цяло са ниски, локализирани и спорадични, с редки случаи на надвишаване на пределните и целевите стойности, определени в законодателството на ЕС.
