2013 беше определена като „Година на въздуха“ от Еврокомисарят по околната среда Янез Поточник като той посочи качеството на въздуха като негов приоритет. Ключовият фокус е върху амбиция за съществено намаление на саждите до 2020 г. и в периода след това , както и да се регулират емисиите от автомобилния транспорт, другите видове транспорт, извънпътната техника, селско стопанство, малки горивни инсталации и корабоплаването.
Съответствието с действащото законодателство вече е идентифицирано като един от стратегическите приоритети за преразглеждане на политиката относно качеството на въздуха. Повече от десет години, след консенсуса за горните границите на качеството на въздуха, нормите за фини прахови частици ФПЧ10, азотния двуокис и озона са превишени в на много места в цяла Европа. Съответствието с Директивата за националните тавани за емисии (NECD) е на по-задоволително ниво, но въпреки икономическата рецесия, все още няколко държави-членки ще надвишават тавани за азотни оксиди от 2010. В тази връзка ЕС провежда консултация, която поставя въпроса, дали допълнителни мерки трябва да бъдат предприети от ЕС, за да се гарантира съответствие с действащото законодателство в областта на качеството на въздуха.
Енергийният сектор призовава държавниците за постигане на максимално взаимодействие между политиките, като се вземат предвид предимствата и недостатъците. Липсата на количествена информация го прави много трудно на този етап да се даде оценка за възможните цели за хоризонта до 2030, което разколебава индустрията, дали усилията трябва да бъдат продължени, за да се подобри качеството на въздуха и здравето в Европа, по-специално в градските зони и горещи петна. В ЕС, черните въглеродни емисии (сажди) са основно от дизелови двигатели, въглища за домакинствата и дърва. В последната част на консултацията разглежда основните източници на замърсяване на въздуха, включително: автомобилния транспорт, извънпътните машини, малки и средни горивни инсталации, селското стопанство и корабоплаването. Емисиите от тези инсталации обикновено са регламентирани на ниво държава-членка.
