Какво съдържа Съобщението?

Възобновяемата енергия – вятърна и слънчева – дълго време представляваше нова технология, която се нуждаеше от държавна намеса, за да се развива. С технологичния напредък, инвестиционните разходи в слънчеви панели паднаха и производството се разшири; много държави-членки започнаха реформа на техните схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници. В Съобщението се дават насоки за това как най-добре да се реформират съществуващите национални схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници.

В същото време, Съобщението разглежда и резервните мощности (капацитет) за възобновяема енергия: когато слънцето не грее и не духа вятър, електропроизводството трябва да продължи в достатъчни количества, така че да се достави енергия на потребителите и да се поддържа стабилността на електроенергийната система. С увеличаването на производството на възобновяема енергия това се превръща в предизвикателство.

Именно поради тази причина в няколко държави-членки започнаха обсъждания по темата как да се организират и финансират резервни мощности, например въглищни и газови централи, които са достатъчно гъвкави, за да се включват и изключват, когато е необходимо.

В Съобщението се дават насоки за това как тези резервни мощности могат да бъдат проектирани по разходно – ефективен начин и да се възползват от европейския пазар.

Какво е новото в Съобщението?

В него се определят принципите за намеса на държавата в две области:

1. Национални схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници (най-вече слънчева и вятърна енергия)

2. Създаване на резервни мощности за енергията от възобновяеми източници (най-вече централи на въглища и природен газ)

 

Най-добри практики на национални схеми за подкрепа на възобновяемата енергия:

• Подкрепата следва да се ограничава до това, което е необходимо.
• Схемите за подпомагане следва да отговарят на намаляващите производствени разходи. Така, както се увеличава зрелостта на технологията и намаляват инвестиционните разходи за нея – соларните панели, например, струват вече само една малка част от това, което представляваха разходите за тях преди десет години – така тези технологии трябва да бъдат постепенно изложени на пазарни цени и в крайна сметка подкрепата за тях трябва да се премахне напълно.
• Внезапни или ретроактивни промени със задна дата в схемите за подпомагане трябва да се избягват. Оправданите правни очаквания на инвеститорите относно възвръщаемостта на съществуващите инвестиции трябва да се спазват.
• Държавите-членки следва да координират по-добре своите възобновяеми енергийни политики. Възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат произведени там, където слънцето грее най-много или ветровете са най-силни.

 

Принципи относно резервните мощности/капацитети за възобновяема енергия:

•  Преди да се вземе решение относно механизмите за капацитети, правителствата трябва първо да анализират причините за недостатъчното производство.

•  На второ място, трябва да се отстранят всички изкривявания, които могат, на първо място, да пречат на пазара при предоставянето на подходящи стимули за инвестиции в производствени мощности. Такива причини могат да бъдат: регулираните цени, високите субсидии за възобновяема енергия.

• Правителствата трябва да гарантират, че производителите на възобновяема електроенергия реагират на пазарните сигнали и да насърчават гъвкавостта по линия на търсенето, например чрез предлагане на различни тарифи за потребителите, които напр. дават стимули да се използва електроенергия в различни от върховите моменти („интелигентни мрежи“ и „интелигентно отчитане“).

•  Никой механизъм за резервен капацитет не трябва да бъде проектиран само при отчитане националния пазар, а в рамката на европейската перспектива. Това не следва да изключва съществуващите капацитети, само защото те се намират от другата страна на националната граница.

 

Какви конкретни схеми за подпомагане на възобновяемата енергия предлага Комисията?

• Търгове/аукциони: държавите-членки отдават на търг определен капацитет за производство на възобновяема енергия, например за вятър, на най-ниската цена. Това ще насърчи конкуренцията сред производителите от вятърни електроцентрали и ще награди най-ефективните проекти. Това е и подходяща система за други зрели технологии като биомасата. Зряла технология означава, че инвестиционните разходи и рисковете за нея са по-ниски.

• Преференциални премии: на производителите на възобновяема енергия се заплаща пазарна цена плюс премия. Системата продължава да гарантира на инвеститорите разумна и безопасна възвръщаемост, но същевременно ги излага и на пазарните ценови сигнали. Това е разликата със системата на преференциални цени, при която производителите получават фиксирана цена за киловатчас, независимо от пазарната цена. Преференциалните цени са по-подходящи за новите технологии, докато преференциалните премии са по-подходящи за технологии, които се доближават до зрялост и инвестициите и производствените разходи за тях са по-ниски.

• Квотни задължения: Доставчиците на енергия трябва да гарантират, че определен дял/квота от електроенергията, която предоставят, идва от възобновяеми или зелени сертификати. Цената на енергията от възобновяеми източници е пазарната цена. Квотните задължения могат да се прилагат към всички форми на възобновяема енергия, което води до повишаване на конкуренцията. Въпреки това, може да се наложи определена диференциация между технологиите дотолкова, доколкото не всички технологии са в зряла степен.

• Инвестиционна помощ: Когато подкрепата се изплаща предварително (на инвестиционен етап) се избягва това, производителите да произвеждат енергия тогава, когато тя не е необходима. Този тип подкрепа трябва да се предпочита пред подпомагането в процеса на опериране на централата.

• Механизми за сътрудничество. За да се гарантира, че мощностите за възобновяема енергия са построени на места, където производството на електроенергия е най-евтино, схемите за подпомагане трябва да бъдат постепенно отворени извън националните граници. Това трябва да стане чрез използване на механизмите за сътрудничество. Чрез механизмите за сътрудничество, държавите-членки могат да „вземат“ електроенергия от възобновяеми източници, произведена в друга държава-членка с оглед на постигането на целите си за дял на възобновяема енергия през 2020 година. Механизми за сътрудничество включват:

–      статистически прехвърляния, отчитащи производството на ВЕИ-енергия в една държава-членка за постигане на целта на друга държава-членка;

–      съвместни проекти, които са подкрепени от повече от една държава-членка и получената енергия се споделя между тях за целите на постигане на националните им цели;

–   съвместни схеми за подпомагане, чрез които държавите-членки създават обща трансгранична схема за подкрепа на ВЕИ или на ВЕИ-подсектори.

Препоръчва ли се премахването на преференциалните цени? Как?

По линия на преференциалните цени производителите получават фиксирана цена за киловатчас на електроенергията, която произвеждат. Това ги защитава от пазарните сили. Преференциалните цени са полезни при поддържането на ниски рискове за инвеститорите при незрели технологии. Както технологиите са зрели и техния дял от производството достига значителен дял от пазара, този вид защита вече не е необходима и следва да бъде прекратена в рамките на определен период от време. Въпреки това, правителствата трябва да избягват внезапни или ретроактивни (със задна дата) промени в схемите за подкрепа. Оправданите правни очаквания на инвеститорите относно възвръщаемостта на съществуващите инвестиции трябва да се спазват.

Освобождаване от данъчно облагане?

Данъчните облекчения трябва да се използват внимателно, най-малко поради необходимостта от бюджетна консолидация. Трябва да се има предвид, че те се финансират индиректно от всички данъкоплатци.

Какво е въздействието на предлаганите мерки върху държавите-членки?

Съобщението на ЕК от 5 ноември 2013 не е правно-обвързващ акт. Въпреки това, с него се определят основните принципи, които Комисията ще прилага при оценката на държавните интервенции, свързани със схемите за подпомагане на ВЕИ и механизмите за капацитети. Принципите, залегнали в Съобщението, ще ръководят бъдещото прилагане на правилата за държавни помощи на ЕС и бъдещите предложения за енергийно законодателство на ЕС.

Каква е връзката на тези насоки е предвидените такива за държавна помощ за енергетиката и околната среда?

Съобщението и работните документи към него предлагат по-широки политически съображения по няколко неотложни въпроси, които включват публичните интервенции като цяло, макар и не непременно равнозначни на държавна помощ. В допълнение, Комисията скоро ще започне обществена консултация относно насоките за държавна помощ за енергетиката и за околната среда, които ще осигурят рамка за оценка на съвместимостта на мерките, включващи държавна помощ с точни критерии за оценка в съответствие с правилата за държавните помощи. И двата документа са синхронизирани помежду си и се основават на идеята, че публичните интервенции следва, когато е възможно, да бъдат по-пазарно ориентирани, по-отворени към трансгранични решения и дават възможност за по-голяма конкуренция между поддържаните технологии.

Какви са следващите стъпки?

В допълнение към консултациите относно насоките за държавна помощ за енергетиката и за околната среда, Комисията ще обсъди с държавите-членки как принципите, изложени в настоящото съобщение, могат да бъдат приложени на практика. Тя също така ще продължи да работи с националните правителства и регулаторните органи (като част от така наречената група Electricity Coordination Group), за да се гарантира икономическа ефективност и устойчива сигурност на доставките на електроенергия и адекватността на производството.

За повече информация:
към резюме на основните послания на документа: тук
към Насоките: тук