В последно време отново припламна дебатът за енергийната независимост на България. Прави впечатление, че това е тема, по която често има генерално неразбиране, както и липса на аналитично мислене и реални финансови разчети.

Мантрата „енергийна независимост” е нещо, което много хора използват без да знаят какви точно са измеренията му и без да са формулирали ясни количествени и качествени цели. Колко процента от какво означава енергийна независимост? Ако до момента България не е била енергийно независима, защо например имаме най-евтината електроенергия и една от най-ниските цени на природния газ в Европейския съюз? Колко енергийно независими са проспериращи нации като Сингапур и Люксембург, Германия и Швейцария, Южна Корея и Япония? И въобще каква е дефиницията за енергийната независимост? Поне според официални данни на Европейския съюз нашата енергийна зависимост е под средната за Общността.

От друга страна, България има много лесна рецепта за постигане на 70% енергийна независимост. Просто построяваме още два-три големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн без оглед на екологични, финансови или ценови аспекти. След което ударно започваме да горим родните лигнити и ги изгаряме за 15 години. През това време ще се радваме на енергийна независимост, за която мнозина биха ни завидяли. Какво обаче правим след като изчерпаме собствените си полезни изкопаеми? Няма ли по-голям смисъл в това да ги използваме по-умерено или дори да консервираме определени находища за идните поколения? Това са други два въпроса, които никога не са били предмет на сериозни дебати у нас.

Възобновяемите енергийни източници също потенциално могат да увеличат енергийната ни независимост и България ще върви към удвояване на техния дял в крайното брутно енергийно потребление до 2020г. Друг е въпросът каква цена ще платят битовите потребители и предприятията. Сериозни ще са и потенциалните предизвикателства за преносната и разпределителните мрежи във връзка с присъединяванията на ВЕИ проекти и диспечирането на генерираната от тях енергия. Все пак в дългосрочен план трябва да се очаква значително намаляване в цената на енергията от възобновяеми източници.

По отношение доставките на природен газ определено има сравнително лесни и евтини решения. Един от тях е използването на собствени ресурси, като газа, който и в момента се добива в шелфа ни от британска компания. Смята се, че в България има и други залежи на природен газ, експлоатирането на които би могло да увеличи енергийната ни независимост. Вече са издадени и съответни концесии за проучване и добив. Наред с това сравнително лесно могат да бъдат изградени газовите интерконектори със съседни страни, като от особена важност е реверсивната връзка с Турция, както и тези с Гърция и Румъния. На следващо място идват големите проекти „Набуко” и „Южен поток”, доколкото последният диверсифицира маршрут на снабдяването.

И пак въпроси. Какви са финансовите измерения на енергийната независимост, включително при доставките на природен газ? Правени ли са ясни разчети в тази посока? Колко би струвал например терминал за втечнен природен газ и каква е цената на тази суровина, внасяна, да речем, от Катар? А какви са отговорите на същите въпроси, но по отношение идеята за внос на компресиран природен газ от Азербайджан?

Безспорна е зависимостта на България от внос на петрол и производните му продукти, като производителят на горива в страната е само един. Едно от решенията за намаляване на тази зависимост е бъдещото увеличение на биокомпонентата в горивата, което беше поето като ангажимент от България с новия Закон за енергията от възобновяеми източници. Остава реалното смесване да започне през 2012г.

Интересна е темата за историята на руските газови доставки към Европа. Такива има още от времето на Студената война. Първите газови доставки от Съюза за Западна Германия например са осъществени през 1972г. (за България – през 1974г.). И познайте какво. В най-тежките години на Студената война руските газови доставки към „идеологическия враг” не са секвали. Това е така, защото и днес 40% от приходната част в руския бюджет се формира от износа на суровини. Последното означава, че съществува взаимна зависимост между доставчик и клиент, тоест темата не може и не трябва да се разглежда едностранчиво.

И едно уточнение. За газовата криза от началото на 2009-а отговорността беше на транзитната страна (Украйна), а не на доставчика. Това също трябва да бъде разбрано веднъж завинаги. Именно Русия няма абсолютно никакъв интерес от спиране на приходите от суровини и от влошаване на имиджа си като надежден доставчик. По тази тема две мнения няма.

Не трябва да се забравя и друго. Проектираните ядрени мощности в България могат да работят не само с руско гориво, но и с такова от САЩ, Великобритания и от където и да е другаде. Това също е аргумент против тезата, че ядрената енергетика задълбочава енергийната зависимост на България от Русия. Темата така или иначе изисква сериозен анализ, повече размисъл и по-малко политически лозунги. Трябва обаче да бъдат дадени отговори и на други въпроси. Какви са цените на ядрено гориво, което потенциално биха могли да доставят различни от Русия източници? И какви са допълнителните условия, свързани с доставката му, евентуалното транспортиране и/или съхранение на отработеното гориво и неговото утилизиране? Ако за годишната горивна кампания на една АЕЦ е необходимо гориво, побиращо се в три камиона, това не гарантира ли относителната независимост на този тип генерация от ежедневни доставки на суровини и от ценови колебания? Пак въпроси, по които дебати няма.

Първо, енергийната независимост не води непременно до благосъстояние. За справка – Русия. Второ, относително по-високата енергийната зависимост на едни държави не води непременно до по-високи цени. Трето, България не е сред най-зависимите енергийно държави в Европа. Но това не пречи да сме най-бедни. Четвърто, сравнително бързо може да станем много по-независими енергийно. Пето – относително по-голямата енергийна независимост също има своята цена и до момента по темата не са били водени сериозни дебати. Тоест, никой не е питал обществото колко и дали е готово да плати за по-висок процент независимост. Шесто – зависимостта обикновено не е едностранна, защото който плаща, той поръчва и музиката. Седмо – България е на прав път, поне що се отнася до диверсифицираните доставки на газ и предстоящото увеличение дела на ВЕИ. Осмо – липсва общоприета дефиниция за енергийна независимост. Девето – въпреки това темата постоянно се експлоатира, включително като част от предизборния инструментариум. Десето – енергийната независимост е тема, по която обикновено не мислим рационално и с аргументи, а емоционално и с политически лозунги.