Дали някой е изчислил колко ще струва на ЕС да се изведат от експлоатация ядрените централи в Германия и да се изградят наново в Обединеното кралство?!

ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД

Karel Beckman, главен редактор на EER

По отношение на енергийния сектор мнозина смятат, че вътрешният енергиен пазар е в криза. Едностранчивата позиция по темата изглежда е често срещана и напрежението в системата като че ли расте.  Следва ли енергийният пазар пътят на Еврозоната?

Това е въпрос, който се повдига често на енергийни конференции тези дни: „Дали някой е изчислил колко ще струва на ЕС да се изведат от експлоатация атомните електроцентрали в Германия и да се изградят наново в Обединеното кралство?

Този ироничен въпрос е насочен към сърцето на проблемите на европейския енергиен пазар: ние трябва да се обединяваме за общ пазар с равни условия в целия ЕС – всъщност, лидерите на ЕС са обещали, че ще достигнем тази цел през 2014 г., но в действителност все още доста от националните правителства провеждат свои собствени енергийни политики, често без много да отделят внимание за тяхното въздействие върху по-широкия европейски пазар. Енергийната стратегия на Германия (Energiewende) и новият енергиен закон на Великобритания са добър пример за това, но в никакъв случай не са единствен.

В „Съобщението“ си за вътрешния енергиен пазар, публикувано през ноември тази година, Европейската комисия казва, че „е постигнат напредък“, но добавя, че за да се „завърши“ вътрешният енергиен пазар до 2014 г., „трябва да се направи повече“. Последното е твърде слабо казано.

EER миналия месец проведе конференция в Брюксел, посветена на темата за вътрешния енергиен пазар. По време на събитието, Inge Bernaerts, началник на отдел Вътрешен пазар и пазари на едро в Генерална дирекция Енергетика, каза, че вътрешният пазар досега е довел до „по-голям избор, по-голяма сигурност на доставките, както и най-ниска цена“. Но тя също така посочи, че все още има три основни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени: предизвикателството на принудата, предизвикателството на инвестициите, както и предизвикателствата от включването на потребителите.

Полу–празна ли е чашата или наполовина пълна?

По време на EER конференцията стана ясно, че вътрешният пазар е изправен пред редица сериозни проблеми:

Първото е, че все още липсва конкуренция в много страни. The Citizen’s Energy Forum, орган, създаден от Европейската комисия през 2007 г., за да се защитят интересите на потребителите, отбелязва в коментар към Съобщението на ЕК, че в 8 страни от ЕС над 80% от производствения капацитет все още се контролира от историческите доставчици. (Това е по същество, което има предвид Bernaerts под „предизвикателството на принудата“). Един от участниците в конференцията заяви, че скоростта на смяна на доставчика от страна на белгийските индустриални потребители от 2005 г. насам –  за да се спомене само един пример – е нула. На практика просто няма алтернативни доставчици.

Вторият основен проблем е, че инвестициите в инфраструктурата изостават. „Работният документ“ на ЕК, който бе представен със Съобщението й и който представлява преглед на „инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура“, отбелязва, че „въпреки че инвестиции се правят във всички сектори, не се достига до степента, необходима, за да се посрещнат политическите амбиции.“

Третият проблем (някои казват, че това е основният проблем) е, че все още има липса на интерес на потребителите на енергийния пазар. Според Гражданския енергиен форум, само един от трима потребители в ЕС сравнява оферти между доставчици. Форумът посочва, че потребителите могат да спестят до €13 милиарда годишно чрез смяна на доставчика. Усложняващ фактор е, че, както Комисията отбелязва, 16 страни в ЕС все още са с регулирани потребителски цени, което, разбира се, не дава никакъв стимул за потребителите да станат активни на пазара.

Всичките тези са до известна степен познати проблеми. Но много участници на пазара смятат, че в този момент напрежението в системата по-скоро се повишава, а ситуацията не се подобрява. Така например, много държави-членки обмислят създаването на национални схеми за резервен капацитет, за да организират осигуряването на конвенционални мощности за баланс на нарастващото електропроизводство от възобновяеми източници. Тези схеми ще подкопаят още повече конкуренцията на пазара.

А има и много други примери за неправилно функциониране. Някои правителства забраниха проучването на шистов газ. Много от тях отказват да подкрепят схеми за улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Схемата за търговия с емисии (ETS) за момента също изглежда напълно провалена.

Един от най-лошите пазарни сегменти в този момент е електропроизводството от природен газ. Относително високите цени на природния газ в Европа и неуспехът на схемата за търговия с емисии доведоха до замяната на природния газ с въглища – което е увеличаване на емисиите на CO2 и подкопаване на политиката по декарбонизация на ЕС.

В крайна сметка изглежда, че има много причини за опасение, че енергийният пазар върви по пътя на друг голям проект на ЕС, започнат през 1990 г. – Еврозоната.

Все пак, изглежда, че настроението в Генерална дирекция Енергетика на Европейската комисия в никакъв случай не е на паднали духом. Кореспондентът Соня ван Ренсен и главният редактор на EER Карел Бекман са обнадеждени от интервюто си с Филип Лоу, най-висшия държавен служител в енергийната бюрокрация на ЕС, което е изненадващо оптимистично. Той приписва много от проблемите на вътрешния енергиен пазар, като например липсата на инвестиции, на икономическата криза. Други проблеми, казва той, са с преходен характер, като преминаването от газ на въглища.

Лоу отхвърля всякакви аналогии с кризата в Еврозоната. Той отбелязва, че финансовата кризаполяризира и разделя, докато предизвикателствата в енергийния сектор обединяват, а не разделят: „Всеки един политик в Европа е под напрежение, докато се увери, че лампите светят и цените остават ниски. Енергетиката- отбелязва той – е част от решението на икономическото възстановяване, а не част от проблема“.

Хубаво е да се знае, че все още има политици с оптимистична визия за енергийното развитие на Стария континент. Имахме достатъчно лоши новини напоследък. Главният редактор на EER вярва, че има дни, през които просто трябва да вярваме, че всичко ще бъде наред. Това е един от тях.