Един ефективен, свързан и прозрачен вътрешен енергиен пазар в Европа може да предложи на гражданите и предприятията сигурни и устойчиви доставки на енергия на възможно най-ниска цена.
В съобщение относно функционирането на вътрешния енергиен пазар Комисията призовава държавите членки към повече усилия за транспонирането и прилагането на съществуващите правила за вътрешния енергиен пазар на ЕС. Комисията ще си сътрудничи с държавите членки, за да се дадат повече права на потребителите и да се намалят държавните интервенции, които изкривяват пазара.
Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заявява: „Когато става дума за газ и електроенергия, гражданите и предприятията се интересуват от две неща — сигурност на доставките по всяко време и приемливи цени. Това ще бъде постигнато най-добре при функциониращ европейски енергиен пазар.“
Вече е постигнат напредък при предлагането на по-голям избор на потребителите, поддържането на стабилни цени на едро и постоянното осигуряване на достатъчни количества, но все още трябва да се работи за реализирането на пълния потенциал на един действително интегриран европейски пазар.
Комисията предвижда няколко дейности с цел завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС до 2014 г. Те включват:
- Прилагане на законодателството за вътрешния пазар и налагане на правилата за конкуренцията. Макар че от крайния срок март 2011 г. изтекоха 20 месеца, някои държави членки все още не са транспонирали изцяло третия пакет за енергийния пазар. Комисията ще продължи да прилага процедури за нарушение, за да гарантира правилното прилагане на съответните европейски правила. Правилата във връзка с конкуренцията трябва да се наложат енергично, за да се гарантират равнопоставени условия за дейността на всички участници на пазара.
- Повече права на потребителите. Проучванията показват, че само един от всеки трима потребители сравнява офертите за предоставяне на услуги. По предварителна оценка потребителите в ЕС биха могли да спестят до 13 милиарда евро годишно, ако се прехвърлят на най-изгодната налична тарифа за електроенергия. Комисията ще гарантира, че залегналите в европейското законодателство права на потребителите присъстват явно в националните закони и всички участници на пазара ги зачитат. Това включва правото на прехвърляне от един към друг доставчик в рамките на три седмици без никакви разходи. Комисията ще насърчава и внедряването на интелигентни системи за отчитане, които ще позволят на потребителите да управляват консумацията си в реално време и да упражняват по-добър контрол върху сметките си за енергопотребление. Ще бъде обърнато особено внимание на защитата на уязвими потребители. Освен това, EU Retail Energy Markets Transparency Report (докладът за прозрачността на енергийните пазари на дребно в ЕС) дава препоръки за ясно представяне на цените, тарифите и офертите. Освен това, понастоящем само 9 държави членки (Австрия, Чешката република, Германия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Словения, Швеция и Обединеното кралство) нямат регулирани цени на дребно на енергията. Цените, определяни чрез държавна интервенция, не осигуряват на потребителите възможно най-изгодната оферта. Такава интервенция носи риск да създаде измамно усещане за защитеност, което отнема стимула на потребителите активно да търсят по-добри възможности, включително и услуги във връзка с енергийната ефективност. Освен това, регулираните цени за крайните потребители възпрепятстват инвестициите. Те пречат на дружествата да излязат на пазара и да инвестират в ново енергопроизводство. Цените, регулирани под себестойността, водят до задлъжняване, което в крайна сметка натоварва данъкоплатците.
- Осигуряване на гъвкава пазарна структура. Някои държави членки планират подкрепа за енергопроизводителите, предоставящи капацитет, за да гарантират достатъчната му наличност дори когато променливите източници на електроенергия, като вятърът и слънчевото греене, не са в състояние да произвеждат. Това се нарича механизъм за заплащане на капацитет. Преждевременно въведените и зле проектирани механизми за заплащане на капацитети могат обаче да доведат до раздробяване на вътрешния пазар и да възпрепятстват инвестициите. Преди въвеждането на такива механизми държавите членки следва да анализират дали липсват инвестиции в енергопроизводството и защо. Преди държавите членки да се намесят на пазара в национален мащаб, следва да се разгледат трансгранични решения. Обикновено европейските решения са по-ефективни по отношение на разходите.
Контекст
България
Ключови въпроси
Трябва да се осигури независимостта на операторите на преносната и разпределителните мрежи и да се организира правилно функциониращ балансиращ пазар. България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган – ДКЕВР.
Що се отнася до газовия пазар, България трябва да изгради организиран пазар на едро, с цел да предостави възможност на конкуренти на Булгаргаз да навлязат на пазара. Трябва да бъде приложено изискването за предоставяне на пълен достъп на трети страни до газопреносната мрежа, включително възможността за виртуални обратни потоци за всички газопроводи.
Националната газопреносна система трябва да бъде напълно свързана с „транзитната“ система и източниците на доставки да бъдат диверсифицирани, предвид високата зависимост от внос на природен газ от Русия. Без да се подценява задължението за осигуряване на адекватна защита на уязвимите потребители, регулираните цени трябва постепенно да бъдат премахнати.
Регулаторните пречки пред смяната на доставчика, например допълнителни разходи, трябва да бъдат премахнати и смяната на доставчика трябва да бъде проактивно подкрепяна посредством мерки за прозрачност и информация. България трябва да продължи да развива активни мерки от страна на търсенето – например клаузи за прекратяване – с цел управление на потреблението, особено в случаи на прекъсване на доставките. Разширяването на капацитета на подземното хранилище и капацитета на интерконекторните връзки със съседните газопреносни системи ще помогне да се намали зависимостта от външни рискове, както беше препоръчано от Съвета.
Общ преглед
Системните оператори все още не са сертифицирани. Намерението на България е да реализира модел на Независим преносен системен оператор и за двамата оператори.
Електроразпределителната система е приватизирана и е собственост на CEZ, EVN и Energo-Pro. Дейностите по разпределение и доставка на електроенергия са юридически отделени.
Съществуват 29 газоразпределителни компании, които не са юридически отделени от доставчика, порада факта, че обслужват под 100 000 клиенти.
Електроенергия
Пазарът на едро се състои от регулиран и пазарен сегмент, като и в двата НЕК играе основна роля. На регулирания сегмент НЕК купува електроенергия от задължителни квоти, на регулирани цени, от независимите производители и отчасти от собствения си производствен микс, и я продава по регулирани цени на четирите разпределителни компании, доставящи енергия на битови потребители и малки и средни предприятия.
НЕК купува електричество и от комбинирано производство и от ВЕИ производители по фиксирани преференциални тарифи, определени от ДКЕВР. Отделно от това, НЕК купува електроенергия от ТЕЦ на свободния пазар по нерегулирани цени, съгласно дългосрочни договори за изкупуване на енергия.
НЕК притежава електропреносната мрежа и е доставчик от последна инстанция на големите индустриални потребители. Дъщерната компания на НЕК, ЕСО управлява мрежата и организира балансиращ пазар, на който отново НЕК играе ключова роля.
Няма електроенергийна борса и няма организиран пазар за ден напред. От 2010 г. се провеждат тестове и изпитания по приетите пазарни правила, включително търговия ден напред. През 2012 г. започнаха и изпитания за въвеждането на електроенергийна борса.
Системата на квоти за регулиран и свободен пазар практически парализира функционирането на пазара на едро, тъй като производителите са задължени да продават продукцията си на НЕК по регулирани цени и не могат свободно да се договарят с доставчиците.
В допълнение, според комисията България все още има система на тарифи за пренос, базирана на транзакциите, включително редица мрежови добавки, които са бариера за износа и възпрепятстват свободния трансграничен обмен на електроенергия. Нивото на пазарна интеграция е ниско: координирани двустранни трансгранични преносни способности не се предлагат от България към Гърция и Румъния за всички времеви отрязъци.
Булгаргаз ЕАД е единственият вносител и осъществява търговията на едро по регулирани цени. Държи пазарен дял от 84,16% за 2011 г., оставащите 15,84% са от местен добив, в който са ангажирани Мелроуз Рисорсез АД и ПДНГ АД. Те доставят газ и на крайни клиенти.
ПАЗАР НА ДРЕБНО
Електроенергия
Няма смяна на доставчик. Това отчасти се дължи на факта, че потребителите, които се отказват от регионалните си лицензирани доставчици, за всеки 1000 кубични метра газ трябва да плащат допълнителна транзитна такса на газоразпределителните компании, през чиято обособена територия го транпортират. Въпреки че цените на дребно на природния газ в България са сред най-ниските в Европа, те са повишени съществено през последните години.
Потребителите
Въпреки че няма утвърден единен инструмент за сравнение на цените, ДКЕВР изисква доставчиците да предоставят информация за цените на крайните клиенти. Електро- и газоразпределителните компании предлагат онлайн калкулатори на цени за клиентите си.
За клиентите се предлага двустепенен модел за обработка на жалби и оплаквания – първо до енергийната компания, след това до ДКЕВР, ако отговорът не е задоволителен.
ДКЕВР от своя страна осигурява подкрепа при доброволно извънсъдебно уреждане на спорове.Няма официален план за въвеждане на умно измерване на консумацията и на Комисията не са предоставени анализи разходи-ползи от тази и друга подобни мерки.4
Електричество
На България ще й бъде необходима и допълнителна трангранична преносна инфраструктура, за да се укрепят връзките с Централна и Западна Европа, както и да се осигурят възможности за износ на ВЕИ енергия.
В същото време България е важна транзитна държава за доставките на руски газ за Балканите, Гърция, Турция и Македония.
В опит да се справи с тази ситуация, пораждаща риск за сигурността на доставките и да диверсифицира източниците на природен газ, страната планира няколко инвестиционни проекта.
Стартирани са проекти за разширение на капацитета на газовото хранилище в Чирен, за свързване на българската газопреносна система с Румъния, Сърбия и Гърция. Капацитетът за обратни потоци на границите с Румъния и Гърция обаче все още е силно ограничен. По-нататъшното разширяване на капацитета на подземното хранилище ще намали уязвимостта към външни рискове.
Рисковете от прекъсване на снабдяването могат да бъдат допълнително посрещнати чрез мерки за управление на потреблението. За укрепване и развитие на газоразпределителните мрежи само през 2010 г. са инвестирани 35 милиона евро и са изградени повече от 400,000 км газоразпределителни мрежи.
Очаквайте още анализи на ЕМИ по темата.
