Комисията с поглед към 2030 г. по отношение на климата и енергетиката

Европейската комисия предприе първата стъпка към разработването на рамка за политиките на Европейския съюз в областта на изменението на климата и енергетиката до 2030 г. Тя прие Зелена книга, с която поставя началото на обществена консултация относно съдържанието на рамката за 2030 г. Комисията също така публикува съобщение за консултация относно бъдещето на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (УСВД) в Европа, с което се цели да започне дебат по възможните варианти да се гарантира своевременното развитие в тази област. Накрая, Комисията прие доклад за оценка на напредъка на държавите членки по техните цели до 2020 г. за енергията от възобновяеми източници, както и доклади относно устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса, потребявани в ЕС.

Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „Трябва възможно най-бързо да определим рамката за нашата политика в областта на климата и енергетиката до 2030 г., за да гарантираме подходящи инвестиции, които ще доведат до устойчив растеж, достъпни конкурентоспособни цени на енергията и по-голяма сигурност на енергийните доставки. Новата рамка трябва да е съобразена с последствията от икономическата криза, но същевременно да е и достатъчно амбициозна, за да се постигне необходимата дългосрочна цел за намаляване на емисиите с 80—95 % до 2050 г.“

Според Кони Хедегор, европейски комисар за действията в областта на климата: „Зависимостта на Европа от чуждестранни изкопаеми горива нараства с всяка изминала година. Това означава, че за европейците енергията става все по-скъпа и на все по-непосилни цени. Не е много разумно да се продължава така. Очевидно това не е разумно нито за климата, нито за нашата икономика и конкурентоспособност. Затова решихме, че до 2050 г. искаме да изградим в Европа общество с ниски емисии на въглероден диоксид. Имаме цели за 2020 г., но за повечето инвеститори 2020 г. вече чука на вратата. Време е да се определят целите за 2030 г. Колкото по-рано направим това, толкова по-голяма сигурност ще дадем на нашите предприятия и инвеститори. И колкото по-амбициозни са тези цели, толкова по-добре ще бъде това за климата.“

Зелена книга относно рамката за политиките до 2030 г.

В Зелената книга се повдигат редица въпроси, включително следните:

• Какви цели следва да се поставят за 2030 г. по вид, естество и на какво равнище?
• Как може да се постигне съгласуваност между различните инструменти на политиките?
• Как енергийната система може да допринесе в най-голяма степен за конкурентоспособността на ЕС?
• Как могат да се вземат предвид различните възможности за действие на държавите членки?

Консултацията ще продължи до 2 юли. Въз основа на становищата, изразени от държавите членки, институциите на ЕС и заинтересованите страни, Комисията възнамерява до края на тази година да представи рамка на ЕС за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Яснотата относно това ще даде сигурност на инвеститорите и ще стимулира иновациите и търсенето на технологии с ниски въглеродни емисии, което ще съдейства за изграждането на по-конкурентоспособна, устойчива и по-стабилна в енергийно отношение европейска икономика. Рамката за 2030 г. ще се основава на натрупания опит и извлечените поуки от рамката за 2020 г., като ще посочва къде могат да се направят подобрения. За целта ще се вземат под внимание промените, настъпили след 2020 г. — например в енергийната система и икономиката, както и развитието в международен мащаб.

Улавяне и съхранение на въглероден диоксид

В публикуваното съобщение за консултацията се посочват пречките, поради които УСВД не успяха да се развиват с темпото, предвидено през 2007 г. Например твърде ниските цени по схемата на ЕС за търговия с емисии в сравнение с първоначалните очаквания не стимулираха икономическите оператори да инвестират в УСВД.

В съобщението се обсъждат варианти за по-нататъшно насърчаване на навременното демонстриране и ранното внедряване на УСВД и се приканва за представяне на становища относно ролята на УСВД в Европа. Комисията ще вземе предвид получените отговори в резултат на консултацията при разработването на рамката за политиките до 2030 г.

Въпроси и отговори във връзка с  Консултативно съобщение относно бъдещето на улавянето и съхранението на въглерод в Европа

Какво е улавяне и съхранение на въглерод (УСВ)?

Улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) е набор от технологии, които улавят въглеродния диоксид (CO2), изпускан от промишлените инсталации, работещи на изкопаеми горива, транспортират го до подходящо място за съхранение, и го съхраняват в подземни геоложки обекти, с цел отстраняването му за постоянно от атмосферата.

Защо имаме нужда от УСВ?

Европейският съюз се е ангажирал с намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г., защото е необходимо покачването на световните температури да се ограничи под 2 градуса. Съществуват няколко начина за постигане на декарбонизация, които включват енергийна ефективност, повишено използване на възобновяеми енергии и безвъглеродни източници на енергия. При това, в контекста на нарастващото търсене на енергия, което вероятно ще бъде задоволено в огромната си част от изкопаеми горива, широкото въвеждане на УСВ вероятно ще бъде един от необходимите варианти за смекчаване на изменението на климата.

Ролята на УСВ за ефективно спрямо разходите смекчаване на изменението на климата беше потвърдена от Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. и от Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, и двете публикувани от Европейската комисия през 2011 г., като всички сценарии в тях са свързани с използването на УСВ.

Каква е целта на публикуваното съобщение?

Днешното съобщение обобщава състоянието на развитие на УСВ и идентифицира пречките, които не позволиха на технологията да навлезе в Европа с темпа, предвиден първоначално през 2007 г. Съобщението разглежда също така някои от възможните варианти за насърчаване на навременното демонстриране и ранното разгръщане на УСВ в Европа и укрепването на неговата дългосрочна стопанска обосновка. Добре дошли са вижданията на заинтересованите страни за това коя би била най-добрата рамка за политиката, за да се осигури, без повече отлагане, осъществяването на демонстрационни проекти, както и по-нататъшното разгръщане на УСВ, ако бъде доказано, че УСВ е търговски и технически осъществимо.

Колко зряло технически е УСВ?

В света работят успешно повече от 20 демонстрационни проекта за УСВ в малък мащаб, като два от тях са в Европа (в Норвегия), и нито един на територията на ЕС. Повечето от тях са промишлени приложения, такива като преработката на нефт и газ или химическото производство, като улавянето на CO2 е по търговски причини. Осем от тези проекти са с пълната верига на УСВ, като пет от тях са икономически осъществими благодарение на подобреното извличане на нефта от находищата, при които СО2 се използва за увеличаване на добива на суров нефт.

Въпреки това, УСВ все още не е използвано в голям мащаб за смекчаване на изменението на климата. Поради това, снижаването на разходите и осигуряването на стопанска обосновка продължават да бъдат предизвикателство.

Защо УСВ все още не е спечелило позиции в ЕС?

Изпълнението на предвидените демонстрационни проекти в Европа се оказа по-трудно от първоначално предвиденото. Това се дължи на редица фактори, но основните от тях са главно липсата на дългосрочна стопанска обосновка, както и стойността на технологиите за УСВ. При сегашните цени на въглеродните емисии, които са много ниски, както и без никакви други правни ограничения или стимули, икономическите оператори нямат стимул да инвестират в УСВ. Някои проекти (тези, които предвиждат съхранение на сушата) се сблъскаха със силна обществена опозиция. Въпреки че в Европа вероятно съществува достатъчно капацитет за съхранение, не целият капацитет е достъпен или разположен в близост до източници на емисии на CO2. Някои държави членки решиха да забранят или ограничат съхранението на CO2 на техните национални територии. В допълнение, необходима е подходяща транспортна инфраструктура за ефикасното свързване на източниците на CO2 с поглъщателите.

Колко ще струва УСВ?

Според последните оценки на Съвместния изследователски център, първото поколение електроцентрали с УСВ се очаква да бъдат с около 60—100 % по-скъпи, отколкото подобна конвенционална електроцентрала, в зависимост от избраната технологии за улавяне. След като започне използването на електроцентрали с УСВ, разходите ще се понижат, благодарение на ИРД и на икономии от мащаба. Разходите за улавяне на CO2 от промишлени приложения ще варират също в зависимост от приложението, но могат в много случаи да бъдат по-ниски от тези при производството на електроенергия, поради по-високата концентрация на СО2 в димните газове.

Оценките за експлоатационните разходи на УСВ варират, в зависимост от горивото, технологиите и вида съхранение, но повечето изчисления по текущи цени попадат в интервала 30—100 EUR/тон съхранен CO2 (средно 40 EUR/тон избегнати емисии на CO2 за въглищни електроцентрали; и 80 EUR/тон избегнати емисии на CO2 за електроцентрали на природен газ. В допълнение, трябва да бъдат отчетени разходите за транспорт и съхранение). Тези разходи се очаква значително да намалеят, след като технологията се докаже в търговски мащаб.

 

За допълнителна информация – Съобщение на ЕК.

Енергия от възобновяеми източници

Докладът за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) показва, че сегашната рамка на политиките с правно обвързващи цели за тази енергия доведе до голям ръст в сектора до 2010 г., като в ЕС делът на ЕВИ достигна 12,7 %. Ще са необходими обаче още усилия, за да продължи напредъкът и да се постигнат целите за 2020 г. Особено внимание трябва да се обърне на сигурността за инвеститорите, намаляването на административната тежест и повишаването на яснотата при планирането.

Въпроси и отговори по доклада за напредъка в областта енергията от възобновяеми източници

Какви са целите на ЕС за енергията от възобновяеми източници?

С директивата за енергията от възобновяеми източници, приета през 2009 г., се определят задължителни цели в областта на енергията от възобновяеми източници. Целта, поставена с документа, е до 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 20 % от общото потребление на енергия в ЕС. Всяка държава членка трябва да изпълни индивидуалните си цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението. Освен това в транспортния сектор всички държави членки трябва да изпълнят една и съща цел — делът на енергията от възобновяеми източници да възлиза на 10 % от общото енергопотребление.

Тези цели могат да бъдат постигнати чрез увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, сред които са вятърната енергия (произведена както на сушата, така и в морето), слънчевата енергия (термална, фотоволтаична и концентрирана), енергията от водноелектрически централи, енергия от приливите и отливите, геотермална енергия и енергията от биомаса (включително биогорива и течни горива от биомаса). Целите, свързани с енергията от възобновяеми източници, са насочени към намаляване на замърсяването на околната среда и на отделянето на парникови газове, както и към понижаване на разходите за производство на енергия от възобновяеми източници. Освен това се цели диверсифициране на доставките на енергия, като се намалява зависимостта от нефт и природен газ.

Какво е предназначението на доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници?

Съгласно изискванията за изготвяне на доклади, предвидени в директивата за енергията от възобновяеми източници, доклад за работата в областта се представя на всеки две години. Целта на този доклад за напредъка е да се направи оценка на постигнатото от държавите членки за насърчаване и използване на енергия от възобновяеми източници предвид целите за 2020 г. Освен това в него е включена и част, посветена на схемата за устойчиво развитие по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса, потребявани в ЕС, както и на икономическите, социалните и екологичните въздействия на това потребление.

Какво е постигнал ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници?

Приемането на настоящата политическа рамка със задължителни цели доведе до голямо нарастване на дела на енергията от възобновяеми източници. Според последните данни на Евростат ЕС и повечето държави членки за момента се справят добре с постигането на целите за 2020 г. През 2010 г. делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС беше 12,7 %, като повечето държави членки вече са достигнали своите съответни междинни цели за периода 2011—2012 г., както е предвидено в директивата. По отношение на критериите на ЕС за устойчивост обаче изпълнението на схемата за биогоривата от страна на държавите членки се определя като твърде бавно. Засега евентуалното отрицателно въздействие на потреблението в ЕС на биогорива не налага допълнителна специална политическа намеса.

Ще постигне ли ЕС целите си за 2020 г.?

Макар до 2010 г. да бе отбелязан напредък, има основания за опасения относно по-нататъшния прогрес: транспонирането на директивата е по-бавно от необходимото, което се обяснява и с настоящата икономическа криза в Европа. Тъй като индикативната крива, която чертае пътя за постигането на крайните цели, става все по-стръмна с времето, на практика ще са необходими повече усилия от страна на много от държавите членки през следващите години. Настоящите политики сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да доведат до необходимото разгръщане на енергията от възобновяеми източници в повечето държави членки. Поради това ще бъдат необходими още усилия, за да могат държавите членки да не изостанат по пътя си към постигането на целите през следващите години.

Какво трябва да направим, за да постигнем целите за 2020 г.?

Държавите членки трябва да приключат с транспонирането на директивата за енергията от възобновяеми източници възможно най-скоро и да положат повече усилия за преодоляването на пречките пред навлизането на енергията от възобновяеми източници, като:

• предприемат мерки за намаляване на административната тежест и забавяне;
• развиват електропреносната мрежа и интегрират по-успешно енергията от възобновяеми източници на пазара;
• укрепват схемите за подпомагане и ги правят не само по-прозрачни, но и по-рентабилни и пазарно ориентирани.

Предвидените за тази година от Комисията насоки за схемите за подпомагане и за реформи имат за цел да гарантират, че тази подкрепа е икономически ефективна и способства за интегриране на производството на енергия от възобновяеми източници на енергийния пазар.

Какви ще са последиците за Европа, ако не успеем да постигнем целите за 2020 г.?

Ако не успеем да постигнем целите за енергията от възобновяеми източници до 2020 г., това ще има сериозно отражение за ЕС. На първо място, силното развитие на енергията от възобновяеми източници е важна предпоставка за прехода към изграждането до 2050 г. на нисковъглеродна икономика. В това отношение настоящото десетилетие ще изиграе решаваща роля за очертаването на пътя пред Европа, като се има предвид, че инвестиционните решения, взети днес, ще повлияят енергийния ни сектор за следващите 30 години. Освен това, ако тези цели не бъдат постигнати, това ще забави напредъка към постигането на трите цели на енергийната политика на ЕС: ЕС ще продължи да бъде силно зависим от изкопаемите горива, като така се застрашат целите относно „сигурността на доставките“ и „устойчивата енергия“. Също така недостатъчното разгръщане на различни технологии за енергия от възобновяеми източници няма да позволи адекватно намаляване на производствените разходи, което ще попречи на енергията от възобновяеми източници да допринесе за конкурентоспособността на ЕС. И не на последно място, ако не бъдат постигнати задължителните национални цели, това може да доведе до производства за установяване на неизпълнение на задължения от страна на съответните държави членки.

За повече информация:

• 2013 Renewable Energy Progress Report [COM(2013) 175]
• Staff Working Document [SWD(2013) 102]
• Renewable energy progress and biofuels sustainability 

За повече информация:

Зелена книга и страница за консултация на следния адрес:

http://ec.europa.eu/energy/green_paper_2030_en.htm

MEMO/13/275

Съобщение и страница за консултация относно УСВД на следния адрес:

http://ec.europa.eu/energy/coal/ccs_en.htm

MEMO/13/276

Доклад относно енергията от възобновяеми източници:

http://ec.europa.eu/energy/renewables/reports/reports_en.htm

MEMO/13/277