Комисията започна обществена консултация по отношение необходимостта от промени в RED II (Директива 2018/2001/ЕС относно насърчаването на използването на възобновяеми източници енергия), която ще приключи на 9 февруари 2021 г. Консултацията има за цел да събере мнения и предложения от заинтересованите страни и гражданите с оглед на възможното предложение за преразглеждане на (RED II), планирано за 2021г.
Отговорите на въпросника на ЕК ще бъдат включени в процеса на оценка на въздействието, която Комисията ще извърши, за да прецени дали е необходимо преразглеждане на RED II и каква ревизия би била най-подходяща. Няма да се прави оценка на RED II, тъй като настоящата директива, приета през декември 2018 г., все още не е транспонирана и приложена от държавите-членки (срокът за нейното транспониране е 30 юни 2021 г.), а цялостна оценка на Директива 2009/28/ЕО (RED I) бе направена през 2016 г. при подготовката на предложението за RED II.
Прегледът на RED II се извършва в контекста на Европейската зелена сделка, в която Комисията се ангажира да прегледа и да предложи да преразгледа, ако е необходимо, „съответното енергийно законодателство до 2021г.“. В европейската зелена сделка Комисията предложи да се увеличи целта на Съюза до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) от 40% на поне 50% до 55%, с цел постигане на климатична неутралност до 2050.
Възобновяемата енергия се произвежда с помощта на земните природни ресурси, каквито са слънчевата светлина, вятърът, водните ресурси (реки, приливи и вълни), топлината от земната повърхност или биомасата. Използването на възобновяема енергия значително допринася за това да се намаляват емисиите на парникови газове, поради което възобновяемата енергия се нарича още „чиста енергия“. Днес енергийният сектор е отговорен за над 75% от емисиите на парникови газове в ЕС, предвид което увеличеното усвояване на възобновяема енергия заедно с енергийната ефективност играе ключова роля за намаляване на емисиите на парникови газове и то по един рентабилен начин. Повечето енергия от възобновяеми източници също подобрява енергийната сигурност, създава растеж и работни места, намалява замърсяването на въздуха – когато не се основава на изгаряне – и укрепва индустрията на ЕС и технологичното й лидерство.
Допълнителна информация
На 17 септември 2020 г. Комисията публикува своя целеви план за климата за 2030 г. (2030 Climate Target Plan), който представя нова цел за 2030 г. от поне 55% намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. на базата на цялостна оценка на въздействието. Постигането на поне 55% нетни намаления на емисиите на парникови газове изисква ускорен преход към използване на чиста енергия от възобновяеми източници, чийто дял да достига 38% до 40% от брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. Този диапазон от 38% до 40% е по-висок от обвързващата цел на равнището на Съюза за 2030 г. от поне 32% от енергия от възобновяеми енергийни източници, въведен чрез RED II. Той също е по-висок от дела на възобновяемите енергийни източници – между 33,1% и 33,7% – което би било постигнато, ако държавите-членки се съобразят с националния си принос, определен в техните интегрирани национални планове за енергетика и климат (NECP) за 2030 г.
Освен това, Комисията има намерение или вече е приела и други стратегии, съдържащи ключови действия в подкрепа на повишената амбиция за климата. Това е случаят, например, за Стратегията за интеграцията на енергийната система и Стратегията за водорода, приети на 8 Юли 2020 г., Стратегията за вълната за обновяване, приета на 14 октомври 2020 г., и Стратегията за енергията от офшорните възобновяеми източници, приета на 19 ноември 2020. В допълнение, Европейската зелена сделка включва „Зелена клетва да не се навреди”, по-специално чрез опазване на биологичното разнообразие и намаляване на замърсяването на въздуха. За тази цел Комисията прие на 20 май 2020 г. Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., която също съдържа ангажименти от значение за прегледа на RED II.
