Концепция за дейностите на Комисията за енергийно и водно регулиране, представена от Иван Иванов, кандидат за председател на КЕВР, по време на изслушването в Комисия по енергетика на 31 март 2015 г.
(по текста от стенограмата, без редакция)
Представяне от името на вносителя, МАРТИН ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми кандидати, не на последно място, ще представя кандидатурата на ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ. Доколкото ми е известно, това е единствената кандидатура за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Българската електроенергетика е в тежка криза. Изчерпани са всички възможности отрасълът да продължава да плаща с нарастващи дългове и огромен текущ дефицит – непосилната цена за слабото управление на енергетиката, създало сложна и непрозрачна структура на сектора и на регулаторната рамка. Енергетиката е обект на постоянно недоверие сред потребителите и на обвинения за злоупотреби и корупция в управлението. Необходими са спешни решения, които да оздравят финансово отрасъла и да либерализират пазара на електроенергия. За оздравяване на енергетиката освен политическа воля е нужна експертиза, визия за необходимите реформи в сектора; нужен е честен човек. Важна част от тези реформи е повишаването на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор. Водени от тези съображения, предлагаме кандидатурата на Иван Николаев Иванов за поста председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Иван Иванов отговаря напълно на изискванията на Закона за енергетиката за заемане на тази позиция. Освен нужното образователно-квалификационна степен „магистър инженер“, той притежава научното звание доцент и научната степен „доктор“ в областта на техническите науки. Същият има много богата научноизследователска и препорадавателск7а дейност в Техническия университет – София, Нов български университет и Висши инженерни училища в Тунис и Париж.
Иван Иванов е ръководител и участник в множество разработки с научноизследователски характер в областта на управление на енергетиката. ИЗработване и анализ на енергийни стратегии, управление и регулация на енергоносители, пренос и разпределение на различни видове енергия, изследване на надеждност на електроенергийни системи, компютърно проектиране на измервателни уреди в енергетиката и други. Автор е на една монография и над 60 научни статии и доклади, по-голямата част от които са посветени на методите и средствата за измерване в енергетиката. Водил е лекции на български и френски език по редица основни дисциплини в електроенергетиката, основи на електротехниката, електрически измервания, аналогова и цифрова електроника, обща електротехника и други. През годините на своята професионална дейност, както и по време на дейността си в Народното събрание в течение на четири последователни мандата от 1997 до 2013 г. Иван Иванов неизменно е в служба на обществения интерес. Носител е на редица предложения по законите в енергетиката, винаги защитавайки принципни позиции, един от най-активните народни представители в парламентарния контрол, чиито въпроси и питания са със силен акцент върху проблемите на българската енергетика. Заради своята компетентност, принципно и почтеност Иван Николаев Иванов е с утвърден авторитет и се ползва с широко обществено доверие. Считаме неговата кандидатура за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране за безспорна и сме убедени, че тя ще получи подкрепата на народните представители.
ИВАН ИВАНОВ:
Господин председател, госпожи и господа народни представители, в съответствие с процедурата ще ви представя моята концепция за дейностите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Преди това искам да кажа, че регулаторът е един от най-важните органи за управление и развитие на българската енергетика. Така, както развитието на обществото ни почива върху три стълба, по същия начин развитието на българската енергетика почива върху изпълнителната власт в лицето на министъра на енергетиката и самото министерство, законодателната власт, която се олицетворява от почитаемата Комисия по енергетика и регулатора в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Моята концепция за дейностите на регулатора е всъщност неразривно свързана с моите виждания за реформа в областта на енергетиката. Основните тези в тази реформа са преди всичко свързани със самия регулатор и със секторите, които подлежат на регулиране.
Започвам с Комисията за енергийно и водно регулиране. Това, което трябва да изпълни в състава на комисията, който ще бъде избран, е да повиши авторитета, независимостта, компетентността на този регулатор.
Започвам с независимостта.
Политическата независимост на регулатора се повишава чрез процедурата, която се провежда в момента, чрез избор от Народното събрание въз основа на прозрачна и открита процедура.
Що се касае до корпоративната независимост, това зависи от самия регулатор и изхождайки от обстоятелството, че той е един колегиален орган, би трябвало да не позволи отделни случаи, когато се правят лобистки предложения за решение и становища.
На второ място, авторитетът на регулатора ще бъде повишен чрез поемане на индивидуалната отговорност на всеки член на регулатора чрез неговия открит вот и чрез мотивите, които той ще защити и ще бъдат представени, за да може всеки гражданин на страната да се запознае с тях и да прецени дали се защитава общественият интерес. Авторитетът ще бъде повишен и чрез пълната прозрачност и публичност на всички документи на регулатора чрез структура, правилник за дейността на регулатора, всички решения, становища, гласувания и мотиви към тях.
Накрая, капацитетът на енергийния регулатор може да бъде изцяло реализиран, ако има финансова независимост на регулатора, осигурена от неговите приходи от такси и от глоби. Това към момента не е реализирано, но аз считам, че регулаторът трябва постепенно да извоюва тази своя финансова независимост. Тя ще му позволи той да реализира и кадрови потенциал, административен капацитет, който ще му позволи да изпълнява всичките си функции, а не както е в момента – да има текущичество в администрацията на регулатора, да има незаети места и да има отсъствие от важни международни форуми.
Заедно с това искам да отбележа, че ще бъде извършена и промяна в структурата на регулатора, защото се налага, предвид обстоятелството, че се създава Европейски енергиен съюз, да се въведе може би дирекция, която да е посветена на интегрирането в Европейския енергиен съюз, преди всичко за пълно съответствие с европейското енергийно право и на второ място, със засилено международно сътрудничество с основните европейски органи в тази посока, а това е: Съветът за сътрудничество към европейските регулатори, на второ място, това е Регионалната асоциация на европейските регулатори от страните на Централна и Източна Европа. Тук трябва да отбележа и енергийната общност в Югоизточна Европа и не на последно място, засиленото сътрудничество с регулаторите на съседни страни, предвид предстоящото отваряне както на пазара на електроенергия, така и на пазара на природен газ в регионален мащаб.
Минавам към дейностите, които подлежат на регулиране, преди всичко в областта на електроенергетиката. Считам, че целите, които трябва да си постави регулаторът и да отстои, това е в електроенергетиката да бъдат постигнати: първо, финансовото спасяване на НЕК чрез преодоляване на текущия му дефицит и на второ място, създаване на финансово устойчив и едновременно с това достатъчно диверсифициран пазар на електроенергия.
По отношение на постигането на първата цел са необходими няколко последователни мерки. Някои от тях са заложени в приетите поправки на Закона за енергетиката. Аз изброявам тези мерки, защото регулаторът трябва да ги прилага чрез своите решения.
На първо място, това е изкупуването от заводските и топлофикационните централи само на онази част от произведената електроенергия, която е произведена по високоефективен комбиниран способ. О станалата електроенергия трябва да се реализира на свободния пазар.
На второ място, завършване, да се надяваме още днес, на преговорите с американските централи и постепенно промяна в договорите по начин, че със спазването на правилата в Европейския съюз и за взаимна защита на инвестициите да бъде постепенно намалена цената на тези централи, като се използват, разбира се, и ясни механизми, единият от които е натоварване на централите на 100%, което осигурява най-ниска цена на произведената електроенергия, даване на ефективна възможност за износ на електроенергия от централите към Турция и участието им на пазара на балансиращата енергия.
Третата мярка – ограничаване на изкупуваната електроенергия от възобновяемите източници чрез запазване на наложените годишни часови лимити за изкупуване на енергия по преференциални цени – 1250 часа за възобновяемите източници на основата на фотоволтаици и 2300 часа за вятърните централи, в същото време – недопускане на преференциални цени за електроенергия, която ще се произведе от нови въведени в експлоатация централи на основата на възобновяеми източници, запазване на преференциите преди всичко за покривните конструкции до 200 киловата, защото това е една мярка, която служи преди всичко за задоволяване на нуждите на битовите потребители и заедно с това запазване и преференции за централи, които са на базата на използване на оборски тор, защото се решават и важни въпроси от екологията.
Следващата мярка касае НЕК и е необходимо всичките количества електроенергия, които НЕК продава, да бъдат реализирани при прозрачна търгова процедура. Това, което се случи миналата година чрез пряко договаряне вместо да намали дефицита на НЕК, го увеличи; нещо повече, поради изкупуването на енергията само от няколко търговци, след това някои от тях се оказаха като посредници и препродаваха част от тази електроенергия. Електроенергията от НЕК е изключително важна за балансиращия пазар, защото тя е наистина гъвкава и това се знае от вас.
Следващата мярка касае възможността за частично компенсиране на НЕК от средства, които България ще получи от продажбата на въглеродни емисии. За 2015 г. това би трябвало да бъде около 120 млн. евро, или 240 млн. лв., които могат, съгласно закона и съгласно директивата, да постъпят в НЕК, защото е предвидено да бъдат използвани за компенсиране на дружества, които са поели тежестта за преференциални цени за възобновяемите енергийни източници.
Минавам към втория етап, а именно, създаването на един диверсифициран и финансово стабилен пазар на електроенергия. Там трябва да се проведат две последователни мерки.
Първата мярка, това са правилата за търговия с електроенергия. Правила, които наистина да равнопоставят участниците в пазара на балансиращата енергия и създадените балансиращи групи, защото правилата, които бяха създадени от ДКЕВР в средата на 2014 г., реално поставиха НЕК в една привилегирована позиция като единствен доставчик на енергия за балансиращия пазар и едновременно с това административни функции като администратор на произведените количества и оттам – управление на финансови и физически сетълмент. Това изкриви пазара на балансираща енергия и в резултат на това участниците в балансиращите групи не получиха тези предимства, които би трябвало да им бъдат дадени.
Следващ етап е въвеждането на енергийната борса. Енергийната борса в България трябва да бъде структурирана не по идеите, които бяха лансирани преди две години, които бяха в следния аспект: първо се отделя енергията за регулиран пазар, след това се отделя енергията за търговците, с които се договарят директно производителите на електроенергия и това, което остане, се отделя за борсата. Не, би трябвало цялото количество произведена електроенергия да отива на борсата, а след това към борсовата цена на продаваната електроенергия да се начислява добавката задължение към обществото, която ще покрива наличието на преференциална цена за част от изкупената електроенергия.
Разбира се, има и други мерки които по определен начин засягат и регулатора. Необходимо е нова енергийна стратегия, която да почива на една научнообоснована прогноза за бъдещо потребление и бъдещо производство на електроенергия и Комисията за енергийно и водно регулиране може да участва в това. Необходимо е засилване на мерките за енергийна ефективност, защото повече от милион и половина български домакинства живеят в неефективни жилища.
Още една мярка: необходимо е да се предприемат мерки големите индустриални потребители, които едновременно с това са големи консуматори на електроенергия, но създават голям брой работни места и дават принос за националния брутен вътрешен продукт, да бъдат стимулирани, като над определен висок праг да не им се начислява добавката зелена енергия. Това е европейска практика, която досега не е била прилагана в България, но считам за подходящо и уместно нейното въвеждане.
След това ще мина към водния сектор, въпреки че има какво да кажа по отношение на топлофикациите и на природния газ. По природния газ вероятно ще отговоря на въпроси, но по отношение на ВиК сектора, важна част от регулаторните функции на регулатора. В същото време нека отбележа, че за разлика от почти всички страни от водосбора на река Дунав, България е почти, а може би единствената, в която няма лицензионен режим за ВиК операторите. Такъв има в Украйна, Молдова, Румъния, Унгария Косово, Албания, Словакия. Само в България няма такъв и фактически изискванията към качеството на предоставените ВиК услуги се регламентират чрез наредби, които са по-мобилни и които не може да обхванат всичките изисквания за качество, които иначе се разписват в една лицензия.
На второ място, което е тежък проблем, който трябва да бъде решен буквално в рамките на годината, е предаването на активите на ВиК операторите на асоциациите по водоснабдяване и канализация. Това всъщност е съгласно чл. 13 и чл. 19 на Закона за водите и фактически не се изпълнява. Срокът, в който трябваше да се изпълни, беше 3 април миналата година, точно преди една година. Това е необходимо, защото, съгласно закона, тези активи са публична държавна или публична общинска собственост, но за да бъдат такива, те трябва да бъдат предадени.
Това, което е предстоящо буквално в рамките на месеци напред, е двете наредби – едната е за регулираните цени на водата, другата е за качестовто на предоставените ВиК услуги – да бъдат утвърдени от Министерски съвет. За съжаление, те все още са в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това са наредби, които бяха направени с прякото участие на Световната банка.
На второ място, трябва да се издадат указания за тяхното приложение и в същото време да се изгради електронният модел за бизнес плановете, които са следващият пробен период до 2020 година. Необходимо е това – което казах – за отдаване на активите към асоциациите по водоснабдяване и канализация също така да бъде изпълнено спешно, да се съберат данни за тези нови показатели за качество, които се въвеждат с новите наредби и да бъдат съответно приети и бизнес плановете на ВиК операторите – нещо, което трудно ще бъде направено в сроковете, които бяха заложени, защото те фактически изтичат.
Не на последно място трябва да бъде променена и пределно допустимата цена за водата, която в България е 4% от месечния доход на член от домакинството, но по настояване на Световната банка и на ДЖАСПЪРС този процент не трябва да бъде повече от 2,5%. Останалото трябва да се компенсира с повишаване на ефективността на ВиК операторите, намаляване на загубите на вода и с други подобни дейности.
Няколко думи за топлофикациите и за сектор „Природен газ“. Съвсем накратко. По отношение на топлофикациите, първото нещо като голям недостатък е тяхната ниска ефективност, която изисква в резултат на това много по-голям първичен енергиен продукт и оттам – висока цена на предлаганата услуга; второ, лошо обслужване на техническите съоръжения както на съответните станции, така и на топлопреносната мрежа, така и на производствените агрегати.
На следващо място – пропуски в управлението, които най-често личат при възлаганите обществени поръчки, които са много често атакувани от потребителите на топлофикационно услуги.
На четвърто място, монополното положение на българските топлофикации ги поставя в едно състояние на превъзходство по отношение на потребителите, което най-често личи в отношенията между потребителите и топлофикациите.
Аз имам сведения, че дори националният омбудсман е протестирал пред топлофикации – конкретно в случая за Софийска топлофикация, че не се спазва Законът за личните данни, нарушава се правото на клиентите да изплащат част от услугите в определен сегмент, защото самите топлофикации прехвърлят това към стари задължения, което е нарушаване на техните права. Това, което трябва да се направи, е наистина преглед и корекция както на общите условия, така и на Наредбата за топлофикации с отчитане на промените в Закона за енергетиката, които бяха приети от Народното събрание, предстоящо приемане на Закона за енергийна ефективност, както и Закона за защита на потребителите.
По отношение на природния газ, тежкият проблем при природния газ е, че няма мотивация за развитие както на преносната, така и на газоразпределителната мрежа. На преносната мрежа няма мотивация по причина, че начинът, по който се изчислява възвръщаемостта на направените инвестиции само локално върху разширената част от мрежата, не носи задоволителен резултат. Би трябвало да се изчислява върху развитието на цялата мрежа.
Относно газоразпределителната мрежа, големият проблем там е прякото присъединяване на индустриални предприятия, което всъщност се върши и в областта на снабдяването с електрическа енергия, но тук проблемът е, че след това допълнително се снабдяват други дружества чрез пряко присъединеното. С други думи, създава се една мини газоразпределителна система, което е в крещящо нарушение на закона.
На трето място, няма мотивация у крайните потребители, каквито са българските домакинства, които само между 2 и 3% са газифицирани. Причината е сравнително високата цена на природния газ, ниската цена на електроенергията по отношение на цената на природния газ и на трето място, големите първоначални разходи, които домакинството трябва да даде за присъединяване. Всъщност трябва да кажем, че газифицирането би трябвало да влезе в националния план за енергоспестяване, защото ползвайки природния газ, ние използваме 90% от първичния енергиен продукт, докато ползвайки електроенергията, използваме само 25% първичния енергиен продукт, това, което касае топлоцентралите. Само 25%, да не говоря, че заедно с това природният газ много повече щади и защитава околната среда, отколкото например въглищата, независимо дори и черните, кафявите, а да не говоря за лигнитните въглища. Това е моментът, който трябва да бъде използван като нов. Комисията за енергийно и водно регулиране има преки отговорности към три наредби: Наредба № 2, Наредба № 3 и Наредба № 4. Те са приети през 2013 г., касаят регулираните цени на природния газ, касаят лицензионния режим и присъединяването на преносната и газоразпределителната мрежа.
Важни отговорности там са евентуални промени в тези наредби, които да придвижат към либерализация пазара на природен газ, но истинската либерализация ще се случи тогава, когато бъде построен поне един от интерконекторите, които са във проектна фаза и все още не се строят. Заедно с това Комисията за енергийно и водно регулиране има преки отговорности към цялата процедура по разпределяне на капацитета на тези интерконектори и в това отношение вече има придвижена процедура, включително покана за заявяване на обвързващи оферти за резервиране на част от капацитета на връзката ни с Гърция – Комотини – Стара Загора. Това ще се случи и с останалите връзки впоследствие.
Господин председателю, спирам дотук. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА И ОТ НПО:
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати и гости, аз имам един въпрос към господин Иван Иванов като кандидат за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като това, което ми направи приятно впечатление при него беше това, че започна с това, че комисията е колегиален орган – нещо, което в последно време някак си беше позабравено като понятие. Как вижда той – може би е парадоксален въпросът, но той ще ме разбере – как вижда той колегиалността на този орган със собствените си функции на представителност на органа? Все пак той има и такава представителност и как ги осъвместява тази представителност, без да нарушава колегиалността?
Един подвъпрос. Разбрахме и това е праилно, че някак си трябва да спасим „Национална електрическа компания“, но в неговото изложение или не съм го дочул, или съм го пропуснал – какво смята и как смята да се процедира така, че докато има защитен пазар, да нямаме този парадокс, цените на защитения пазар да са по-високи, отколкото цените на свободния пазар? Този въпрос го отнасяме към госпожа Тодорова.
ЖЕЛЬО БОЙКОВ: Благодаря, господин председател. Аз също бих искал да задам няколко въпроса към кандидата за председател на комисията и да споделя мнението си от неговата презентация и концепция.
Първо, да поздравя господин Иванов за смелостта да поеме ангажимента за номинация в такъв сложен момент и за двата сектора, които трябва да се регулират. Това, че е единствен кандидат говори сам по себе си, че няма много желаещи да носят тази отговорност.
Хареса ми това, че Вие говорихте за повишаване на авторитета и това, да се постигне чрез една откритост на вота на всеки един от комисарите и една публичност и прозрачност на работата на комисията. Ако бъдете избран за председател, мога да гарантирам, че от името на нашата парламентарна група ще имате подкрепа за такъв тип действия.
Говорихте и за корпоративна независимост на регулатора – нещо което е изключително важно и искам да Ви кажа, че това ще бъде следено от нас и предполагам, от българското общество доста внимателно. Ще получите подкрепа и за другата Ви идея, комисията да бъде финансово независима, а няма как тя да изпълнява своите регулаторни функции качествено, без наистина нейният бюджет да бъде самостоятелен и да гарантира такъв тип независимост. Тук ако имате инициатива, ще получите нашата подкрепа.
Същевременно се смутих от това, че във Вашето изложение и концепция не бяха споменати трайните битови потребители на електрическа енергия и бих искал, ако може, да чуя няколко думи за Вашето виждане и Вашата концепция относно поносимостта на цената на електрическата енергия за крайните клиенти. В по-краткото си изложение за ВиК сектора Вие дадохте един добър пример и засегнахте тази тема, но сам разбирате, че работата Ви и действията Ви в сектор „Енергетика“ касаят, първо, всеки български гражданин и ще бъдат обект на интерес. Затова просто казвам, че лично мен това ме смути, но Вие казахте, че ще направите и може да се каже, че ще толерирате големите индустриални потребители. Затова би ми се искало да чуя Вашето виждане относно крайните битови потребители.
Господин Иванов, още един въпрос като хипотеза, а тя е на база на практиката и политическия живот в нашата страна. Всичко това, което Вие изложихте като добри намерения, може да стане само ако, дай Боже, изберем един приличен качествен персонален състав на комисията и не повторим някои неудачни решения на Народното събрание с други органи, но то ще може реално да се случи, ако, разбира се, комисията бъде независима. Затова бих искал да чуя Вашия отговор как бихте постъпили в тази хипотеза, примерно, министърът на енергетиката е извикан от премиера на Република България и там се декларира публично намерение за определена ценова политика в сектор „Енергетика“. Общо, или се казва „цената на електрическата енергия няма да се увеличава“ или „не предвиждаме да се увеличава“. Давам го този пример, защото мисля, че всеки може да върне лентата назад. Имаше достатъчно такъв тип примери за такъв тип декларации и това ще бъде предизвикателство пред комисията. Бих искал тази уважавана аудитория да чуе как бихте постъпили в такъв тип ситуации, ако бъдете поставени, тъй като голямата крачка, която правим с избора от парламента, е именно да се гарантира тази независимост на регулатора.
Благодаря.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще се възползвам от примера, която дадоха колегите, за да отправя не само въпрос, но и да направя коментар.
Въпросът ми към всички кандидати за енергийно регулиране е: ще отнемат ли лицензите на ЕРП-тата по чл. 59, ал. 1 от Закона за енергетиката? Ние смятаме, партията, която представлявам, по-точно сме категорично против номинирането на господин Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране заради това, че той не може, дори и да иска, да бъде политически, още по-малко корпоративно независим.
Не оспорвам неговите научни постижения, но искам да напомня, че господин Иван Иванов в последните двадесет години е изявен като активен член на ръководството, за да не кажа „ястреб“ на една партия, която продаде на безценица „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ и сключи с тези две американски корпорации дългосрочни договори с гарантирана грамадна печалба, които разориха НЕК. За мен е скандал да слушам, че представител на партията, която разоряваше НЕК, сега декларира добри намерения да спасява НЕК.
Експертизата на господин Иванов е силно дискредитирана от това, че през годините той се постави в позицията на глашатай на крайно ненаучни, но политически угодни някому тези, например, като член на ръководството на партията, управляваща след това елиминирано от избирателя, той подкрепяше тезата, че четирите малки блока на „АЕЦ Козлодуй“ трябва да бъдат закрити или ликвидирани, първо, защото комисарят Ферхойген искал така или защото 1994 г. Европейската банка за възстановяване и развитие сключила някакъв „вълчи“ договор, тя не е орган и институция на Европейския съюз, но както и да е, и дори че реакторите на „АЕЦ Козлодуй“ са чернобилски, тоест, тип RBKM. Подкрепата на подобна политика го дискредитира като експерт, още по-малко, независим експерт.
Аз не се учудвам, че днес той заявява намерения да дава преференции на електроцентрали на оборски тор, но не каза нищо за ядрената енергетика. Господин Иванов, констатирам, че Вие сте на път да изпълните мечтата на Ахмед Доган България да произвежда енергия не от уран, а от кравешки тор.
Освен това, смятам, че високите критерии за професионализъм, ако щете, и моралните критерии, които свързваме с експертизата, още повече независимата експертиза, изискват номинацията за председател на ДКЕВР да не беше политическа. Иван Иванов никога не е бил и няма да бъде независим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз зададох въпрос. Искам още един въпрос да задам, вероятно ще бъде интересно за българското общество да разбере , господин Иванов, тази дирекция за интегриране на България към Европейския енергиен съюз попада ли във функциите на един регулатор и с какво ще я занимаете, какви задачи ще й поставите?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Конкретно по въпросите. Аз мисля, че тук не е място за политически речи, не мисля, че беше удачно да се допуска такова дълго политическо изказване. Аз конкретно ще запитам пак господин Иванов, тъй като той е явно на прицела тук на нашето общо внимание като един единствен кандидат за председател.
Първият ми въпрос е неговото виждане за изваждането на НЕК от тежката криза и пропаст, в която е изпаднала. Мерките ги чухме, но като цяло там има едни задължения за над 3,4 милиарда. Вашето виждане по какъв начин могат да бъдат компенсиране – кредит, заем и т.н., съчетано с какво друго? Това беше важното за мене. Аз мисля, че един председател на КЕВР задължително трябва това да говори тук и да представи каква е неговата програма.
Второ, всъщност не чухме нищо за газифицирането, въпросите, свързани с газта, не чухме нищо за вашето мнение по отношение на собствен добив на газ. Това задължително трябва да се залага, тъй като се водят проучвания. Това е нещо изключително важно. Най-важното нещо е за България. И в тази връзка, какво е Вашето виждане по отношение на опита за предоговаряне на руския газ? Един председател на КЕВР задължително трябва да постави, според мене поне, в основните си задачи предоговаряне с цената на всичко. Има такива възможности, ако ще и по начина, по който беше направено по времето на Иван Костов и т.н.
Също така искам да чуя Вашето мнение по създаването и въвеждането на единна система за контрол върху енергетиката на България с пълно обхващане на производството, разпределението и потреблението, каквато в момента няма, всичко, което се произвежда. Между другото, същият въпрос ще задам и към госпожа Тодорова все пак дотолкова, доколкото може да отговори.
Накрая, господин Иванов, искам да Ви попитам следното. В състоянието, в което се намира енергетиката, изключително ниският рейтинг на ДКЕВР, както и на държавната политика по отношение основно на цената на електроенергията, Вие като човек, мисля, честен, имате ли Вие някакво виждане, някаква Ваша лична задача и цел в това отношение, като например, смятате ли, че е възможно и ще се борите ли за понижаване на цената на тока, с оглед на това, че виждам, долу-горе, добре познавате проблемите, които са довели до повишаване цената на годините – Вие ги изброихте много добре, свързано с енергетиката.
Последният въпрос – имате ли някаква лична цел, с която да останете в историята на енергетиката на България?
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми колеги, първо, пожелавам успех на всички кандидати на днешното изслушване. Имам конкретен въпрос и няма да превиша лимита от две минути.
Конкретният ми въпрос, разбира се е към господин Иван Иванов, когото познавам като народен представител за периода 2009-2013 година. Работихме заедно. Поздравявам го за смелостта, която има да излезе на този горещ пост. Въпросът ми е отправен и към госпожа Светла Тодорова, която познава от работата й в ДКЕВР, а също и към господин Илиян Илиев, когото също познавам от дейността им в тази комисия Аз съм член на тази комисия. Бих искал да го формулирам така: Имате ли някакво виждане всеки един от вас относно големия брой жалби, които към този момент са постъпили в комисията, за тяхното по-бързо разрешаване? Знам, че уредбата, която е въведена в момента, казва, че е до два месеца. Поправете ме, ако греша. В крайна сметка, това е едно виждане, една концепция, която ще доведе до по-бързото разрешаване на исканията на крайния потребител и това е част от социалната дейност на комисията.
Благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос също е към господин Иванов, нищо че съм го предложил аз, със следната идея. Господин Иванов, част от проблемите в българската енергетика, се убедих през последните години, се дължат на лошата координация. Временната анкетна комисия, която сега проверява проблеми в енергетиката с председател Валери Симеонов, до момента върши много добра работа и ние се убедихме, че между отделните органи, институции и държавни фирми координацията не е била добра. В тази връзка бих поискал от Вас следния ангажимент: да присъствате лично /даже не с представители, а лично/ на повечето заседания на Комисията по енергетика, дори темата да не Ви касае толкова пряко, защото веднага ще подобрим координацията.
Второ, бих Ви поканил, – ако, разбира се, господин Симеонов не възрази, а той трудно се съгласява на разширяване на списъка на присъстващите, но все пак – да участвате и в тази комисия, в която проверяваме случващото се в енергетиката. Излизат прелюбопитни данни. Разбира се, при това условие, ако бъде избран. Пак Ви казвам:/ част от проблемите са липса на елементарна координация и за Вас ще бъде много полезно да видите отговорите и въпросите, които задаваме, за да може след това ако бъдете избран заедно с новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, да вземете отношение по многото поставени проблеми. Тоест, вече евентуален бъдещ председател на КЕВР много по-пряко да се ангажира и в парламентарния дебат, и в приемането на законодателство. Има право на мнение. Да, тази институция е независима и тя е такава, но сътрудничеството не нарушава независимостта. Необходимо е много по-добро сътрудничество, така че, надявам се да поемете пряк ангажимент – това Ви призовавам, за лично Ваше участие в двете комисии – в постоянната и във временната като човек, който да има мнение по ключовите въпроси и да решава проблемите още при приемането на законодателството или при неговото обсъждане.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Иванов, аз слушах много внимателно Вашето изказване в началото и представянето особено за ВиК сектора. Неведнъж съм казвал, защото съм работил в този сектор, че той е доведеното дете на досегашната държавна комисия, вече Комисията за енергийно и водно регулиране. Вие сам казахте, че все още за новите бизнес планове няма методически указания, които трябваше да бъдат една година преди това изпратени на дружествата. Аз също съм привърженик на лицензирането, а както разбрах, и Вие, защото на много места в страната още има малки ВиК дружества, които правят нелоялна конкуренция на съществуващи оператори.
Конкретно, ще използвате ли метода и правата, които имате за лицензиране, за окрупняване на по-малките ВиК дружества, защото ние знаем, че имаме 29 области, обаче през 90-те години имаше една тенденция за раздробяване на сектора на ВиК и има много области. Давам пример с пазарджишка и благоевградска, където има по няколко общински ВиК, а имаме и препоръки от Световната банка, и от Европейската комисия да окрупняваме сектора на база обособени територии. Ще използвате ли още веднъж, питам, механизма на лицензирането, за да се случи това окрупняване?
Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, експертността на кандидатите е респектираща и аз не мога да си позволя да я коментирам. Искам да поздравя всички, които се осмелиха, явиха се и защитиха своите позиции. Поздравявам и тези народни представители, които направиха предложенията.
В последното изказване беше казано, че регулирането е изкуство. За изклуството е нужен талант, а за регулирането – и характер. Затова аз, без да съм член на тази комисия – работя в Комисията по околната среда и водите, председателствал съм я в предишни състави на Народното събрание, работех, когато се приемаше първият регулаторен механизъм за водите, – но днес исках да видя в кандидатите техния характер, характера на личността, което за мен е условие за независимостта. Затова имам един въпрос към всички, които досега работят или са работили в състава на к та като комисари, като експерти или в други форми. Въпросът ми е такъв, че може да ми о тговорите с „да“ или „не“. Известни ли ви са порочни практики в дейността на електроразпределителните дружества, достойни да бъдат категорично отречени? Мое да ми о тговорите с „не“. Ако „да“, като кандидати в новия състав готови ли сте да ги преодолеете решително? Защото госпожа Маринова много хубаво каза за обратната връзка с оня, който се жалва, но връзката трябва да бъде и с този, който практикува порочната практика. И вие имате от клиентите на ЕРП-тата много сигнали, но имате и един системен сигнал от службата за национална сигурност. Тези констатации готови ли сте да ги обявите пред обществото и да кажете „Това няма да се случва повече, докато сме регулатори.“ Може да ми отговорите, че не са Ви известни. Ако са Ви известни, ще ги прекратите. Това е, господин председател, моят въпрос.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Използвам възможността да Ви благодаря и за пресконференцията, която дадохте на 9 юли 2012 година. Благодарение на тази пресконференция чрез Вас и българското общество, и аз лично като гражданин бях запознат с много от фактите, свързани с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от „Марица изток 1“ и Марица изток 3“. Благодарение на Вас стана ясно и официално от министъра на икономиката, енергетикаа и туризма в този период, че имаме договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия с „Марица изток 1“ до 2027 г., с „Марица изток 3“ – до 2024 година, на 13 юни 2001 г., четири дни преди изборите, за да няма спекулации, в присъствието на тогавашния премиер Иван Костов дългосрочните договори включват и финансови модели, които на практика се отразяват и към днешния момент, и, както казахме, до 2027 и 2024 г. като цена на изкупуване. Тези договори са много важна част от микса на регулирания пазар, на регулираната цена като първи. Тоест, към господин Иванов:
Ясно е от Вашата биография на един следващ етап, че Вие сте заместник-председател на ДСБ с председател Иван Костов, тогавашният премиер, с който се подписват тези дългосрочни договори. В изложение си Вие казахте, че ще се ангажирате, ако бъдете избран за председател, активно по отношение на предоговаряне на тези дългосрочни договори. Моят въпрос е в две части.
Първо, какъв ангажимент имахте Вие към този момент – 13 юни 2001 година при подписването на тези дългосрочни договори, запознат ли сте с тези договори, участвали ли сте в преговорите дори и като консултант на тогавашния премиер, защото е видна Вашата близост впоследствие, след като сте заместник-председател на Иван Костов и как точно смятате, защото това ще се отрази на цената, която заплащат битовите потребители, тази регулирана цена, с която всички като полицити имаме ангажимент като избирателите, към хората, които живеят в България? Понеже близо 60% от населенеито са енергийно бедни. И тези поносими цени на тока са наш ангажимент, който ние възлагаме към независимия регулатор с мерките и възможностите, които позволява законът, да бъдем полезни на българските граждани, господин Иванов. И в тази част все пак, ако може да ми обясните Държавната комисия за енергийно и водно регулиране какво касателсво има по отношение на тези договори като възможност за предоговаряне, защото те са подписани от изпълнителната власт на практика, със собствеността на държавата в лицето на „Национална електрическа компания“, защото Вие казахте, че ще предоговаряте тези договори.
Благодаря Ви.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Извинявам се, но тъй като пристигам от Русе, имахме друг ангажимент „АБВ“, за мене е най-лесно от всички народни представители, тъй като си позволих да направя един експеримент, тоест, да наблюдавам кандидатите, без да имам представители от „АБВ“, тъй като не се изпълни едно от моите предложения – кандидатите да бъдат предлагани на общо основание, а не по партийна линия – и искам да чуя кандидатите като професионалисти, а не като партийни представители тук.
От вашите отговори ще си направя избор, тъй като аз познавам по-голяма част от хората, кандидатите са достойни и съм сигурен, че ще направим най-добрия избор за комисия.
Един въпрос имам, който е към всички, но най-вече към евентуалния бъдещ председател. По Европейската директива до 2020 г. 80% от избирателните системи трябва да бъдат интелигентни. Към момента поне до момента, ДКЕВР не признава инвестициите на ЕРП-та в интелигентни системи като присъщи разходи. Имате ли намерение да се предложи в Комисията за енергийно и водно регулиране стимули за въвеждане на интелигентни системи в електроенергетиката? Чисто конкретен въпрос, който го отправям към Иван Иванов и най-вероятно и към Евгения Харитонова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иван Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Знам, че разполагам с 10 минути, за да отговоря, така е по процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не се притеснявайте, господин Иванов, много бяха въпросите към Вас, така че отговорете спокойно.
ИВАН ИВАНОВ: Независимо от това, започвам веднага с отговорите.
На въпросите на господин Таско Ерменков. Господин Ерменков, действително Комисията за енергийно и водно регулиране е колегиален орган. Функциите на председателя са разписани в закона и аз ще се придържам само към дадените правомощия на председателя. Да, председателят има представителни функции, но аз винаги ще знам, че представлявайки този орган, аз едновременно ще представлявам и цялата колегиална общност, защото Комисията за енергийно и водно регулиране е действително един колегиален орган. Ще се постарая да работя на едни наистина начала на сътрудничество с всеки един от членовете на комисията и ще се старая заедно с тях винаги да защитаваме обществения интерес. За мен това е най-важно за един орган, в който са отправени погледите, бих казал, на българските граждани, че може българската енергетика да тръгне напред и нагоре. Не зависи само от Комисията за енергийно и водно регулиране, зависи от вас като законодателен орган, зависи и особено в голяма степен от министерството, но ние трябва да направим това, което зависи от нас.
Относно цените на електроенергията. Нека обединим въпроса с още няма колко въпроса. Той ще бъде отговор и към Вас, но цените имаше още въпроси. Минавам към въпросите на господин Жельо Бойчев. Благодаря за това, че ще подкрепите финансовата независимост на регулатора. Това е условие, за да има изграден наистина административен капацитет и се надявам, че това ще бъде и подходящ стимул за хора, които действително искат да служат на българската енергетика и да кандидатстват за длъжностите в този орган. Едновременно с това потвърждавам това, което бях заявил още при моята номинация, а именно, че при преструктурирането всички длъжности, които ще бъдат обявявани, ще бъдат обект на публичен и открит конкурс.
Това, което беше и се прави за нас чрез една такава конкурсна процедура и изслушването ни в комисията, а след това евентуално и в Народното събрание, ще го приложа в пълна степен, при това, повярвайте, с риск да си разваля отношенията са мои приятели, съпартцийци и колеги – аз наистина ще се стремя за качеството на този орган да бъдат подрбани най-подходящите кандидати.
Какво ще се случи, ако министърът каже, че министър-председателят, независимо дали е Бойко Борисов или някой друг, изиска да се приеме определено решение? Ще защитя моята позиция, като, разбира се, ще представя ясни мотиви и аргументи за това. Законът вече дава тази възможност и тя трябва в пълна степен да бъде реализирана от регулатора. Досега регулаторът имаше за свой работодател министър-председателят, който се произнася със заповеди за назначение след решение на Министерски съвет. Сега това е Народното събрание и всъщност ние сме подотчетни на Народното събрание с годишните отчети, които трябва да представяме, чрез комуникация с Комисията по енергетика и Комисията за контрол на регулатора.
По отношение на цената, продължавам – това ще го застъпя специално, тъй като тук има подобен въпрос – и след това минавам към въпросите на госпожа Ташева. Аз ще се спра на отговори на тези въпроси, които са свързани с Комисията за енергийно и водно регулиране, а не това, което не засяга нито функциите, които ще поема, нито функциите, които ще изпълнява енергийният регулатор, госпожо Ташева. Но има два Ваши въпроси, които именно са към функциите на комисията и тези на председателя в тази комисия.
Първо, Вашето заявление, че не мога да бъда политически и корпоративно независим – аз съм бил винаги корпоративно независим, госпожо Ташева. Това се знае и това се признава и от моите политически опоненти през дългия период, в който съм бил в българската политика. Ще бъда и политически независим, защото съм доказал, че съм човек, който уважава и спазва законите на Република България, а законът повелява да бъда политически независим и това Вие ще го констатирате в следващите месеци и години, ако бъда избран, разбира се.
Вторият Ви въпрос – каква ще бъде задачата на новата дирекция, свързана с интеграцията към Европейския енергиен съюз? Госпожо Ташева, законът е категоричен – чл. 22 от точка 24 до точка 31 са разписани задължения на комисията, които тя трябва да изпълни, свързани с европейската ни интеграция и ролята на регулатора в тази насока. Аз нямам време да ги цитирам всичките, но законът го казва съвсем ясно това. тази комисия има за задача да съдейства за пълно прилагане на Европейското енергийно законодателство и работа с нашите колеги, както казах, от съседните страни, както и от европейските органи, които включват като член Българския енергиен регулатор.
Към господин Валери Симеонов. Господин Симеонов, Вие сте напълно прав, че, от една страна, задълженията на НЕК може би вече са близси до 4 милиарда лева. По тези задължения регулаторът не може да предприеме адекватни мерки и стъпки. това, което може да направи регулаторът, е да преодолее текущия дефицит на „Национална електрическа компания“, защото той е свързан с формирането на енергийния микс с определяне на цената на обществения доставчик и фактически там НЕК за една година е натрупал дефицит от 644 млн. лв. аз мога да изброя по ред как всяка една от мерките, които набелязах, трябва да стопи този дефицит. Дефицитът, който идва от изкупуване на енергиите от топлофикационните и заводски централи, е 231 милиона. Това, което ще се спести при предоговаряне на условията по договорите с двете централи в Маришкия басейн аз не мога да го кажа, защото нито участвам в преговорите, нито Комисията за енергийно и водно регулиране е страна и в бъдеще по тези преговори, но това ще бъде следващото, третото преустановяване на присъединяване на преференциални цени на новите ВиК инсталации които ще бъдат монтирани и въведени.
Тук виждам веднага, че е допусната грешка при отразяване на моите позиции в един сайт, където е казано, че Иван Иванов е заявил, че няма да има повишаване на цената на електроенергия до 200 киловата. Първо, електроенергията е в киловатчаса. Второ, аз 200 киловата го споменах единствено като запазване на преференциите за покривни инсталации, които са главно за собствено потребление на електроенергия. И разбира се, веднага във форумите е казано „защо Иван Иванов отново се плъзга по популизма?“ Аз такова нещо не съм казал и използвам случая да го кажа поне пред хората, които бяха тук в тази зала.
Също парите, които трябва да дойдат – около 240 млн. лв. от търговията с въглеродни емисии, трябва да влязат в НЕК. Това се разрешава от закона.
Не на последно място, НЕК трябва да си организира публични търгове за електроенергията, а не да продава на предпочетени чрез директно договаряне енергийни търговци. Също НЕК трябва да се освободи от някои неоперативни активи. Аз мога да започна да ги изброявам, защото е скандално една компания, която е в такова тежко състояние на фактически фалит, да има различни активи, които не са необходими за нейното оцеляване.
Относно собствения газ, разбира се, господин Симеонов, това е наистина голямата надежда за България. Преди всичко в края на 2017 г. изтича срокът, който беше даден на ТОТАЛ, РАПСОЛ и OMVW за проучване в дълбоките води на Черно море в блока „Хан Аспарух“. Според предвариелни изявления на говорителя на OMVW за този случай, в блок „Хан Аспарух“ има много по-големи възможности за намиране на въглеводороди, тоест природен газ и нефт, отколкото в съседния блок „Нептун“, който е на север в румънска територия, където те са локализирани и оценени между 42 и 84 млрд. куб. метра. Аз съм изключително доволен, че вече стартира процедурата за отдаване и концесия за проучване на природен газ в още два блока „Терес“ и „Силистар“. България има възможности и те трябва да се реализират до края на това десетилетие. Това ще ни даде възможност не само да разполагаме със собствен природен газ, който ще бъде поне с 35% по-евтин, защото няма да се плащат транзитните такси които сега се плащат за внос на руски газ през Украйна, Молдова и Румъния, но заедно с това ще имаме възможност дори и ние да изнасяме природен газ.
Нужно е обаче да се ускори едно дългозатлачено действие, а именно, построяването на интерконекторите. Аз продължавам да мисля, че пасивно е било саботирано реализирането на интерконекторите на България със съседните страни.
Предоговарянето на руския газ.
Вярно е, че част от страните в Европа, между които Франция, Италия, Германия предоговориха с около 10 до 15 % още миналата година по-ниски цени на природния газ. България не стори това, но се надявам тези преговори да се проведат, още повече, че в момента цената на природния газ продължава да пада по причина, че тя зависи от петролните деривати мазут и газьол с различно съдържание на сяра, а цената на петрола твърдо се е заковала под 60 долара и независимо от това, което се случи в Йемен, цената отново падна на 55 долара за барел. Аз говоря за петрол бренд, който е най-близко до внасяния в България суров петрол уралс.
Пълен контрол върху енергетиката. Да, това трябва да се осъществи, но то не може да се осъществи само и единствено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Доволен съм, че чрез промяната в Закона за енергетиката се дава възможност на комисията за държавна финансова инспекция да съдейства за този контрол в енергийните дружества – не само държавни но и дружествата, които са частна собственост. Това наистина отваря вратата.
Моята лична задача, господин Симеонов, аз я очертах. Ако може в рамките на следващите няколко месеца съвместните усилия на регулатора, на министерството и на комисията, защото ще предстоят допълнителни промени в Закона за енергетиката, да се минимизира и изчисти текущият дефицит на НЕК и след това да се гласува в Народното събрание и да се проведат като съпътстващи нормативни актове правилата за енергийна борса, която да стартира в началото на следващата година, ще считам, че е изпълнена една много важна задача, която наистина ще позволи на българската енергетика да излезе от тресавището, в което се намира сега.
Относно жалбите – на въпроса на господин Митхат Метин. Веднага ще кажа, че аз наистина получаам оплаквания от различни институции, освен от физически лица, за абсолютно затлачени жалби в Комисията за енергийно и водно регулиране – неспазване на сроковете и там се надявам, ако бъда избран с новия състав на комисията, да създадем една по-голяма оперативност, разпределение и профилиране допълнително на жалбите към хора и заедно с това повишаване на административния капацитет, тоест увеличаване на броя на хората, които могат да работят и да отговарят на жалбите, защото когато липсва това условие – достатъчен брой административни служители, които да се заемат с този въпрос, дори и по 24 часа да работят, те не са в състояние при този непрекъснато нарастващ брой на жалбите да отговарят в срок.
На господин Мартин Димитров мога само да благодаря. Той не е споделял с мен тази своя идея, но аз я приемам и ако не възразяват председателите на тези комисии, бих присъствал не толкова за да участвам, а за да получа допълнителна информация и заедно с това в определени случаи идеите, които там се дават, да ги използвам за реализация от Комисията за енергийно и водно регулиране.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, само един момент, ние утре имаме комисия в 16 часа. Ако желаете, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Няма да съм още избран, не е коректно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако желаете, можете да дойдете, но не Ви препоръчвам да дойдете, защото ако дойдете, може да се откажете после.
ИВАН ИВАНОВ: Ако трябва, ще се откажа, … трябваше да го направя вече…
На господин Генов искам да отговоря, че в крайна сметка ако трябва да се въведе лицензионен режим, това става с промяна в закона. С други думи, трябва да се промени Законът за водите. Може да се направи предложение от наша страна, но вносители, знаете, може да бъде само Министерски съвет и народни представители.
Господин Божинов, относно Вашето интересно запитване дали са известни порочни практики в ЕРП-тата, аз бих казал така: Не мога документално да представя такива порочни практики, но ще допълня, че такива порочни практики имам информация, че съществуват в ЕРП-тата, както Вие казвате в някои държавни дружества – ще започна да ги назовавам: топлофикации и други електрогенериращи мощности, в ред други енергийни дружества. С други думи, това, от което Вие се интересувате какво може да се направи в резултат на това там, където нещата са документирани, съответно в правомощията на Комисията, ако е налагане на санкции, да бъдат наложени, а там, където се изисква намесата на прокуратурата – предадени на прокуратурата. Но трябва да бъде направено наистина без никакво ограничение откъде идват тези порочни практики. Не да акцентираме върху едни, които трябва да бъдат едва ли не нарочни, а просто трябва да бъдем като орган, който е равнопоставен по отношение на всички участници в българската енергетика.
Отношение въпроса на господин Янков, вярно, че първият въпрос също не се отнася до Комисията за енергийно и водно регулиране, но тъй като е директно отправен към мен, аз ще Ви отговоря. На 13 юни 2001 г. аз бях действително депутат в Народното събрание от Съюза на демократичните сили, но запомнете, бях представител в Комисията по образованието и науката и в Комисията по външна и интеграционна политика и заедно с това представител в Съвета на Европа. С проблемите на българската енергетика, и това може да го проверите в аналите на Народното събрание, започвам да се занимавам от 2005 г., когато бях избран в комисията, тогава ръководена от господин Аталай и в 2009 г. – в Комисията вече не по енергетика, а в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм с председател Мартин Димитров.
Какво е отражението върху цената? Тук вече общо ще се спра върху цената на електроенергията. Аз не говорех за цената на електроенергията, но мога да Ви кажа моето виждане по този въпрос.
Първо, считам, че повишението на цената на електроенергията не може да бъде разглеждано като част от реформата на българската енергетика. Повишаването на цената, изключвайки последното, което трябваше да компенсира понижаване с повече от 10%, направено година п о-рано, повишаването на цената може да забави натрупването на дефицита на НЕК, може да отложи във времето неговия фалит, но няма да промени нищо съществено. Това не е част от реформата.
Второто, което и Вие казахте – България е на второ място в Европейския съюз не, а в цяла Европа, включително и страните извън Европейския съюз, които по оценка на Световната банка в доклада на банката за българската енергетика от май 2013 г. ни класира на второ място с най-голям брой енергийно слаби домакинства – 61% от населението. Не може България да си позволи такава промяна на цената, че, както се казва, и тук да бъдем шампиони и да отидем едва ли не на първо място. На следващо място, ако трябва да се говори за реформата, аз предпочитам да видя действието на тези първи пет мерки, които казах като реформа с цел да се минимизира и дори изчисти този дефицит в НЕК. Ако те не дадат нужния ефект, тогава може да се мисли за корекция на цената, но запомнете: преди всичко трябва да се актуализират енергийните помощи в много по-голям размер от този, който е сега и това е работа на едно друго министерство. От 2000 г. до 2014 г. размерът на енергийните помощи в България намаля три пъти. Затова всъщност голяма част от домакинствата, които са били в категорията на енергийно бедни и са получавали тези помощи, вече не ги получават.
Понеже имаше въпрос пак свързан с цената, кога ще се изравни цената, която на свободния пазар с цената, която е на регулирания пазар, надявам се, след около 9 до 12 месеца. когато се въведе енергийната борса и либерализираният пазар, тогава всъщност генериращите мощности трябва да предоставят произведената от тях електроенергия на пазара, тя да има тази пазарна цена, а върху нея именно Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да определи и начисли добавката задължение към обществото заради наличието на действащи договори с преференциални цени и преференциално изкупуване, но да бъдат разпределени върху всички тези лица, които са закупили електрическа енергия.
Анализите, макар и предварителни, показват, че не би трябвало да има повишаване на цената, защото около 75 лева е в момента цената на мегаватчас на енергийната борса и мисля, че около 40 лева би била тази добавка задължение към обществото, а иначе 125 лева е цената на обществен доставчик, тоест цената, по която НЕК продава на ЕРП-тата, за да достигне до потребителите. Това са моите виждания.
Аз зная, че цената на електроенергията в България е най-ниската в Европейския съюз, но заедно с това ще ви кажа, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. тези два фактора трябва действително да бъдат разглеждани съвместно.
Понеже се сещам за господин Валери Симеонов – господин Симеонов, аз нямам за задача да намаля цената на електроенергията. Ако обаче успеем да задържим цената на електроенергията до либерализацията на пазара, това би било много голям успех, като имам предвид какво е състоянието на електроенергийния сектор в момента. Разбира се, тепърва предстои да се направят анализи, да се изчисляват всичките варианти, но това ще ми бъде една от целите.
Господин Цочев, на Вашия въпрос. Няма съмнение, че България трябва може би със закъснение, както за много други дейности, които са разписани, за въвеждане в България – във ВиК сектора сме в такива закъснения – да се въведат интелигентните измервателни уреди. По моя информация, единствено в едно от трите електроразпеделителни дружества около 20% са въвели такива уреди. Ако искаме в пълна степен да бъде приложен Законът за енергийната ефективност такъв, какъвто трябва да гласувате вие буквално в следващите може би две седмици, е необходимо такива уреди, за да може да се отчете по часовия график и оттам хората да могат да калкулират и да управляват по-добре потреблението на електроенергия. В много по-голяма степен това важи за бизнеса и за индустриалните предприятия. Ще бъдат въведени. Мисля, че вие ще се съгласите с мен, че по-скоро да се върви в тази посока, а иначе в срока 2020 година вероятно трудно ще се случи. Вярно е, че това е една инвестиция и всяка инвестиция след това трябва да се възвърне, но би трябвало да се търси наистина вариант, както когато се монтираха класическите електромери, дисковите индукционни електромери, да се търси вариант, при който да не бъдат натоварени потребителите. Това е въпрос на обсъждане впоследствие, но Ви благодаря за този въпрос.
Господин председателю, надявам се да не съм прекалил с моите отговори.
