Концепция, представена Светла Тодорова, предложена от ПГ ГЕРБ, ресор икономика,
по време на изслушването в Комисия по енергетика на 31 март 2015 г.
(по текста от стенограмата, без редакция)

Представяне от името на вносителя, Делян Добрев:

Второто ни предложение за член на комисията е за икономист – госпожа СВЕТЛА ПЕТРОВА ТОДОРОВА.

Светла Тодорова е с 35 години професионален опит в енергийния сектор. Тя познава задълбочено принципите и методите на регулиране и има опит в икономическия анализ, икономическото моделиране и разработване на ценови модели. Притежава задълбочено познаване на изискванията на Европейския съюз в областта на електроенергията, природния газ и възобновяемите източници, както и консултантски опит в проектите на Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и регулаторни органи. Заемала е постове като началник-отдел, директор и председател на Регулаторната комисия, както и ръководител на екипи по проекти на Европейската комисия. Специализирала е в Енергийния регулатор на Великобритания.

Във връзка с гореизлоежното, считаме, че Светла Тодорова е подходяща кандидатура за член икономист в Комисията за енергийно и водно регулиране.

СВЕТЛА ПЕТРОВА ТОДОРОВА:

Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми гости, имам дългогодишна експертиза в областта на регулирането и затова имам виждания и върху цялостната работа на една регулаторна комисия, но тъй като съм номинирана за член икономист, ще се съсредоточа преди всичко върху икономическите аспекти на работата на комисията, като слабости, които съм идентифицирала и начини за тяхното преодоляване, без да говоря за законовите задължения, които така или иначе комисията трябва да изпълнява или за инициативи, които са свързани със законодателни промени или са в правомощията на други институции в сектора.

Ще започна с нормативната база в областта на икономическото регулиране и по-специално наредбите за цените в четирите сектора.

Искам да отбележа, че нормативната уредба е договорът, който комисията сключва с регулираните предприятия. Нормативните документи трябва да описват правилата и процедурите, които комисията спазва, както и рамката, в която да работят енергийните предприятия, но тя да бъде такава, че да не се ограничава оперативната им самостоятелност, а да се дава възможност те да работят по ефективен начин и най-важното е тези уредби да бъдат приложими.

Настоящата нормативна уредба в областта на ценообразуването е почти същата, каквато е приета преди 15 години. Говоря за сектора „Енергетика“. За „Водата“ е малко по-различно. Тя е приета по-късно, а и сега се очакват сериозни резултати от подкрепата на Световната банка с разработване на тази уредба. Но така или иначе, в сектор „Енергетика“ дори с промените, които се направиха миналата година в тези уредби, на практика бяха компилирани предишните наредби и указанията. Промените, които са направени в тях, са много малко и бих казала, че ние сме изостанали от гледна точка на модерните методи за регулиране.

Като пример мога да дам показателите за качество, които трябва да бъдат неразделна част от регулацията на необходимите приходи на предприятията, при регулиране със стимули все още в енергетиката не са намерили своето приложение. Тоест, има предприятия, това е основен проблем при електроразпределителните дружества, където е въведен на теория един модерен метод, но на практика е малко побългарен, тоест недобре изпълняван, което е основен проблем за мен, защото при регулиране със стимули /аз ще се спра малко по-нататък на този въпрос/ основното е контролът върху качеството, тъй като предприятията са стимулирани да правят икономии, да печелят по време на регулаторния период, но това обикновено става със занижаване на разходите и ако няма достатъчно ефективен начин качеството да бъде стимулирано и също да бъде поддържано и повишавано, тогава резултатите са обикновено негативни.

Бих цитирала и топлофикациите, които изразиха своето становище на последното обществено обсъждане, че изчисленията ни по повод промените на цените на топлоенергията са правилни и те нямат забележки към тях, но рамката е грешна.

Вторият важен въпрос, който трябва да засегна, е регулаторното счетоводство. Такова счетоводство в момента не съществува за нито един отрасъл. За електроразпределителните предприятия беше разработено такова, но още когато те бяха интегрирани предприятия и включваха както дейността разпределение, така и снабдяване. С разделянето на предприятията на две части и това счетоводство отпадна, не можеше вече да бъде прилагано. Смятам, че трябва да бъде актуализирано, въведено отново, както и такова за всички останали регулирани предприятия. Няма начин да има увереност комисията в числата, които й се предоставят, без справките, които предоставят, да бъдат обвързани с конкретни сметки от тяхното счетоводство.

За цените мога да говоря дълго, но най-важните три думи за мен са: устойчивост, предвидимост и обоснованост. Енергетиката като инфраструктурен отрасъл е една инерционна система и това, което се прави днес, може да няма отражение утре, но във всички случаи ще има отражение в бъдещ период. Така че устойчивостта е нещо, което е задължително за един такъв отрасъл.

Цените трябва да следват устойчиви политики и да дават правилни сигнали към потребителите, които пък да вземат от своя страна информирани решения, а не днес да си купят климатик, утре да се окаже, че трябва да си купят печка за дърва.

По отношение на методите на регулиране, аз съм привърженик на тези със стимули. Това е модерното регулиране, до това са стигнали страните с опит в тази област и това е нещото, което ние трябва да разберем, че трябва да се прилага обаче, отново систематично и в неговата цялост, а не разписан метод, примерно, горна граница на приходи, а след това промяна на цените на всяко тримесечие. Тези две неща не вървят заедно. Резултатите са ясни какви са.

Неслучайно са измислени тези методи. В началото на миналия век в Америка регулаторът, стремейки се много строго да регулира, е фалирал почти целия газов сектор затова, защото не е имал капацитета. Няма регулатор, който да знае по-добре от самите регулирани предприятия как може да се работи ефективно; затова се е стигнало до тези методи, които акцентират върху стимулите за ефективност, прилагайки дълги регулаторни периоди, съответните печалби, които ще бъдат реализирани в тези периоди, да не бъдат отнемани, но след това задължително да има механизъм, по който те да бъдат отнесени към крайните потребители.

Това е тясно свързано със защитата на интересите на потребителите. Много важно е да се оптимизира работата по жалбите. Това е връзката между комисията и потребителите в най-прекия смисъл на думата. Тук е необходима много работа, включително и организационна, като поддържам изказаното преди мен мнение за изнесените приемни, които действително могат да бъдат от голяма полза.

Изключително важен елемент на регулирането е във връзка с качеството. Мисля, че има нещо, което може да бъде въведено в България много успешно. Това са задължителните показатели за качество. Такива има в Англия, работят от много години, такива има в Унгария. Смисълът на тези задължителни показатели е когато едно дружество не изпълнява определен аспект от лицензионната си дейност, това да бъде свързано с автоматично прехвърляне на парична компенсация, което е санкция за дружествата, към потребителя. Примерно, срокът за отговор на жалби е 30-дневен срок, на 31-ия ден потребителят автоматично получава 20 лева, примерно, или сметката му се коригира с 20 лева. Това не отнема задължението на предприятието да отговори на тази жалба, но потребителят ясно разбира, че нещо се прави конкретно за него. В противен случай – да, глоби, големи глоби, но тези глоби отиват в бюджета, те потъват там и в края на краищата крайният потребител почти нищо не разбира.

Още две думи за защита на уязвимите потребители. Вярно е, че друга институция е отговорна за това да бъдат защитавани хората, които не могат да си плащат сметките в зависимост от своите доходи, но аз смятам, че комисията тук трябва да има активна функция в търсенето на други начини, по което да се акумулират средства за подпомагане на тези потребители. В Америка например това е една много малка такса върху цените на всички крайни потребители, но едва ли в България това може да бъде приложено. Може да бъде направено като такова малко плащане към всички производители, това да се акумулира във фонд и след това да се използва за крайните потребители.

В заключение ще кажа, че едно от най-важните неща, което съм разбрала в практиката си като консултант и работа с чуждестранни консултанти е, че регулирането е наука, но тя е и много повече изкуство и това е изкуството на баланса, изкуството да бъдат намерени методи, които са точно за тази страна, точно в този момент и с визия за бъдещето.

Благодаря.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА И ОТ НПО:

ТАСКО ЕРМЕНКОВ:
Един подвъпрос. Разбрахме и това е праилно, че някак си трябва да спасим „Национална електрическа компания“, но в неговото изложение или не съм го дочул, или съм го пропуснал – какво смята и как смята да се процедира така, че докато има защитен пазар, да нямаме този парадокс, цените на защитения пазар да са по-високи, отколкото цените на свободния пазар? Този въпрос го отнасяме към госпожа Тодорова.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще се възползвам от примера, която дадоха колегите, за да отправя не само въпрос, но и да направя коментар.
Въпросът ми към всички кандидати за енергийно регулиране е: ще отнемат ли лицензите на ЕРП-тата по чл. 59, ал. 1 от Закона за енергетиката?

МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми колеги, първо, пожелавам успех на всички кандидати на днешното изслушване. Имам конкретен въпрос и няма да превиша лимита от две минути.
Конкретният ми въпрос, разбира се е към господин Иван Иванов, когото познавам като народен представител за периода 2009-2013 година. Работихме заедно. Поздравявам го за смелостта, която има да излезе на този горещ пост. Въпросът ми е отправен и към госпожа Светла Тодорова, която познава от работата й в ДКЕВР, а също и към господин Илиян Илиев, когото също познавам от дейността им в тази комисия Аз съм член на тази комисия. Бих искал да го формулирам така: Имате ли някакво виждане всеки един от вас относно големия брой жалби, които към този момент са постъпили в комисията, за тяхното по-бързо разрешаване? Знам, че уредбата, която е въведена в момента, казва, че е до два месеца. Поправете ме, ако греша. В крайна сметка, това е едно виждане, една концепция, която ще доведе до по-бързото разрешаване на исканията на крайния потребител и това е част от социалната дейност на комисията.
Благодаря Ви.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, експертността на кандидатите е респектираща и аз не мога да си позволя да я коментирам. Искам да поздравя всички, които се осмелиха, явиха се и защитиха своите позиции. Поздравявам и тези народни представители, които направиха предложенията.
В последното изказване беше казано, че регулирането е изкуство. За изклуството е нужен талант, а за регулирането – и характер. Затова аз, без да съм член на тази комисия – работя в Комисията по околната среда и водите, председателствал съм я в предишни състави на Народното събрание, работех, когато се приемаше първият регулаторен механизъм за водите, – но днес исках да видя в кандидатите техния характер, характера на личността, което за мен е условие за независимостта. Затова имам един въпрос към всички, които досега работят или са работили в състава на комисията като комисари, като експерти или в други форми. Въпросът ми е такъв, че може да ми о тговорите с „да“ или „не“. Известни ли ви са порочни практики в дейността на електроразпределителните дружества, достойни да бъдат категорично отречени? Мое да ми о тговорите с „не“. Ако „да“, като кандидати в новия състав готови ли сте да ги преодолеете решително? Защото госпожа Маринова много хубаво каза за обратната връзка с оня, който се жалва, но връзката трябва да бъде и с този, който практикува порочната практика. И вие имате от клиентите на ЕРП-тата много сигнали, но имате и един системен сигнал от службата за национална сигурност. Тези констатации готови ли сте да ги обявите пред обществото и да кажете „Това няма да се случва повече, докато сме регулатори.“ Може да ми отговорите, че не са Ви известни. Ако са Ви известни, ще ги прекратите. Това е, господин председател, моят въпрос.

СВЕТЛА ТОДОРОВА: На въпроса на господин Ерменков за цените на регулирания пазар защо са по-високи от тези на свободния пазар – все пак трябва да се каже защо са такива. Защото в момента има известни изкривявания в начина, по който отделни разходи се отнасят към потребителите на регулирания и на нерегулирания пазар. Цената за задължение към обществото, която плащат тези на свободния пазар, е 17 лева и тази цена не покрива всички разходи, които са свързани с дългосрочните договори, ВЕИ-тата и ВКП-тата, тези с високоефективно комбинирано производство. Така че, това е причината, която трябва да бъде преодоляна при следващи ценови решения. Как? Не знам. Първо трябва да се разберем с господин Иванов дали ще се променят цените или не.

ИВАН ИВАНОВ: Защо с мен? Комисията е колегиален орган.

СВЕТЛА ТОДОРОВА: Само защото съм втора по ред, иначе бих се обърнала към всички останали.
По-сериозно ако говорим, в цените за крайните клиенти също има известни деформации. Тези за битовите потребители на ниско напрежение са различни от тези за малките стопански потребители на ниско напрежение и там трябва да бъдат направени. Какво ще бъде направено? Аз смятам, че трябва да бъде направен един няколкогодшен план за това, как да се развиват цените, в каква посока, какво да покриват на всеки етап, дори до какви нива могат да стигнат, така че да бъде ясно какво ще се покрива с тези цени в бъдеще, как ще се развиват и потребителите да имат една информираност, която да създаде някаква яснота и за тях какво ще се случва. Трябва да има консенсус всъщност по този въпрос. Аз не бих искала да коментирам да се увеличават, да се намаляват, да се запазват. Нека да видим какво трябва да се направи наистина като действие, за да бъдат елиминирани тези изкривявания, да се види какви са резултатите и тогава да се направи, примерно, един тригодишен план, ако се окаже, че цените трябва да бъдат повишавани поради тези въпроси. Говорим за битови потребители главно. За другите няма проблеми.
Госпожа Ташева си отиде, така че другия път ще й отговоря.
Господин Симеонов, единна система за контрол в енергетиката. Не е една институция и не само комисията има контролни функции в енергетиката. Такива има министерството, има Агенцията за устойчиво развитие. Така че едно от нещата, които трябва да се случват по-нататък е да се координират действията между тези институции. Например, както беше коментирано на последното заседание, което вие водите в тази комисия, одитите, които бяха направени по повод присъединяването на ВЕИ-тата, комисията стигна до извода, че са много малко правомощията й, които й позволяват да предприеме някакви действия. Така че ние стигнахме до определени резултати, но след това зациклихме и сега е необходимо да бъдат обединени усилията на други институции, каквито са МРРБ, Комисия по финансови въпроси някаква може би, но сами не можем да решим. Така че въпросът за контрола е комплексен.
Що се отнася за контрола в самата комисия, в международната практика се използва терминът ценови контрол. Тоест, самата процедура и решението за определяне на цени трябва да включват всички аспекти на контрол на дружеството, тъй като прилагането на дълги регулаторни периоди изисква в началото на тези периоди да бъдат определени точно параметрите, които ще бъдат контролирани и след това това да се извършва, а основният параметър са инвестициите.
Що се отнася до другите аспекти, които са извън ценовия контрол, това са контролът по лицензиите и одитите, които, за съжаление, на мен ми се струва, че по начина, по който сега са заложени, не могат да дадат желаните резултати. Първо, комисията няма ресурс и второ, те трябва да бъдат строго целеви. Последните одити бяха с над 40 точки, ми се струва, които не предполагат действителна възможност за едно задълбочено проучване. Трябва да бъдат малко по-ограничени, по-целеви и насочени.
По отношение на жалбите в комисията, това е едно от нещата, които със съжаление констатирах преди седем месеца и настоящите членове на комисията добре знаят, че бяха предприети много сериозни действия за това, да бъдат ускорени преписките по жалби, за които, за съжаление, трябва да кажа, че има и от 2013, 2014 година. Нещата са наистина много сериозни. Има причини: структурни промени, които са правени в комисията, едни служители отиват да работят към други дирекции, губят се преписки, функциите на хората се променят, те не са в течение. Така че, има обективни причини. На мен ми не струва, че една от мерките, които трябва да бъдат предприети, е свързана с бавния срок, в който комисията получава информация от дружествата. Обикновено всяка проверка е свързана, първо, с изискването на някаква документация, за да се види основателността на жалбата.
Дружествата в това отношение са доста лежерни и не ни обръщат много внимание. Мисля, че трябва да бъдат предприети такива действия, които ясно да им показват, че ако не предоставят информацията, ще има съответни санкции. (Реплика от народен представител Валери Симеонов.) Трябва да стане ясно, че ние закъсняваме в много голяма степен заради това, че не можем да съберем информацията своевременно.
Големият брой жалби е другото нещо, но сега едва ли трябва да се оплакваме от това колко жалби има, а по-скоро да се търсят начини те да бъдат решавани. Те наистина могат да се съберат и около 1000 жалби за едно тримесечие, което е с 10 човека отдел „Жалби“ в електроенергетиката – представяте си, а всяка една жалба понякога изисква задълбочено проучване.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Останаха ли други въпроси?

СВЕТЛА ТОДОРОВА: Всички дружества имат за цел да работят така, че бизнесът им да е печеливш. Когато постигат тези си цели, понякога могат да бъдат с действия, които не са в интерес на обществото. Така че, тук това е постоянна работа, която трябва да върши комисията.
Да, не могат да бъдат установени едни действия, те да бъдат прекратени и да кажем, че всичко е решено. Ще се появят други действия. Затова тук съществува терминът информационна асиметричност, защото дружеството знае много по-добре и много повече в дълбочини какво може да направи и къде може да скрие и къде може да се измъкне.
/Председателят на комисията Делян Добрев излиза от залата и заседанието продължава под председателството на Мартин Димитров./

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Известни ли са Ви договори, които те принуждават своите клиенти да подпишат, в които има следния текст: „Членовете, алинеите и приложенията нямат правна стойност.“?
Второ, известни ли са Ви договори, в които няма дата. Договорът завършва, датата на подписването е датата, посочена по-горе. Вчера на приемна ви донесох.
Трето, известни ли са договори, в които пише, че важат до събитие, което се е случило преди подписването? Има молба за печалба, но има една граница.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божинов, чухме въпросите ви, не влизайте в диалог, нека да отговори госпожа Тодорова, а ни предоставете на двете комисии подобни договори, да ги видим. Аз проявявам голям интерес към тях лично. Заповядайте, госпожо Тодорова.

СВЕТЛА ТОДОРОВА: На мен не са ми известни, но аз не съм все пак експерт в тази област, който се занимава точно с договорите така е възможно е да има такива, които не са стигнали до мен. Но като цяло това е предмет на нещо, което във всеки конкретен случай може да бъде решено. Сигурно има и такива, щом казвате, но ако има жалба, тя ще бъде разгледана. Досега не сме разглеждали подобни жалби, това мога да отговоря като официална информация.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за отговора. Колеги, мисля, че на всички зададени въпроси беше отговорено.

Преминаваме към последната част на заседанието. Съгласно раздел ІІІ „Изслушване на кандидатите4, точка 6, председателят на Комисията по енергетика задава в резюме въпросите, зададени в писмен вид. Имаме две писма с въпроси и една по за от Асоциацията на свободен енергиен пазар.

Първото получено писмо с въпроси е от господин Явор Дачков – собственик на glasove.com. Въпросът е свързан с биографията на госпожа Светла Тодорова и това, дали в нея има спестени обстоятелства, като 1993 година прокурист във фирма „ИГ Принт“ ЕООД, а в последствие и друго участие във фирма и в служебния кабинет на вицепремиера на МРРБ.

Подобен въпрос има и свързан с автобиографията и липсваща информация и от Фондация за околната среда и земеделието, от Никопол.

Във въпросите на Фондацията за околната среда и земеделието има въпроси за това, дали сте участвали в преговорите с ЕРП-тата през 2004 година при тяхната приватизация. Дали разполагате с разрешение за достъп до квалифицирана информация? В резюме това са въпросите.
Заповядайте.

Понеже има конкретен въпрос към госпожа Тодорова, го задавам към нея. Ако някой от вас има притеснение, че няма да му бъде издаден такъв, да вдигне ръка? Не виждаме.

Госпожо Тодорова, заповядайте.

СВЕТЛА ТОДОРОВА: Действително в автобиографията ми има един период от 1993, 1995 г., мисля, след като в ЕНЕРГОПРОЕКТ, където работих в научната дирекция, престана да съществува и нямаше работа. Аз в биографията си съм смятала, че след като имам над 30 години, почти 35 години в енергетиката, едва ли е интересно какво съм правила в смутните години 1993-1994 година, но щом трябва, ще отговоря. /Реплика от залата./ Така ги наричам от гледна точка на това, че хората, които са работили в определени, както аз работех в научна дирекция, за тях нямаше работа. Затова бяха смутни за някои хора. Работила съм каквото намеря.

В тази фирма „ИГ ПРИНТ“ – тя е фирма за предпечатна подготовка, отговарях действително за подготовката на един вестник, ежедневник. Работила съм също така в други фирми за предпечатна подготовка. Едната издаваше списание „ЕЛДОРАДО“, другата беше към Медицинска академия, пресцентъра на Медицинска академия.

Освен това, в това време съм работила и други неща, като например, че съм била ски учител, че съм изработвала булчински рокли. Няма го в автобиографията ми, но щом се интересувате, ви казвам.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам защо я няма тази информация Тя няма отношение към професионалния Ви опит, така че, благодаря ви за дадения отговор.
Имаше въпроси за допуска за квалифицирана информация.

СВЕТЛА ТОДОРОВА: Искам да кажа и за това, че няма в автобиографията ми участието като съветник в кабинета на госпожа Захариева. Сметнах, че това ще бъде по-скоро хвалба, отколкото нещо, което може да опише действителния ми принос, защото тази ми работа беше точно за 22 дни, по-малко от месец. Ако трябва да кажа какво съм правила – участвах в икономическия екип от българска страна, който работеше със Световната банка по експресния анализ, който направиха за състоянието на енергетиката. Така че, не съм го спестила, просто не съм се похвалила.

Участие в преговорите с ЕРП-тата при приватизацията. Мисля, че изключително важно е да се чуе най-после пред широка аудитория – сигурно това се и слуша, че никога не е имало преговори в процеса на приватизацията. Хронологията е следната: по препоръка на консултантите на Министерството на енергетиката, които всъщност осъществяваха приватизацията, тъй като нямаше приет Закон за енергетиката, той беше в процес на разработване, съответно нямаше и вторично законодателство, по препоръка на министерството комисията изработи т.нар. ценова регулаторна рамка, която описваше по какъв начин ще бъдат регулирани предприятията през следващите десет години. и освен принципите на регулиране, тази рамка включваеш и някои конкретни параметри, като норма на възвръщаемост, ниво на загуби, третиране на инвестициите, регулаторната база на активите и т.н.

След като тя беше изработена, беше дадена на потенциалните инвеститори. Мисля, че след шорт листването бяха пет. Те изразиха желание да има срещи за задаване на уточняващи въпроси. Така че, регулаторът, който прие тази рамка, и тя беше разработена от консултанти на Американската агенция за развитие, имахме постоянен консултант тогава в комисията, и приета от комисията – тази рамка като официален документ беше предоставена на инвеститорите. На тези срещи те задаваха уточняващи въпроси, тъй като рамката беше от около пет страници и, естествено, не описваше в дълбочина нещата. Така че, след тези срещи те бяха последната стъпка преди ценовите им оферти, а ценовите оферти бяха единственият критерий, по който бяха оценявани и класирани инвеститорите.

Така че, да се говори, че е имало преговорите с тях, че е имало обещания, дори в протоколите от тези срещи в края пише, че отговорите на тези въпроси не са обвързващи, те са само с информационен характер и не предоставят никаква допълнителна официална информация, освен това, което е написано в рамката. Така че, аз съм участвала в тези срещи. Участвали са тогавашният председател, заместник-председател, други членове на комисията, в различен състав на различните срещи. Аз съм присъствала на всяка от тях. Но това е отговорът ми, че приватизацията, за разлика от други държави, в България не е направена въз основата на преговори.

Дали имам разрешение за достъп до класифицирана информация? Имах такова, когато излезе Законът за класифицираната информация и аз тогава бях член на комисията. В момента имам нов такъв достъп, който е от януари месец тази година.